8 март - ден на равносметка - Сряда, 3-8-2006

ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Наситен с много политическо противопоставяне, но заедно с това и с преклонение пред жената - любима, съпруга и майка, 8 март си остава един ден за равносметка за отношението и на държава, и на всички нас от така наречения „силен пол” към проблемите на жената...

ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Наситен с много политическо противопоставяне, но заедно с това и с преклонение пред жената - любима, съпруга и майка, 8 март си остава един ден за равносметка за отношението и на държава, и на всички нас от така наречения „силен пол” към проблемите на жената и семейството. Тръгнал от древния Рим, в който и свободно родените жени, и техните робини, са получавали подаръци и с венци от благоуханни цветя са се прекланяли пред богинята Веста – пазителка на семейното огнище и преминал през борбата на жените през 19 и 20 век за трудови и граждански права и равноправие, за достойни условия на труд, днес 8 март отново е признаван или отхвърлян.
И, ако се върнем към историята, ще открием, че един от първите организирани протестни митинги на жените е този на текстилните работнички от Ню Йорк през 1857 година с искания за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд. Демонстрацията е била разгонена, но след 50 години жените отново излезли по улиците на Ню Йорк, за да почетат паметта на участничките от първия организиран митинг и този път към исканията добавили и избирателни права за жените и отмяна на детския труд. През 1909 година Американската социалистическа партия провъзгласила 28 февруари за Национален ден на жената. През 1910 г. на Втората международна конференция на работещите жени в Копенхаген е взето решение за учредяване на ”Международен ден на жената”, който да се отбелязва ежегодно.
В резултат на това решение Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 година в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия. От 1914 година отбелязването на празника в различните страни е на датата 8 март.
За нас, синдикатите, 8 март не е просто ден на Красотата, Любовта и Пролетта. В този ден ние искаме отново да издигнем глас в защита на трудовите и социалните права на наемните работнички в България. Да се вгледаме в една разрушена и забравена през последните години изконна за българина ценност – семейството и да се опитаме да се върнем към корените си. На този ден искаме заедно с глобалното профсъюзно движение да призовем правителството на България да изпълнява поетите от него ангажименти по Целите на хилядолетието за развитие, повечето от които се отнасят за жените и децата.
За съжаление днешната ситуация и статистика поднасят все повече тревожни и песимистични данни по отношение на статуса на жената в семейния и обществения живот и на пазара на труда. Българската жена все още продължава да бъде изключвана от новия „мъжки свят” на политическия и икономически живот, да бъде пренебрегвана и подлагана на нелоялна конкуренция, на психически, физически и сексуален тормоз и в семейството, и на работното място.
Позицията на жените на пазара на труда
е белязана от дискриминация и нарушаване на трудовите права.
§ Жените в България са 3 993 439 и представляват 51.5% от населението в страната. За последните 15 години в резултат на по-високия брой умирания, отколкото раждания, жените са намалели с над 9%;
§ Заетите жени в българската икономика в края на 2005 г. са близо 1 милион и 400 хиляди, като 90% от тях са наети по трудови и служебни правоотношения, а жените работодателки са само 28.4% от общия брой на работодателите. Заедно с това, преобладаващата част от неплатените семейни работници са жени. Коефициентът на заетост на жените е 39,9% и е с почти 10% по-нисък от този на мъжете и с близо 20% по-нисък от поставения с Лисабонската стратегия критерий.
§ Включването на жените в предприемачеството е относително ниско – 37.7% от самонаетите са жени. Всички статистически данни и изследвания на практиката показват, че и в предприемачеството жените са поставени при неравни стартови условия – наред с техните по-неблагоприятни финансово-икономически възможности, свързани с по-ниските им доходи, те са поставени в неравностойно положение и при осигуряването на кредити, поради по-малкото доверие на финансовите институции. Важен елемент на “враждебно настроената” към женското предприемачество среда са народопсихологията, културата и нагласите на българина, които са свързани с дискриминираща предубеденост към деловите качества и способности на жените и според които мястото и ролята на жената е в кухнята и при децата.
§ С преобладаваща женска заетост са отраслите: образование – 76,6% от наетите в отрасъла; здравеопазване – 75,1%; преработваща промишленост – 49,3%, а в производство на текстил и облекло жените представляват около 80%.
§ Много от жените са принудени, поради икономическите обстоятелства, да работят в икономиката в сянка, което означава без трудови договори, социално осигуряване, с ниски и несигурни доходи, както и да приемат каквато и да е работа, независимо от своята квалификация и образование, защото стесненият пазар на труда предлага работни места за неквалифицирани и/или млади жени.
§ Безработицата сред жените, макар че намалява през последните години, остава сравнително висока. Тезата за неравнопоставеността на жената на пазара на труда се потвърждава от това, че загубилите работа жени, по-трудно от мъжете си намират работа, независимо от от образованието и квалификацията си, което води до високи параметри на дълготрайната безработица - повече от половината от дълготрайно безработните - 56,3% са жени. Висок е и относителният дял на жените сред обезкуражените да търсят работа. Останала извън пазара на труда част от женската работна сила е принудена да проституира, нараства “износът на бели робини.”
§ Дискриминацията на жените – явна или не, по отношение на достъпа им до заетост приема различни форми- много от частните фирми установяват възрастови ограничения, на жените се предлагат позиции на по-ниско равнище в йерархията и с ограничени възможности за кариера и издигане. Много често бременността и майчинството са причина за скрита дискриминация при кандидатстването за работа. В редица частни фирми, за съжаление и в много фирми на гръцки и турски бизнесмени в крайграничните райони жените са подложени на нечувана експлоатация и работят при вредни за здравето условия, които те са принудени да приемат поради голямата безработица и немотията. В много от тези предприятия се работи без договори, на минимална заплата, с работно време по 12-14 часа, без дневна и седмична почивка, често работодателите унижават човешкото достойнство на своите работнички, не са редки и случаите на физическа разправа с тях. Раздробеността на производствените структури и страхът от загуба на работното място, а и липсата на друга алтернативна заетост, са сред причините за ниското ниво на организираност и доброволния отказ от протест срещу нарушаване на трудовите и човешките им права.
§ Значително нараства рискът от професионални заболявания сред жените. Свидетелство за това е информацията за състоянието на професионалната заболеваемост на жените: през 2003 г. делът на жените с професионални заболявания е 40% от всички регистрирани професионално болни, като сред дейностите с най-много професионални заболявания са “Производство на облекло”, “Производство на хранителни продукти и напитки”, И “Здравеопазване и социални дейности”. Именно в тези дейности с по-голямо участие на жени, организацията на работните места и преобладаващият ръчен труд не отговарят на физиологичните и ергономичните изисквания.
§ Жените получават по-малко от мъжете, като през декември 2005 г. средната заплата на жените съставлява 86% от тази на мъжете. В някои отрасли на промишлеността средната работна заплата на жените е с над 30% по-ниска. Така например, средната работна заплата на жените в”Производство на текстил и облекло” е 180 лв., и представлява 67,2% от тази на мъжете. В образованието СРЗ на жените е 367 лв., и представлява 80,6% от тази на мъжете. Аналогично е положението в отрасъл “Здравеопазване и социални дейности”, в който жените получават 364 лв., което представлява 80,6% от заплатата на мъжете. От друга страна, реалната работна заплата през последната година в тези отрасли не са претърпели чувствително нарастване (в диапазон от 2,4 до 3,8%).
§ Статистиката показва, че домакинствата с глава на домакинството жена са по-бедни от тези с глава на домакинството мъж с около 25-30%. По-ниският социално-икономически статус на жените и свързаните с него по-ниски доходи, както и липсата на диференцирани защитни мрежи отпраща по-голямата част от женското население под границата на бедността и дава основание да се говори за феминизация на бедността.
§ Драстично е свит жизненият стандарт за повече от половината от българските семейства с деца в резултат на многократното увеличение на цените на някои основни хранителни стоки, съпроводени с увеличението на цени на природния газ, топло- и електро- енергията, което се отразява върху качественото отглеждане на децата и на семейното планиране. В резултат на покачване на цените на основните хранителни и нехранителни стоки и услуги през последната година необходимите средства за издръжка на деца нарастват в рамките от 6 до 10.8% за различните възрастови групи.
Демографската ситуация в България поставя много и сложни въпроси пред българската нация, пред правителства, пред нас самите! Налице е дългосрочна тенденция на демографски срив, започнала в края на 70-те години. Коефициентът на раждаемост спадна от 12.1 през 1990 г. до 9.0 на хиляда през 2004 г., а смърността нарасна до 14.2 на хиляда. Основни причини за смъртта на жените са болести на кръвообръщението и кръвните органи – 41.9%, новообразувания – 13.1% и болести на дихателната система – 2.3%. Тревожи фактът, че делът на смъртните случаи от новообразувания при жените през 2004 г. е нараснал с 2.4% спрямо 2003 г. По данни на Световната здравна организация България е на 12 място от 23 страни по смъртност от самоубийства на жените.
Детската смъртност също е висока - 11.6 на хиляда. Естественият приръст на населението, въпреки известно увеличение през последната година, продължава да е отрицателен - минус 5.2 на хиляда. Намалява броят на браковете, все повече млади хора предпочитат съжителството пред официалния брак и раждането на едно дете. Моделът на семейство с две деца е ерозиран. Броят на абортите продължава да е висок, а делът на извънбрачно родените деца е един от най-високите в Европа – 38.4% през 2004 г. Всичко това води до влошена възрастова структура на населението в България със сериозни дългосрочни ефекти върху пазара на труда в бъдеще. Така, с 20% младо население, България се оказва най-застарялата нация в Европа през 2004 година, докато в началото на миналия век тя е била най-младата нация - с 43% деца от 0 до 19 години.

Очевидно е, че тежестта на прехода към пазарна икономика е по-голяма за жените, отколкото за мъжете, в частност поради орязването на социалните и обществените услуги, влошената финансова ситуация и заетост и тройното бреме, което са принудени да носят – да осигуряват доходи, да извършват домакинската работа и да възпитават децата. Икономическият и социалният статус на жените е влошен – намалява ролята на жената в политическия и икономическия живот и приемането на решения, жените в политиката и в мениджмънта на предприятията са малко.
Всичко това свидетелства, че проблемите, свързани със ситуацията на жените, са твърде показателни за възможните негативни социални последствия и изискват специални мерки, политика и намеса на държавата, синдикатите и неправителствените организации, насочени към промяна на ситуацията и гарантиране на устойчиво развитие и ефективно включване на жените в труда и в обществено-политическия живот.
Необходимо е да се предприемат управленски решения и политики, с които да се изгради социално-икономическа среда, благоприятна за демографското развитие. Необходимо е да се възроди семейството като ценност и да се предприемат мерки, които да променят отношението на младите хора към него.
Сега след 15 години на почти пълно неглижиране на демографските процеси и проблемите на семейството от страна на държавата се заговори отново за стратегии и семейни политики. Добра стъпка в тази посока е семейното подоходно облагане, което се прилага от тази година. Добра е и идеята социалното подпомагане на майки с деца да не се дават на ръка, за да се ограничи злоупотребата с тях, а да се плащат реални услуги за самите деца - детски ясли и градини, пътуване до училище, учебници и помагала, здравни услуги. С оглед стимулиране на сключването на брак е добре да се възстанови отпускането на семейни жилищни креди за новобрачни и при раждане на първо дете да се опрощава една част от заема, а при второ - останалата.
С оглед съчетаването на трудовите и семейни ангажименти на жените при грижите за деца и съхраняване на ценностите на семейството е необходимо държавата да стимулира работодателите, които предлагат мерки улесняващи; въвеждане на алтернативни форми на гъвкава организация на работното време и място; внедряване на схеми за подпомагане завръщането на майките към професията след прекъсване на работа по семейни причини; разработване и прилагане на фирмени политики за осигуряване на финансово подпомагане и/или услуги на работещите майки при грижите за деца. Трябва да се обърнем и към европейските практики за баланс на трудовия и семейния живот, даващ възможност да се повиши качеството на живот на нацията.
КНСБ ще продължи със своята Кампания за защита на фундаменталните права на работното място, с дейността на Обществения женски парламент и Младежкия форум да предизвиква обществен дебат и да настоява за адекватни мерки и политики, насочени към жените, децата и семейството.