Благодарим ви, социални партньори или кой помни Сталинизма?

  • Liuben-Tomev

 Любен Томев, главен икономист на КНСБ

Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев, който напоследък много рядко озарява със своето присъствие бипартитния и трипартитния социален диалог, все още има пресни спомени от Сталинизма. Като хвърля в пространството едни числа и твърдения (в статията си "Страх срещу разум"), той не само поставя под съмнение способността му да борави със статистическа информация, но и създава един своеобразен поведенчески модел - Даневизъм, ярко натрапващ ни се в медийната среда. Както е казал народът – никога не е късно да станеш за резил!

Даневият разум изпитва страх от перспективата „работодателите да отделят 10% от печалбата и да я раздават ежемесечно за увеличение на заплатите”. Ужас – синдикатите искат административно налагане на „десятък” за печелившия бизнес! С изненада научаваме, че средната работна заплата в сектори, като преработваща промишленост и търговия надхвърля 1300 лв., а НСИ отчита едва 902 и 975 лв. през първата половина на тази година. Пъкленият замисъл на синдикатите е не само да обогатят своите членове в тези сектори, но и всички работещи в икономиката с по 100 лв., а тук идва вече фундаменталният въпрос – кой е източникът за тези средства?

Източникът е пределно ясен, включително и за „неграмотните, полуграмотни и хора с начално образование”, които г-н Данев с неприязън споменава – приходите на предприятията и бюджета на държавата. По-важно е обаче да поясним – какъв е механизмът. Не с декрет, г-н Данев! КНСБ провежда кампания за увеличение на доходите от труд и иска не по 100 лв. „на калпак”, а там където и с колкото има възможност – да се договаряме (с работодателите, с правителството). Това са механизмите и инструментите, които се използват по света и тази кампания тече в цяла Европа. А това, че реакцията на някои български работодатели е неадекватна, действително ни намирисва на споменатия социално-икономически анклав.

Искате да се договорим за механизъм за определяне на минималната работна заплата, в който социалните партньори да имат решаваща роля, а сте застинали твърдо на максимално съотношение 42% спрямо средната работна заплата. Искате да няма административно определяне на минималните осигурителни доходи, а бойкотирате преговорите. Искате работната сила да бъде с опит, натрупани стаж и умения, а не желаете да плащате за тях. Какво всъщност искате? Ниски данъци – додоха ви ги, ниски социално-осигурителни вноски – намалиха ги, никакви регулации и минимални стандарти - е, май вече прекалявате!

За периода 2008-2015 г. „изчезнали от икономическата карта на България 92 големи, 887 средни и 2488 малки предприятия” и тук вината за административното определяне на МРЗ и нейното вредно въздействие е конкретно адресирана, а синдикатите косвено са станали ликвидатори на малкия и средния бизнес. Има обаче една малка подробност, която се крие зад цифрите – тази загуба е 100% в годините 2009-2012 и тя е циклично обусловена от икономическата криза, а МРЗ тогава бе замразена за цели две години и половина. Вижте цифрите от втората половина на периода, г-н Данев: 2012-2015 г. – 20971 микропредприятия повече, 434 малки предприятия повече, 17 средни предприятия повече, 2 големи предприятия повече. В същия този период МРЗ на няколко стъпки нарастна с над 40% и това очевидно не попречи нито на малкия, нито на средния, нито на едрия бизнес. Не търсете под вола теле, г.н Данев!


Чувам гласът на разума Ви да казва – Благодарим ви, социални партьори!