Президентът на КНСБ Пламен Димитров: Влизането в еврозоната няма да попречи на увеличението на доходите

  • Plamen_Dimitrov_1

Опитът на балтийските републики – Литва, Латвия и Естония сочи, че влизането в Еврозоната няма да се отрази върху ръста на доходите. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на пресконференция, на която членовете на ИСС изразиха единодушната си подкрепа за процеса на ускоряване на подготовката на България към Механизма на обменните курсове (ЕRМ II) и след това към Еврозоната. По думите в тези три държави минималните заплати се вдигат с по 50-90 евро на година.

„Аз съм умерен оптимист, че цените на стоките няма да се вдигнат. Възможно е обаче да има увеличение на най-ниските цени, например тези на кафето“, обясни още Димитров. Той бе категоричен, че влизането в чакалнята и еврозоната няма да бъде пречка за продължаващото ускорено развитие и увеличение на заплатите и на доходите от труд в България.

Председателят на ИСС проф. д-р Лалко Дулевски пък отбеляза поляризацията в българското общество по темата и посочи, че сега е моментът обществото да бъде информирано за ползите и за предизвикателствата. Според него стъпките към ЕRМ II трябва да са на принципа на тихата финансова дипломация. Той подчерта, че сега е моментът, защото България изпълнява всички технически условия и е във фокуса на управлението на ЕС, като целта е до края на европредседателството ни да има решаване на въпроса с членството ни в ЕRМ II.

„Дългосрочните ефекти върху икономиката и социалната среда са само част от ползите от този присъединителен процес“, заяви от своя страна зам.-председателят на БСК и член на ИСС Димитър Бранков. По думите реализацията на процеса ще ускори структурните реформи, промените в доходите, производителността и конкурентоспособността, ще има и постигане на евентуален обрат в неблагоприятните демографски тенденции. Бранков уточни, че според него България сега е най-готова за присъединителния процес, поради 20-годишното си пребиваване във валутния борд.

„Ние надплащаме сметката си за присъединяване към еврозоната повече от десет години и продължаваме да я плащаме“, допълни той и акцентира на това, че влизането на България в еврозоната ще намали общия системен риск за страната, банките, кредитната система. Достъпът до кредитиране на държавата, бизнеса и хората ще е по-облекчен от сегашните нива. Ще има и допълнителни гаранции върху депозитната база и друго ниво на надзора на българските банки - не само по линия на БНБ, но и от ЕЦБ. С освобождаването на огромен ресурс - валутният резерв, в това число и фискалният резерв, дава възможности за разумни политики в публични сфери, възможности за предсрочно погасяване на държавния дълъг.

Освен това според Бранков България може да стане ефективен мост между Близкия изток, Европа, страните от Балканите и превръщането ни в модел, който държавите от Западните Балкани, които искат да влязат в ЕС, да следват. Сред предизвикателствата в присъединителния процес Бранков посочи осигуряване на външнополитическата подкрепа и постигането на по-голяма информираност сред хората и бизнеса.