Да живее свободна България!

  • 3mart--2-512x288

 

Скъпи братя и сестри,
Сънародници,

На днешния ден, преди 140 години, Родината ни изживя своето Възвишение.
На тази дата, 3 март, на този връх и пред костите на героите е редно да се запитаме: Какво бихме направили днес за свободата? Бихме ли стояли гладни дни и нощи? Бихме ли жертвали семейството си? Бихме ли загинали за свободата?


Да, свободата е рожденно право, свободата е конституционно право, свободата е право да мечтаем, да градим, Свободата е в ума, в сърцето, в словото, в заобикалящата ни среда, свободата е в децата ни. "Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата" е казал Ботев.
Но свободата има своята цена и ние трябва да бъдем готови да я платим, когато Родината поиска това.
България плати своята цена. От загиналите над 100 000 българи по време на Освободителната война до нашите сънародници, които загинаха в Кербала. Стотици хиляди дадоха живота си, за да бъдем свободни днес.

Извървяхме дълъг път към своята свобода. Трънлив и грешен понякога. Правехме грешки, но и се учехме от тях. Стъпвахме накриво, но се изправяхме, за да продължим напред. Събирахме опит, но не и печал, защото знаехме, че нашето бъдеще е начертано и никой не може да ни върне назад.
11 години след присъединяването към ЕС България вече е на правилния път и никой не може да ни отклони. Ние сме уважавана част от европейското семейство, фактор на Балканите и член на НАТО, това е нашият избор и този път е предначертан.

Да, ние имаме волята да променим света.
У нас всеки е свободен да работи, да твори, да прави онези малки стъпки, които предхождат гигантските крачки на човечеството.
Но само и единствено заради онези, които знаеха каква е цената и бяха готови да я платят дори с живота си.

Нека носим паметта за тях. Да не забравяме невижданото чудо на българските опълченци, покрили се с вечната слава на безпримерния героизъм.
Нека сведем глава и пред всички руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби, чиито кости завинаги останаха по бойните полета на войната, която донесе освобождението на България.

Сега, 140 години по-късно, наш дълг е да помним и да предаваме на децата си не само спомените за небивалия героизъм, проявен преди 140 години, но и да ги възпитаме в онази чиста любов към България, която ни завещаха нашите възрожденци.

Да ги научим, че свободата не идва даром, а за нея трябва да се воюва, да се правят жертви.

Да им покажем, че светът е създаден за свободните, а робът не лети, а лази.

Миналото трябва да се брани, за да има простор за бъдещето.

Тяхното бъдеще, бъдещето на нашата Родина.

Поклон пред подвига на героите!

Да живее свободна България!

 

Пламен Димитров,

 

Президент на КНСБ