Увеличава се броят на смъртните случаи с работници

  • site-1

Смъртните случаи с работници се увеличават през последните години. Най-опасният сектор за работа в България е строителството. През 2017 година 20 души от него са загубили живота си, 14 от сектор „Сухопътен транспорт“. Това заяви д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и председател на ФСЗ по време на честването на Международния ден в памет на загиналите и пострадалите при трудови злополуки. Той се отбелязва ежегодно от 28 април 1989 г. по инициатива на Международната конфедерация на профсъюзите. През 2001 г. Международната организация на труда взема решение 28 април да се отбелязва и като Световен ден за безопасност и здраве при работа. Тази година акцентът е върху безопасността и здравето при работа на младите работници и за прекратяване на детския труд. 

На събитието присъстваха зам.-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров, Цветан Симеонов от Българската търговско промишлена палата, изпълнителният директор на ГИТ Румяна Михайлова, както и представители на различни синдикални федерации към КНСБ.
„Знам, че днес не е денят подходящ за гръмки речи, но аз съм убеден, че тежките инциденти, в които губим наши работници, могат да бъдат предотвратени, ако превенцията е в основата на тяхната работа“, заяви зам.-социалният министър Лазар Лазаров.

Малко след това той, както и всички гости, дошли да отдадат почит, поднесоха венци и цвета пред паметника на загиналите работници пред централата на КНСБ в София.
На официална церемония бяха връчени и наградите „Прометея“ за принос в хуманизирането на работната среда, здраве и безопасност на хората. Тази години бяха отличени „Софинвест“ ЕООД, Медицинският университет в Пловдив и Детска Градина „Мирослава“ също от Пловдив.

По утвърдена вече традиция, КНСБ призовава към Световния ден за безопасност на труда да се присъединят всички социални партньори, които да работят съвместно за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните заболявания, чрез социален диалог и тристранно сътрудничество.
Този призив е в отговор на ситуацията в национален и международен аспект и тя се вижда ясно от статистическите данни на МОТ. Повече от 2,78 милиона души умират ежегодно в резултат на трудови злополуки и професионални болести. Около 2,4 млн (86.3%) от тези смъртни случаи се дължат на свързани с работата заболявания, а над 380 000 (13.7%) са в резултат на трудови злополуки. Общо трудовите злополуки и свързаните с работата заболявания в световен мащаб засягат 374 млн. души. Разходите за преодоляване на последствията от всичко това се оценяват на 3,94% от световния брутен вътрешен продукт всяка година.

В рамките на ЕС повече от 3700 работници умират при трудови злополуки всяка година и има повече от 200 000 смъртни случаи вследствие на болести, свързани с работата.
У нас, според статистическата информация на НОИ, за периода 2000 - 2015 г. са станали общо 63 626 трудови злополуки, като са загинали 2 072 български работници. Годишната оперативна информация за трудовите злополуки на Националния осигурителен институт за последните две години показва, че през 2016 г. са регистрирани 2 848 бр., а през предходната 2017 г. – 2 911 бр. Общият брой злополуки за 2017 г. показва увеличение с 63 злополуки спрямо 2016 г. Увеличава се и броя на смъртните случаи - от 88 през 2016 г. на 94 през 2017 г., от които 10 са с жени. Най-голям е броят на смъртните случаи в трите икономически дейности на сектор „Строителство” – 20 бр., следван от сектор „Сухопътен транспорт” – 14 бр. Загубените в резултат на трудови злополуки календарни дни за 2017 г. са 193 017, което е с 48 611 дни повече в сравнение с 2016 г. През първото тримесечие на тази година наблюдаваме намаление на броя на трудовите злополуки – 688 случая спрямо 810 случая за същия период на 2017 г. За съжаление броя на смъртните случаи през посочения период е 15 спрямо 14 за миналата година. Оперативната информация за трудовите злополуки на НОИ сочи, че трите икономически дейности с най-голям брой трудови злополуки през 2017 г. са сухопътен транспорт – 256 бр. (187 бр. – 2016 г.), държавното управление - 237 бр., и в трите икономически дейности от сектор „Строителство” – 185 бр. Според данните на териториалните поделения на НОИ най-голям брой трудови злополуки за 2017 г. са регистрирани в София град – 1081, Пловдив – 300 и Варна – 236, а с най-малко, Силистра – 11, Кърджали - 19 и Видин – 4. Вижда се, че съсредоточаването на трудовите злополуки е в големите градове, където има по-висока заетост.

„Като добър пример можем да посочим значителното намаление на трудовите злополуки при икономическа дейност „Добив на метални руди” с близо 30 %, което най-вероятно е в резултат на извършени инвестиции в условията на труд“, заяви д-р Иван Кокалов.

Резултатите от контролната дейност на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” са друг съществен източник на информация за състоянието на условията на труд в предприятията, за ефективността на управлението на професионалните рискове на ниво предприятие, както и за идентифициране на рискови сектори и проблеми в управлението на съществуващи и нововъзникващи рискове. През миналата година са извършени общо 45 644 проверки в 37 285 предприятия. В тези предприятия работят 1 661 654 души. Установените нарушения са 195 778, като само по условия на труд нарушенията са 97 615 , или близо 50% от общия брой установени нарушения.
През 2017 г. продължи установената в ИА „ГИТ” практика по време на проверките да се канят за участие представители на синдикални организации и представители на работещите в комитетите/групите по условия на труд (КУТ/ГУТ). Отчетните данни показват, че в 189 проверки са участвали представители на синдикати, а в 1964 проверки -представители на комитети и групи по условия на труд.

Според КНСБ интензивната контролна дейност, която се осъществява от ИА „ГИТ” през последните години, даде резултати за подобряване на условията на труд в предприятията. Резултатите от контролната дейност през 2017г. показват, че в 94.5% от проверените предприятия е извършена оценка на риска. В 98.3% има изготвена програма и са предвидени мерки за предотвратяване и ограничаване на професионалните рискове. В 94% от проверените предприятия има осигурено обслужване от служба по Трудова медицина.
„Ние от КНСБ считаме обаче, че оценката на риска и програмите за минимизирането му до голяма степен се изготвят формално, като не отчитат напълно условията на труд в конкретното предприятие. Често работниците и служителите не са информирани адекватно относно условията на труд и рисковете за тяхното здраве и безопасност. В тази връзка напълно споделяме изявленията на МКП и ЕКП, че синдикатите и работническите представители по безопасност и здраве при работа, допринасят съществоно за по-безопасни, по-здравословни и по-достойни работни места. Ще продължим да работим за развиване процесите на информиране, консултиране и обучение на работниците и служителите в областта на безопасността и здравето при работа“, допълни д-р Кокалов.