КНСБ настоява за увеличение на размера на месечните помощи за отопление

 

  • PKF_STZ

КНСБ настоява за актуализиране размера на месечните енергийни помощи, заради увеличените цени на електро и топлоенергията от 1-ви юли. Това съобщи в Стара Загора президентът на Конфедерацията Пламен Димитров като допълни, че преди ден са изпратили писмо с искането до финансовия министър Владислав Горанов и до социалния Бисер Петков. 

Предложението на КНСБ е месечният размер на целева помощ за отопление се определя на база левовата равностойност на 530 киловатчаса - от които 350 квтч дневна и 180 квтч нощна енергия. Досега помощта се равняваше на 385 киловатчаса - 280 квтч дневна и 105 квтч нощна енергия. Пламен Димитров уточни, че ако това предложение на синдиката за увеличение, което трябва да влезе в сила за новия отоплителен сезон, бъде прието, сегашната помощ от 74,83 лева на месец ще стане около 100 лева. Тя се получава 5 месеца в годината.

"Нашето мнение е, че увеличението на целевата помощ за отопление през киловатчасовете е най-подходящият начин, по който новите цени на енергоносителите могат да се компенсират, тъй като служи за основа на изчисляване на енергийната помощ, независимо от вида отопление, което правоимащите ползват", се казва в писмото. Пламен Димитров смята, че занапред това кой има право на целева помощ за отопление трябва да се решава според официалния праг на бедност в страната, а не чрез измисления, по думите му, показател "гарантиран минимален доход". Сега прагът на бедност у нас е 321 лева, преди година беше 314 лева, посочи президентът на КНСБ. Той припомни още, че все още в България не е дадена дефиниция на понятието "енергийна бедност". Според КНСБ, около 40 процента от българите днес живеят в риск от бедност и от социална изолация.

По време на пресконференцията стана ясно, че са необходими и спешни политически решения за бъдещето на работещите в ТЕЦ „Марица-изток 2“ и в „Мини Марица-изток“. Около това мнение се обединиха председателите на КНСБ в дружествата Деян Дяков и Наско Митев. Те обещаха, че ще загърбят досегашната конфронтация и ще започнат обща борба, а в скоро време ще излязат и с единна декларация.

По думите им, се създава напрежение около въпроса, какво ще се случи с близо 13 хиляди работещи във въглищните ни централи и в ММИ, ако след 10-15 години по европейските директиви те бъдат затворени.

Съпътстващите бизнеси, които обслужват нашите предприятия дават работа на още около 100 хиляди души от няколко региона. Никой не говори къде ще работят тези хора, ще има ли нови предприятия и заводи, ще им бъде ли предложена преквалификация.

Енергийната система на страната ни е направена така, че не може да съществува без ТЕЦ "Марица-изток 2", който изравнява пиковете и спадовете на мощностите в страната. Централата е модернизирана и без нея половин България остава без ток. Кой ще замести тази мощност? За всичко това се мълчи, обществото не е наясно и се създава напрежение от поне една година“, коментира Деян Дяков.

Според синдикалните лидери е необходимо да се разпише ясно какви са ангажиментите на държавата към служители и работниците по отношение осигуряването на нови работни места. Благодарим за обещанията, но искаме повече, категорични са от КНСБ.

Мерките, които държавата и управляващите предприемат в енергийния сектор, трябва да са разписани в новата национална стратегия, която обаче още не е готова, припомни и лидерът на КНСБ Пламен Димитров.