Предприятията от забранителния списък няма да се приватизират

  

  • site_mi_1

Държавните предприятия от забранителния списък няма да се приватизират, той няма да се отменя и ще се запази досегашният ред, по който могат да се раздържавяват. За това се договориха представителите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ на среща в министерство на икономиката.  Тя бе поискана от КНСБ във връзка с проекта на Закона за публичните предприятия, приет преди дни от Министерския съвет. В него се предвиждаше да отпадне забранителният списък по действащия чл. 3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и да се замени с решение на парламента за всяка отделна сделка.

Текстът в новия проект на закон е неприемлив, защото създава впечатлението, че се отваря вратата към приватизация на ключови държавни активи. Позицията на КНСБ винаги е била, че структуроопределящи компании трябва да останат под държавен контрол и да не се раздържавяват, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов пое ангажимент в законопроекта, който е част от Плана за действие относно намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз, да остане досегашният режим и забранителният списък за приватизация да не бъде премахван.

Законопроектът ще бъде внесен в парламента, но водещата комисия ще изиска да бъде разгледан преди приемането му в Националния съвет за тристранно сътрудничество, се договориха още страните в срещата.

Текстовете на проекта на закон за публичните предприятия предвиждат и подобряване на управлението на държавните компании в съответствие с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на държавните предприятия.

През последните години КНСБ на няколко пъти настояваше за изготвянето на законопроект за управление на публичните предприятия. Считаме, че такъв закон е нужен, за да систематизира управлението на държавната собственост под една обща нормативна уредба и да допринесе за по-ефективното й управление. В същото време обаче това трябва да става без да се нарушават правомощията и отговорностите на министрите и управляваните от тях ведомства, подчерта Пламен Димитров.