41% от хората прекарват повече време на работа, отколкото със семейството си

 

  • 1

В България 41 на сто от работниците казват, че работното време не съответства на семейните и социални ангажименти. Средно за ЕС този дял е около 22 на сто. Това се дължи на факта, че в България не са широко разпространи различните форми на заетост. Това каза Виолета Иванова, икономист в ИСС на КНСБ по време на форум "Работно време, извънреден труд и сумирано изчисляване на работното време. Работно време и време, посветено на личния живот и семейството", организиран със съдействието на фондация "Фридрих Еберт". Дискусията събра синдикалисти, експерти представители на различните конфедерации на КНСБ, които обсъдиха сумираното работно време и балансът между времето за работа и личен живот.

Времето е най-ценното, което ни е дал Господ, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Това е крайна величина, която не можем да компенсираме, подчерта той.

Времето започва да се компенсира с всеки изминал ден, каза Димитров. То все не ни достига. В днешния динамичен свят границите между работа и работно място се размиват. Въпросът с дигиталния труд и работата през платформи остава висящ във въздуха и все по-неясен, каза президентът на КНСБ.

65% от децата, които сега са в първи клас, ще работят професия, която все още не съществува, стана ясно от думите на Пламен Димитров. Той се обяви за адекватна минимална заплата, безопасни условия на труд и ограничение на максималното време за работа.

Над 20 милиарда обекта са свързани през Интернет. Затова е важен въпросът за дигитализацията и защита на личните данни.

Според синдикатите проблем с организацията на работното време оказва въздействието на ИТ комуникациите. Новите информационни и комуникационни технологии доведоха до размиване на границите между платеното работно време и времето за личен живот. Има неравномерно разпределение на работното време.

Икономистът Виолета Иванова изтъкна, че  поради липсата на гъвкави форми на заетост и липсата на възможност на съвместяване на личния със семейния живот у нас се запазва трендът на лицата, които отпадат от самия трудов живот. Тя изтъкна, че националната статистика изследва именно този кръг лица, които заявяват, че желаят да работят, но не работят поради лични и семейни причини.
 
По думите й, по данни на статистиката за 2010 г. те са били 18 хиляди.
 
„Сега те са 20 хиляди, тоест трендът се запазва“, констатира Иванова. Тя обясни, че всички тези незаети лица остават на социално подпомагане, разчитат на едни по-ниски пенсии, увеличава се бедността.

Това означава, че се губи голям потенциал, защото се увеличават публичните фондове“, констатира още експертът.

Иванова каза още, че все по-големи трудности при съвместяването на времето за работа и личното време изпитват мъжете, защото досега в центъра на европейските политики, са жените и възможността те да се върнат по-рано на работа.
 
По думите й в тази насока са и очакванията към готвената нова европейска директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи.

В тази връзка от КНСБ имат предложения за увеличаването на платения отпуск за родителите до навършване на десет години на детето, вместо сегашните осем, създаване на отпуски за спешни семейни причини, разширяване на кръга лица, които полагат грижи за член на семейството, както и въвеждане на гъвкави схеми на работа, което да става по искане на работника, когато това се налага по семейни причини.
 
Сред добрите световни практики, Иванова открои съществуващите в Швейцария ваучери за услуги за отглеждане на деца. По думите й такава система има и в Белгия, като там тя не е ограничена само за деца, а включва услуги за разхождане на куче, водопроводни услуги.
 
Там държавата поема 70 на сто от стойността на ваучера, а потребителят заплаща 30 на сто от него. Работодателите купуват тези ваучери, като компаниите доплащат въпросните 30 на сто вместо работника.