Декларация на участниците в Националната протестна демонстрация на КНСБ - Вторник, 5-30-2006

ДО Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РБЪЛГАРИЯ

ДО Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РБЪЛГАРИЯ

ДО Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС НА РБЪЛГАРИЯ...

ДО Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РБЪЛГАРИЯ

ДО Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РБЪЛГАРИЯ

ДО Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС НА РБЪЛГАРИЯ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПГ В НС НА
РБЪЛГАРИЯ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ

КОПИЕ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ


Д Е К Л А Р А Ц И Я
ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА ПРОТЕСТНА
ДЕМОНСТРАЦИЯ НА КНСБ -
“ВЪРНЕТЕ НИ НАДЕЖДАТА! НЯМА ДА ТЪРПИМ
ПОВЕЧЕ БЕДНОСТ И УНИЖЕНИЕ!”,
проведена на 30 май 2006г.

Уважаеми г-н Президент на Република България,
Уважаеми г-н Министър председател,
Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,
Уважаеми дами и господа,

16 години на преход и реформи ни крепи вярата, че скоро ще се усетят плодовете на многогодишните трудности, лишения и загуби. Налаганата от МВФ рестриктивна монетарна икономическа политика доведе до нарастваща социална диференциация, разширяваща се и задълбочаваща се бедност и стовари цялата социално-икономическа цена върху хората с ниски и средни доходи. Независимо, че българската икономика отдавна възстанови реалното си производство от началото на прехода, покупателната сила на реалната работна заплата е все още на половина спрямо 1990 г.
Липсата на национална политика по доходите през последните 5-6 години, довела до символичното общо реално нарастване на заплатите от под 10% и на пенсиите с около 14% и драстичните увеличения на цените на тока с над 95%, на парното с над 46%, на телефоните, хляба, лекарствата, водата, транспорта и други жизнено важни стоки и услуги оставиха над 3 000 000 българи под прага на бедност и принуждават 55% от хората мизерно да оцеляват с общ доход до 180 лева на месец на човек от домакинство. Над 120 млн.лв. заработени трудови възнаграждения се дължат на българските работници и служители.
След тежки и трагични периоди на масово обедняване и загубени работни места възкръсваше надеждата за поврат и промяна. В това ни убеждаваха всички политици в предизборните си платформи и ни внушаваха своята готовност да работят за развитието на страната и повишаване на доходите и качеството на живот на българските граждани.
Новото правителство, самоопределило се като „правителство на европейската интеграция и социалната отговорност”, близо година все още се подготвя за изпълнение на своята коалиционна програма, като притиснато от срокове и задължения от договора по присъединяването ни към ЕС отлага или подменя социални клаузи от другия договор – този с българския народ след изборите: за догонващо нарастване на доходите, за сближаване на качеството на живот със стандартите в ЕС, за гарантиране на строг финансов, правов и социален ред в страната.
Продължилите близо 5 месеца тристранни преговори за 3-годишен Пакт за икономическо и социално развитие са с неясен изход, защото държавата не показва единомислие и воля да реализира поне своите управленски ангажименти, работодателите поставят нови искания за поредно либерализиране на Кодекса на труда и премахване на доплащанията за условия на труд и прослужено време, както и орязване на безплатната храна. Утвърдени трудови и социални права и придобивки отново са под непрестанна атака. Паралелно с това правителството едностранно, зад гърба ни поема ангажименти в договорения наскоро Меморандум с МВФ, които не само опорочават, но обезсмислят и зачеркват общите усилия за постигане на адекватни решения по политиката на доходите.
Липсата на политическа воля за промяна и по-справедливо разпределение на общата данъчна и осигурителна тежест води до още по-широко отваряне на ножицата между много богатите и трайно бедните.
Подчиняването на реформата в здравеопазването на търговската логика, задълбочаващият се хаос, хроничното недофинансиране на системата и неефективния контрол и финансовия колапс в болниците лишава все повече българи от качествена здравна грижа, бърка все по-дълбоко в изтънелите им джобове и ги изправя пред избора между хляба и здравето.
Междувременно за четирите месеца на 2006 г. се натрупа 4,6% инфлация, която вече изяде повишението на пенсиите от началото на годината и надхвърля нарастването на заплатите през първото тримесечие. Очакваната за годината близо 8%-на инфлация обрича и заплатите и пенсиите на обезценяване, непознато през последните 7 години. А предстоят нови ценови удари на електроенергия, топлоенергия, транспорт, вода и др.
Като изразяваме категоричната си решимост да защитим социалните и трудови права и интереси на работниците и служителите и болшинството от българските граждани с всички законови средства, отправяме към законодателната и изпълнителната власт на Република България следните И С К А Н И Я:
1. Спешни законови и подзаконови промени с цел запазване на доплащанията за условия на труд, клас и безплатна храна.
2. Отказ от промени на трудовото законодателство извън директивите и препоръките на Европейската комисия и отхвърляне на претенциите на работодателите за увеличаване продължителността на работното време, за гъвкави режими на работа в ущърб на работника и облекчаване полагането на извънреден труд.
3. Извънредни компенсаторни мерки, които да осигурят реален ръст на доходите през 2006 г.:
· Нарастване на минималната работна заплата от 1 октомври на 180лв.;
· Увеличение на бюджетните заплати с 8% от 1 юли и с 13% от 1 октомври;
· Увеличение на работните заплати в частния сектор в съответствие с финансовите резултати.
4. Увеличаване на заплатите в стопанската дейност от началото на следващата година с процент не по-малък от сбора от инфлацията и ръста на производителността на труда и премахване на централизираната регулация за държавните и общински дружества.
5. Увеличаване на заплатите в бюджетните сектори от началото на следващата година с процент не по-малък от сбора от инфлацията и ръста на БВП.
6. Изпреварващо увеличаване на минималната работна заплата за страната, съобразно прага на бедност и ръста на средната заплата, като от 1 януари 2007 г. стане 200 лв. и договаряне на нови по-високи минимални осигурителни прагове и превръщането им в минимални брутни заплати.
7. Прекратяване на нарастването на личните осигурителни вноски на работниците и служителите и замразяването им на 35% от общата осигурителна тежест при запазване на размера й.
8. Увеличаване на необлагаемия доход, намаляване на данъчните удръжки за ниските и средни заплати и освобождаване от данъци и осигуровки на ваучерите за храна на работниците и служителите.
9. Наказателно преследване и затвор за работодатели, неплащащи заплати и осигуровки на работниците и служителите.
10. Приемане още през тази есен на нов закон за гарантиране на конституционното право на стачка в защита на колективните икономически и социални интереси за всички работници и служители на всички нива – предприятие, бранш/отрасъл и национално ниво.
11. Гарантиране на равен достъп до качествени здравни услуги и на правата на пациентите без допълнителни плащания, чрез законодателни промени, строг финансов контрол и ефективност на институциите в здравната система.
КНСБ декларира, че ще продължи да се бори за балансирана и справедлива икономическа, данъчна, бюджетна, подоходна и социална политика, която да направи живота на обикновения българин по-добър и поносим.
Днес над 10 000 работници и служители от цялата страна заявиха на висок глас на правителството и работодателите необходимостта от нова политика по доходите, гарантираща устойчивото им нарастване и постепенното им приближаване до европейските нива.
Върнете ни надеждата!
Няма да търпим повече бедност и унижение!