Хиляди на улицата, ако няма ребалансиране на енергийния микс

  • 01

След интензивни консултации с държавните институции и след вътрешен анализ, КНСБ достигна до заключението, че предприеманите сега мерки в сектор енергетика не могат да решат натрупаните проблеми. Разработваният модел за ценообразуване от страна на ДКЕВР за следващия регулаторен период – след 1 август 2013 г., е насочен основно към намаляване на цената на електрическата енергия за бита, но не отчита финансовото състояние на основните дружества в системата. Възможността за компенсиране на това намаление чрез увеличаване на разходите за индустрията е недопустима. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на брифинг за състоянието във въгледобива и бъдещето на енергийния сектор, който се състоя на 17 юли 2013 г. в централата на Конфедерацията.

Оценката на КНСБ е, че този подход ще доведе в краткосрочен план до значителни съкращения на миньори и енергетици, а в средносрочен план – до влошаване на техническото състояние в системата и фалити на дружества. „Такова развитие не трябва да се допуска”, изтъкна Пламен Димитров и подчерта, че в противен случай Конфедерацията ще бъде принудена да организира протестни и стачни действия още от началото на следващата седмица в тези райони на страната, където опасността от освобождаване на работници и служители е най-голяма..

За пореден път КНСБ акцентира върху тези предложения за намаляване на напрежението в системата на енергетиката, които са свързани с огромните задължения на НЕК – около 2 млрд. лв. Тези задължения са натрупани основно вследствие на политически решения за инвестиции в скъпи проекти и със сключване на обвързващи договори за изкупуване на скъпа енергия. Натрупаните задължения на НЕК във връзка с проекта Белене надхвърлят 0,5 млрд. лв., без да се отчита арбитражното дело с доставчика АСЕ. Задълженията на компанията във връзка с изкупуване на скъпата енергия от ВЕИ, заводски централи и други е от същия порядък. Това води до забавяне на разплащанията към производителите на базова електрическа енергия – АЕЦ и ТЕЦ, а от там и ограничаване на разплащанията с въгледобивните предприятия. Така дружествата, които използват местни ресурси и създават работни места в страната, се обричат за сметка на износа на капитали под формата на възстановяване на скъпи инвестиции.

За да бъдат защитени националните интереси, е необходима адекватна реакция на първо място за финансовото ребалансиране на системата с активното участие на Министерство на финансите – предложения в тази насока има и в доклада на Световната банка за състоянието на българската енергетика от тази година.

Необходими са ясни регулаторни решения, които да гарантират по-значително участие на топлоелектрическите централи на местни въглища в производствения микс, а не както сега се предлага от ДКЕВР, основен дял да се гарантира на ВЕИ. Предложението за използване на средства от продажба на емисии ще има твърде ограничено въздействие, поради което КНСБ настоява за прилагане на конкретни решения за ограничаване дела на ВЕИ в продажбите за вътрешния пазар до нивата на поставените междинни политически цели, като същевременно се приложат адекватни мерки, така че ВЕИ производителите да покриват всички разходи за системни услуги, които предизвиква тяхното силно променливо производство.

Друга мярка за осигуряване на местното производство при поносима цена за крайните потребители е спешното предоговаряне на условията за изкупуване на електрическата енергия от ТЕЦ „Ей И ЕС Гълъбово” и ТЕЦ „КонтурГлобъл Марица Изток 3”. Тези централи са необходими на системата ни, поради това че използват модерни технологии и местни въглища, но условията на изкупуване на произведената от тях енергия са силно изкривени.

Свитото вътрешно потребление и предстоящото излизане на свободен пазар на редица консуматори на средно напрежение изисква много внимателен регулаторен подход, а не прехвърляне на допълнителни тежести върху малкия и среден бизнес и обществени консуматори с делегирани бюджети (училища, детски градини и т.н.). КНСБ алармира за наличието на условия за фалити и извън сектор енергетика. Прогнозният дял на потреблението в бита на електрическа енергия за следващия регулаторен период е около 18 ТВтч, за новите участници на свободния пазар – 6 ТВтч и още около 9 ТВтч за технологични нужди и големи консуматори на високо напрежение. При това доминиращо място на битовите и малки клиенти на регулирания пазар, механизмите за балансиране на енергийния сектор са твърде ограничени.

Пълноценното използване на възможностите за износ на електрическа енергия, за подобряване на състоянието на основни производствени дружества в енергетиката все още се отлага – въпреки постепенното увеличение на цените на регионалния пазар – над 40 € за МВтч. Износът от България остава ограничен, защото таксата за пренос остава висока – 34 лв. за МВтч. Прогнозираната цена за пренос през следващия регулаторен период от 12 лв. за МВтч ще позволи на ТЕЦ „Марица изток 2” реално да участва в износа, дори при повишение на цената на местни въглища.

КНСБ настоява за ясни гаранции за запазване на минимални количества добивани местни въглища при цена, която съответства на реалните разходи. За следващия регулаторен период за ТЕЦ „Бобов дол” е определено производство 800-850 хил. МВтч за регулиран пазар, което няма да позволи пълноценно натоварване и на един неин енергоблок. Това е предпоставка над 2000 души да останат без работа, включително енергетици от централата и  работници от мини Чукурово, Станянци, Бели бряг и „Въгледобив”, Бобов дол. Още хиляди миньори и енергетици от цялата система са заплашени от резки съкращения и орязване на работните заплати с поне 20%. За да може да се реализира производствената програма на „Мини Марица Изток” и да се обезпечат ремонтните дейности, е необходимо да бъдат запазени сега работещите 8000 души. Това от своя страна значи, че програма минимум на мините е да произвеждат 22 млн. тона въглища, при това при повишаване на замразената в момента цена на въглищата.

От КНСБ бе предложен ежегоден регулаторен одит на всички дружества в системата на енергетиката от производството до разпределението. Такъв контрол може да се осъществява и ежемесечно, а резултатите от него да се следят от Консултативния съвет към ДКЕВР, който има сходни функции като НСТС. Основната цел е обществеността да бъде запозната с реалното състояние на сектора и да се преодолее натрапваното разбиране за огромни злоупотреби. Същевременно е важно да се потърси отговорност за погрешни политически и стопански решения в миналото, чиито резултати предизвикват повишени разходи в системата сега.

КНСБ остава в готовност за допълнителни консултации и експертно съдействие за намиране на справедливи решения за оздравяване на енергийния сектор, без да се ликвидират производствени субекти в страната. Във връзка с това има готовност за среща с министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, както и с председателя на ДКЕВР Анжела Тонева на 19 юли 2013 г. и провеждане на задълбочено обсъждане на всички аспекти по ценовия модел за новия регулаторен период след 1 август.