Заплатите в България растат средно с 10 на сто, целта догодина – пак двуцифрен ръст и поне още 100 лв. повече на месец

  • PKF

Дефицитът на пазара на труда тика заплатите у нас с двуцифрени темпове, но това продължава да бъде недостатъчно. Това отчете КНСБ на пресконференция, на която бяха представени постиженията на синдиката за заплащането в бюджетния и реалния сектор през 2017 година и очакванията за следващите 12 месеца.


Средно с около 10 на сто растат заплатите в бюджетния и реалния сектор, сочат данните на синдиката.
В някои сектори има и по-високи ръстове, дори с 200 лв. месечно, някъде обаче те са в рамките на 4-5 на сто, обяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Устойчиво се задържа тенденцията на по-бързото нарастване на възнагражденията в частния сектор. През трето тримесечие на 2017 г. отчетеният ръст на средната заплата в частния сектор е 11%, докато в обществения сектор е 7.9%. Средният размер на брутните възнаграждения в обществения сектор (1050 лв.) продължава да е по-висок от този в частния (1033 лв.), което показва потенциал за още изсветляване в бизнеса. Все пак темпът на нарастване на заплатите в частния сектор е по-висок от този в публичните институции и разликата между двата сектора ускорено се свива.

В същото време обаче в България продължава силното подоходно разделение на работещите българи - близо една четвърт от наемните работници (около 600 000 души) получават заплата под средната за страната. От тези 600 000, 403 000 са работещите на минимална работна заплата, като концентрацията на хора, наети на най-ниско възнаграждение е най-висока в сектора на хотелиерството и ресторантьорството - близо 38 процента от всички заети, както и в сектора на строителството - около 24-25 процента. По думите на Димитров увеличението на наетите на минимална работна заплата в хотелиерството и ресторантьорството през тази година е два пъти спрямо миналата, когато те са били 17 на сто. Той посочи, че това може да знак за "посивяване" на сектора.
В бюджетния сектор КНСБ поиска от правителството около 1 млрд. лв. за заплати от хазната за 2018 година, обяви още лидерът на КНСБ. В резултат на преговори с правителството и финансовия министър синдикатът получи над 600 млн. лв.

Повече от половината от парите са за средното образование, 160 млн. лева - за сектор "Сигурност", а останалите за държавното управление. В този сектор влизат всички агенции като Агенцията по заетостта, бюрата по труда, ГИТ и НАП, където е заложено средно увеличение на заплатите от 2 до 12,5 процента, както и средно увеличение от 5 до 7 на сто на единните разходни стандарти. Увеличението на заплатите в различните социални заведения като домове за социални грижи, за хора с увреждания, ще е между 7 и 13 процента, което е наполовина от исканото от КНСБ. За Министерството на отбраната са предвидени по 100 млн. лева годишно за увеличение на заплатите, а в системата на МВР отново годишно - 55 млн. лева. Това, по думите на Пламен Димитров, ще позволи 15-процентно увеличение на заплатите на полицаи и военни, които работят на терен, за сметка на почти нулево увеличение на възнагражденията на онези, които са "на бюро". По отношение на сектор "Здравеопазване" Димитров посочи, че стартовата заплата за медицинска сестра трябва да е навсякъде поне 700 лева, а за главна сестра - 840 лева.

Бюджетът на министерството е увеличен с малко над 36 млн. лева, като от тях много малко са за заплати. Парите за заплати в регионалните здравни инспекции са 8 млн. лева. Десет процента ще е увеличението на парите на тези, които са на директно подчинение на министерството. В центровете за спешна медицинска помощ от КНСБ се надяват да се случи 20-процентно увеличение на заплатите с предвидените близо 20 млн. лева повече за тях. Училищното и детското здравеопазване получават 26 млн. лева допълнително, като заплатите там ще бъдат увеличени с около 20 процента. В момента те средно са 600-650 лева. Сериозно увеличение е получил сектор "Култура", като бюджетът там с 30 млн. лева повече. Най-ощетеният сектор според КНСБ е земеделието, като в разходите за министерството има известно увеличение, но то компенсира увеличението на минималната работна заплата. С 2 млн. лева са се увеличили парите за "Напоителни системи".

В частния сектор заплатите също се повишават и то най-вече там, където има колективно договаряне. Статистиката сочи, че в такива предприятия възнагражденията са с 12 до 15 на сто по-високи, обяви лидерът на КНСБ.
Като ниско платени отрасли трайно се установяват „Производство на облекло”, „Обработка на кожи, производство на обувки”, „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал”, „Производство на мебели”. Въпреки значителния ръст на СРЗ в тях през последните години, темповете са крайно недостатъчни поради ниската база и невъзможността да се реализира компенсиращ ефект с намаляване на различията спрямо средната работна заплата.

Увеличението на заплатите в мултинационалните компании (МНК) ще бъде един от акцентите в работата на КНСБ през следващата година, обяви още Пламен Димитров.
Кампанията се базира на принципа „За равен труд – равни заплати”. Това означава, че в рамките на една и съща МНК, нивата на заплащане на труда за едно и също работно място в поделенията на компанията, локализирани в различни държави от ЕС, следва да бъдат ориентирани единствено към производителността на труда.
Пробив в тази посока следва да бъде реализиран в рамките на Алианс за конвергенция на заплатите в ЕС предложен от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) като важен механизъм и съставна част на Кампанията „За растеж на заплатите”. В този алианс са включени Европейската комисия, държави от Източна Европа (Чехия, Словения, Унгария и България) и от Западна Европа (Германия, Франция, Холандия и Швеция), правителствата и синдикатите в тези държави членки, както и мултинационалните компании, опериращи в тях.

Крайната цел на този мащабен пилотен проект е да бъдат увеличени възнагражденията на хората на труда в източноевропейските клонове на големите МНК на континента, което да послужи като положителен пример и в последствие да бъде разширено приложението на тази добра практика в рамките на целия Европейски съюз.
Водеща роля като основен двигател на процеса се отрежда на Глобалните синдикални формирования IndustriAll-EUROPA и UNI-EUROPA, което означава, че Алиансът ще окаже силно въздействие върху двата най-големи икономически сектора – индустриалния и сферата на услугите.

Главната ни цел през следващата година ще бъде отново двуцифрен ръст и поне още 100 лв. към всяка заплата, обяви лидерът на КНСБ. КНСБ продължава да настоява за стартова заплата за висшист от 700 лева и за минимална работна заплата поне 50 процента от средната работна заплата.