КНСБ иска 650 лв. минимална заплата догодина и най-малко 1000 лв. стартово за висшист

  • Konference_1

КНСБ иска 12-15 на сто увеличение на заплатите във всички сфери през следващата година. Минималната работна заплата трябва да удари 650 лв., а началната за висшист – 1000 лв. Това обяви на конференция "Европейският стълб за социални права - стълбът на бъдещето на Европа" президентът на КНСБ Пламен Димитров.  Съорганизатор на събитието е фондация „Фридрих Еберт“.

Подобно ударно увеличение ще ни позволи рязко повишаване на доходите през следващите няколко години и ще доведе до 1000 евро средна заплата – число, което би привлякло нашите сънародници, които сега работят зад граница, обяви лидерът на синдиката.

Конференцията стартира с данни от проучване на Европейския синдикален институт https://www.etui.org/Publications2/Books/Benchmarking-Working-Europe-2019.

Анализът сочи, че в България  реалният ръст на средната работна заплата в България за периода от 2009 - 2018 г. е 87 %. След страната ни са Румъния с 34 %, Полша с 30 %, Латвия 21%, Литва, Словакия и Естония с 20 % и Чехия със 17 %.

Наред с позитивните резултати, десет държави отчитат спад на растежа на средната работна заплата. Сред тях са Гърция с 23 %, Хърватска – 11 %, Кипър 7 %, Португалия – 4 %, Испания -  3 %, Италия с 2 %, Белгия и Финландия - 0%.

Това число звучи внушително, но в реални измерения, България продължава да бъде най-бедната държава в ЕС и затова трябва ударно да се увеличават възнагражденията, обяви Пламен Димитров.

"Всички числа показват един наистина сериозен ръст и дават косвения и прекия отговор къде са синдикатите и какво правят синдикатите. Синдикатите са тук с растежа на средната работна заплата до 87%", акцентира Димитров.

На свой ред директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ д-р Любен Томев отчете, че в 15 държави като Финландия, Литва, Испания и Хърватска разликата е отрицателна - производителността на труда изпреварва ръста на реалната работна заплата.

В 11 държави обаче връзката е обратната - реалната работна заплата изпреварва производителността на труда и България е сред водещите страни.

Социалният министър Бисер Петков заяви, че приемането на европейския стълб за социалните права е крачка напред за социалното измерение на Европейския съюз. По думите му той има за цел осигуряване на по-ефективни социални права на гражданите, социален напредък за по-добре функциониращи пазар на труда, повишаване на социална политика и други.

Към настоящия момент в българското трудово законодателство се гарантират разпоредби за правата на българските работници, но МТСП, заедно със социалните партньори, работят за усъвършенстване на трудовото законодателство, свързано с колективното трудово договаряне и заплащане на труда, каза още Петков.

КНСБ ще настоява за приемането на няколко важни документа от новата Европейска комисия и Европейския парламент. Това са рамкова директива за колективното трудово договаряне с основна цел – 60 на сто покритие на колективните трудови договори. Друг ключов документ е рамкова директива за минималната работна заплата и за базовия минимален доход. Конфедерацията ще иска още препоръка на ЕК за възходяща конвергенция на заплатите.

КНСБ настоява още за европейска програма за дигитални умения, която да повиши компетенциите на всички работещи българи. Според предварителни сметки стойността на такава програма би била 1 млрд. евро за пет години.