КНСБ настоява за нова политика по доходите

КНСБ е разочарована от липсата на разбиране, че плоският данък влияе негативно върху задълбочаването на бедността. Според КНСБ е необходима нова политика по доходите, данъците и социалните осигуровки, нови механизми при определяне на минималната работна заплата, заплатите в бюджетния сектор, както и стимули за браншово договаряне на ръст на работните заплати в реалния сектор.

КНСБ иска поне 15% увеличение на заплатите в бюджетния сектор

Пламен Димитров и Десислава Янева във Велико Търново

С 15 до 20% да бъдат увеличени заплатите на работещите в образованието, здравеопазването, държавната администрация и културата.  Затова ще настоява КНСБ в хода на изготвянето на проекто бюджета  за 2015 г.

КНСБ предлага законодателни промени по заплащането на труда

Заплащане на труда в България

„Необходими са незабавни законодателни промени в сферата на заплащането на труда, ако искаме България да има работеща икономика и да има България изобщо.” Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на дискусията в рамките на Националната тристранна конференция „Заплащането на труда в България”, която се проведе на 28 май 2014 г. в София.

Пламен Димитров: Налице е пълен волунтаризъм при определяне на доходите

Пламен Димитров и Илия Илиев във Варна

„Има пълен волунтаризъм при определяне на доходите. Работната заплата на работниците и служителите зависи изцяло от субективната оценка на мениджърите”. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция във Варна на 3 април 2014 г. Той подчерта, че е необходимо да бъде сложено поне в условна рамка съотношението между размера на основната заплата и допълнителното възнаграждение. Това съотношение КНСБ предлага да бъде 80% към 20% и то да е заложено в Кодекса на труда (КТ). Президентът на КНСБ изтъкна, че само 4-5 текста от КТ се отнасят до заплащането на труда. „Всичко останало е разписано в други подзаконови актове, които не се спазват, защото на много места дори не знаят за съществуването им”, допълни Пламен Димитров.

Увеличаването на МРЗ стимулира заетостта на нискоквалифицираните работници

КНСБ намира за необосновано твърдението на Европейската комисия (ЕК), че увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ) и респективно – на минималните осигурителни доходи (МОД), застрашава достъпа до пазара на труда на нискоквалифицираните работници и ограничава приспособяването им на този пазар. Според изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ МРЗ не само че не влияе негативно върху заетостта на нискоквалифицираните работници, но обратно – в определена степен стимулира заетостта им след известно закъснение във времето.