Сумираното изчисляване на работното време да не е на гърба на работещите

„Сумираното изчисляване на работното време (СИРВ) позволява гъвкавост за работодателите, но това не трябва да се случва за сметка на интересите на работниците и служителите.” Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на кръглата маса „Трудови, осигурителни и социални права”, която се проведе на 11 април 2014 г. в София.

Той изрази очакване, че процесът на съгласие с работодателските организации няма да е лесен, тъй като става въпрос за интереси, но подчерта, че използването на СИРВ за извличане на печалба накърнява правата на работещите. Поради тази причина КНСБ ще очаква от правителството да формира отношение по изследванията и констатациите, направени от синдиката, да представи своите виждания в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и да обяви дали счита за необходимо да бъдат предприети съответните изменения и допълнения на трудовото законодателство.

„СИРВ позволява оптимизиране на дейността, така че един работещ да работи като за един и половина, като работното му време е 12 часа, и всичко това – вместо да се назначат нови работници”, коментира вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. Той каза, че СИРВ се възприема не като начин на отчитане, а като начин на организация на работното време. В резултат се дерогират нормите на Кондекса на труда за 8-часов работен ден, 5-дневна работна седмица и 48-часова непрекъсваема междуседмична почивка. „По този начин се намалява свободното време на работещия – времето за семейството му, време, в което той да задоволи своите лични потребности. Ние разполагаме с ограничено време на този свят и то за нас е неоценимо, затова трябва да защитим това човешко право на работещите”, изтъкна Чавдар Христов.

{gallery count=1  height=250 width=550 counter=0 links=0 alignment=center navigation=both orientation=horizontal}pics/new0420{/gallery}

Изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда” Румяна Михайлова призна, че това нарушение е от масов характер и че се злоупотребява с броя на работещите. Тя заяви, че този въпрос наистина трябва да бъде отнесен на друго равнище и експертно да се търсят варианти за промени в законодателството.

Румяна Михайлова коментира също предложението на КНСБ за въвеждане на единна система по регистрацията на трудовите договори и мониторинг за състоянието и динамиката на трудовите правоотношения в България, като заяви, че това би било от полза за много институции и хора. Презентация по темата представи изпълнителният секретар на КНСБ Асия Гонева.

В рамките на кръглата маса, посветена на незащитената заетост, бе коментиран и проблемът с регулацията на командироването на работници и служители, включително и в държави членки на ЕС. В момента с термина командироване са обозначени няколко статута – изпращането на работа по трудово правоотношение зад граница; изпращане по тройно правоотношение чрез предприятие, осигуряващо временна работа; изпращането на работници и служители в институции на ЕС. „Към тези трябва да добавим и дългосрочното командироване на дипломатически служители”, отбеляза по време на дискусията проф. д-р Красимира Средкова – ръководител на катедра „Трудово и осигурително право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. „Така зададена в законодателството правната същност на командироването се уеднаквява с друга хипотеза, имаща съвсем различна фактическа същност”, коментира Величка Микова – началник отдел „Правна закрила на труда” в КНСБ. „Командироването на работници и служители зад граница означава, че работодателят ти може да те изпрати, например, в Германия с българската ти заплата”, коментира президентът на КНСБ и добави, че в този случай и местните инспекции по труда не могат да се намесят, тъй като това попада в правомощията на българските, които пък нямат възможност да регулират процеса.

„Тези проблеми обрисуват проблемите на незащитената заетост, които е наложително да бъдат решени. Поради тази причина очакваме от органите, регулиращи трудовите отношения, да заемат позиция”, изтъкна вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов и допълни, че не е необходимо в НСТС да се обсъжда дали има проблем, а по какъв начин да бъде разрешен той.

Участие в кръглата маса взеха още Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, представители на Министерство на труда и социалната политика, на Националната агенция за приходите, на национално представените работодателски организации, председатели на основни членове на КНСБ, както и представители на КТ „Подкрепа”.

Прeзентация на нормативната уредба и практика по прилагане на сумираното изчисляване на работното време
Презентация на законовите и подзаконовите норми, уреждащи командироването на работници и служители, включително и в държави членки на ЕС
Презентация на регистрацията на трудовите договори – инструмент за ред и контрол в труда и осигуряването