КНСБ иска усъвършенстване на гражданските и социални права в Конституцията

  • 001

В обществото се повдига въпросът за промени в Конституцията на Република България (КРБ), като се лансират идеи за промени, свързани с функционирането на съдебната власт, за съотношението между изпълнителна и законодателна власт, за ролята и мястото на институцията на Президента и т.н. В същото време въпросът за гражданските и социални права често се подминава.

Тази позиция изразиха представителите на КНСБ на проведената днес, 9 април 2015 г., в София конференция на тема „Промени в Конституцията на Република България“. Събитието се организира в навечерието на Деня на Конституцията и юриста в България 16 април и бе открито от вицепрезидента на КНСБ Валентин Никифоров и директора на Фондация „Фридрих Еберт“ – Бюро България Регине Шуберт.

Сред предложенията на КНСБ има такива за усъвършенстване на конституционните норми за изборите и референдумите, за социално-икономическите права на гражданите и други.

„В КРБ има само два текста, в които е залегнало изборното право, включително и по референдумите. Нашето предложение е да се създаде нова глава по тези въпроси, тъй като изборът е фундаментът на демократичната държава“, посочи в изложението си вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. Според него е възможна и логична и тезата, че срещу правото на избор седи задължението за гласуване, тъй като в чл. 1 на КРБ се посочва, че „цялата държавна власт произтича от народа“, а не от една част от него.

Чавдар Христов припомни, че по отношение на референдума за задължително гласуване, който се предлага от Президента на Р България Росен Плевнелиев, до него е било изпратено официално писмо от КНСБ с идеята първо да се сезира Конституционният съд по този въпрос.

Особено внимание бе отделено на социално-икономическите права на гражданите, прогласени в КРБ. Предложенията на КНСБ в тази посока бяха представени от Величка Микова – ръководител отдел „Правна закрила на труда“ в КНСБ. „През 1991 г., когато е приета новата Конституция, великите народни представители не са имали предвид, че България ще бъде част от една наднационална организация като Европейския съюз. При сегашните условия е видно, че КРБ остана неосъвременена“, каза тя. Величка Микова посочи, че е необходимо да бъдат усъвършенствани текстовете, които засягат трудовите права, например:

  • заедно с правото на труд да се допълни правото на защита от безработица;
  • да се усъвършенства правото на заплащане, съответстващо на положения труд;
  • правото на отпуск да бъде гарантирано от самостоятелен текст;
  • да се заложи изрична забрана за полагане и ползване на принудителен детски труд;
  • да се гарантират вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на предприятието, включително при временна финансова криза;
  • и т.н.

Всички предложения на КНСБ за усъвършенстване на конституционната уредба могат да бъдат намерени ТУК.

Народният представител от БСП – Лява България Мая Манолова подкрепи предложенията на КНСБ, които касаят социално-икономическите права на гражданите. „Предвид ниските доходи и подигравателното отношение на капитала към заплащането на труда, смятам, че КРБ ще придаде нова тежест на тези права“, посочи тя. Според народния представител от ДПС Четин Казак това са проблеми, за които трябва да се търси широко обсъждане, ето защо той приветства конференцията, организирана от КНСБ.

В дискусията участваха още д-р Наталия Киселова и Невин Фети – съветници на Президента на Република България по правни въпроси, изтъкнати представители на научната мисъл и конституционалисти, сред които проф. д-р Емилия Друмева от УНСС, проф. д-р Васил Мръчков и  проф. д-р Красимира Средкова от СУ „Св. Климент Охридски“. Участници в конференцията бяха също представители на централата на КНСБ, членове на Юридическия консултативен съвет към КНСБ и други.