Годишна световна среща-синдикати-МВФ-Световна банка-Вашингтон - Сряда, 4-5-2006

“Клас” прослужено време не е проблем номер 1 за икономическото развитие на България. Само 8-10% от българските работодатели посочват добавките за прослужено време като пречка за развитието на бизнеса си. Това се казва в годишния доклад на Световната банка на тема “Как се прави бизнес по света” за 2006 г....

“Клас” прослужено време не е проблем номер 1 за икономическото развитие на България. Само 8-10% от българските работодатели посочват добавките за прослужено време като пречка за развитието на бизнеса си. Това се казва в годишния доклад на Световната банка на тема “Как се прави бизнес по света” за 2006 г. Според документа най-големите проблеми пред бизнеса у нас са корупцията, данъчните регулации, лицензионните и разрешителните режими.
Това стана ясно на току-що приключилата във Вашингтон годишна среща на двете световни синдикални конфедерации – Международна конфедерация на свободните профсъюзи /МКСП/ и Световната конфедерация на труда с ръководствата на Световната банка и МВФ. За първи път българските синдикати бяха представени на срещата чрез участието в нея на зам.-председателя на КНСБ Пламен Димитров.
Всяка година на тези срещи се прави прецизен мониторинг на специално подбрани пет държави. Тази година във фокуса на вниманието бяха България, Германия, ЮАР, Непал и Колумбия и по-точно пазарът на труда във всяка една от тях. В тази връзка сред обсъжданите теми за нашата страна са били и двата “горещи картофа” – класът и работното време, уточни Пламен Димитров след завръщането си от форума. Дори и в присъствието на своите шефове г-н Ханс Фликеншилд не успял да защити позицията си за класовете. Припомняме ви, че тя беше свързана с опасенията на доскорошния ръководител на мисията на МВФ за България, че класовете създават пречки пред наемането на работници и служители на възраст над 55 години. На срещата Пламен Димитров цитира официалните статистически данни, че безработицата сред тази възрастова група е намаляла от 30 на 28% от 2000 г. до 2005 г., а коефициентът на заетост се е повишил от 25 на 35%. Същевременно безработицата сред младежите до 29-годишна възраст трайно е 27-28% и следователно основният аргумент на г-н Фликеншилд не издържа на практика, защото няма обективни данни че класът препятства наемането на по-възрастни хора, уточни Димитров.
На срещата е подчертано още от представителите на международните финансови институции, че интегралният индекс, който отчита строгостта на трудовото законодателство и който засяга всички възможни законови регламентации на пазара на труда – наемане, уволняване, работно време, доплащания, обезщетения и т.н., за България е по-нисък от този на страните от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, в която освен ЕС, са също САЩ и Япония. Всичко това означава, че пазарът на труда у нас е достатъчно гъвкав, каза Пламен Димитров. На срещата е подчертано, че българинът работи над 400 часа годишно по т.нар. гъвкави режими над законно установеното 8-часово работно време. Пламен Димитров е заявил на Ханс Фликеншилд и неговите ръководители, че пазарът на труда в страната ни вече функционира по-нормално и не е толкова ригиден. Коефициентът на заетост вече е 56%, а през 2003 г. е бил 50%. Безработицата е намаляла за същия период от 14 на 11%, подчертал синдикалистът на срещата.
Членове на борда на директорите на МВФ са изказали на срещата мнение фондът да се върне към традиционния си мандат, а именно – банкови и финансови регулации, макроикономически показатели, валутни курсове и др., а не да се занимава със социална политика, пенсионно осигуряване, пазари на труда и т.н., каза още Пламен Димитров. В тази връзка той е умерен оптимист, че МВФ ще смекчи позицията си по отношение на клас прослужено време в нашата страна и ще се концентрира само върху макроикономическите и финансови параметри. Според Димитров след тази среща българският министър на труда и социалната политика г-жа Емилия Масларова “ще има повече пространство за маневриране при следващите си разговори с мисията на МВФ в България по темата доходи”.