Експозе на Председателя на КНСБ доц.д-р Желязко Христов пред международната конференция...

Експозе на Председателя на КНСБ доц.д-р Желязко Христов пред международната конференция "България в трудова Европа"  Четвъртък, 5-10-2007  
 
Международната конференция "България в трудова Европа" се провежда непосредствено преди 6 Конгрес на КНСБ в период силно повлиян от пълноправното членство на България в ЕС. Европа доказа преимуществата на европейския социален модел. Във всяка от страните-членки има особености , в зависимост от конкретната политическа и икономическа ситуация. Синдикатите осъзнават, че са изправени пред голямо предизвикателство. За КНСБ, като най-голямата организация на гражданското общество в България, която си поставя за цел защитата на правата и интересите на работниците, определящи са ценностите свързани със Социална Европа. Сред приоритетите й са изграждането на конкурентноспособна икономика,намаляването на бедността, насърчаването на социалното сближаване, развитието на образованието и здравеопазването, инвестирането в човешки капитал и съблюдаването на човешките права, основани на единство на икономическата, трудовата и социалната политика в съответствие с европейските ценности....

Експозе на Председателя на КНСБ доц.д-р Желязко Христов пред международната конференция "България в трудова Европа"   четвъртък, 5-10-2007  
 
Уважаеми дами и господа,
Скъпи гости на нашата конференция,
Скъпи братя и сестри синдикалисти,

Добре дошли на нашата международна конференция „България в трудова Европа”, която провеждаме непосредствено преди 6-я Конгрес на КНСБ. Това е конгрес, който се провежда в променен за нас контекст, силно повлиян от пълноправното членство на България в Европейския съюз. Същевременно вчера ние чествахме 50-годишнината от началото на обединителните процеси в Европа. Точно заради това подобаващо е в навечерието на този важен за КНСБ форум – да дискутираме по проблеми, които са важни, както за нас, така и за нашите европейски братя и сестри, за нашите международни гости на Конгреса.
Това е шестото издание на бенчмаркинга на „Трудова Европа” на изследователския екип от Европейския профсъюзен институт в Брюксел и второто, което се превежда у нас с известни съкращения и допълнения (с данни и кратък анализ за България). То е от полза за всички, които се интересуват от последните тенденции в икономическото развитие на Европа и социалните измерения на растежа след най-мащабното разширяване на Европейския съюз - на изток към новите демокрации. Всяко следващо издание вече ще съдържа анализ и данни за двете най-нови страни-членки – България и Румъния. От началото на 2007 г. те са неразделна част от Обединена Европа – един грандиозен проект, започнат преди 50 години от Шуман, станал възможен в днешните си мащаби след падането на „желязната завеса” и чиято визия в бъдещето чертае все по-нови измерения на интеграцията.
В своя бестселър „Европейската мечта” Джереми Рифкин – основател и президент на Фондацията за икономическо развитие във Вашингтон, обрисува характерните черти на зараждащата се „европейска мечта”. Повече от две столетия светът се въодушевяваше и водеше от американската мечта. Сега все повече европейската мечта се предлага като алтернатива на американската визия за успех и просперитет. Докато американската мечта поставя ударение върху икономическия растеж и индивидуалните възможности, европейската мечта фокусира най-вече върху трайното развитие и качеството на живот. Опорни точки на новата мечта са: 455 млн. потребители, формиращи най-широкият вътрешен пазар в света; най-голямата експортна сила; силната единна валута; преобладаващата част от европейците се радват на висока продължителност на живота, грамотност и по-малко бедност и престъпност. Европа чертае нова визия за бъдещето на човечеството.
Ако се постави въпросът за бъдещето на европейския социален модел, можем ли да се поучим повече от САЩ? Или Европа и нейните политици би трябвало да бъдат по-уверени в способността си да засилят социалната кохезия чрез модернизация на европейския модел? Разбира се, европейските икономически и социални постижения са неравномерни. Някои страни понякога се борят да запазят високите си стандарти за осигуряване с обществени услуги и да поддържат на съвременно ниво своите социални системи и трудов пазар. ЕКП и ние сме убедени, че ЕС има много на какво да научи другите и сравнително малко да се учи от тях както в областта на социалната и образователната политика, така и дори по отношение на политиката на пазара на труда. В редица страни от развиващия се свят ЕС се възприема като отправен икономически и социален модел и противовес на либералния подход, възприет от САЩ.
Старият континент доказа на практика преимуществата на европейския социален модел пред неограничения либерализъм и това, че Европа търси нови измерения на социалните принципи, не е бягство или отстъпление от социалната държава. Тази конкурентоспособна и динамична икономика на познанието, на която се залага днес и в бъдеще, означава и много по-висок жизнен стандарт, ново качество на работната сила. Безсмислен остава спорът за примат на икономическото над социалното и обратно. Както некоректно е европейският социален модел да се възприема като някакъв съвършен приказен замък или пък в другата крайност - като една нелогична, старомодна конструкция в ерата на глобална конкуренция, която всеки момент ще се срути от собствената си тежест.
Социална Европа е едновременно и постижение и цел, към която са се стремили и продължават да се стремят поколения наред. Тя не е единствено и само творение на следвоенни конюнктурни обстоятелства, родили „чудото”, което спокойно и самодоволно можем да съзерцаваме днес отстрани. Европа е различна, Европа се изменя и въпреки всичко ценностите, принципите на Европейския социален модел остават, независимо от предизвикателствата, които се появяват на един или друг етап от развитието. Във всяка една от страните-членки има особености, в зависимост от конкретната политическа и икономическа ситуация. Те носят обаче положителен заряд, когато обединяват, а не разграничават, когато усилията към целта са общи и еднопосочни.
ЕКП винаги е изтъквала вярата си в съществуването на европейски социален модел, а не само на 25 различни национални социални модели в Европейския съюз. Факт е, че в някои сектори, като строителство, обществено хранене и някои видове транспорт, все повече се налага единен трудов пазар в ЕС, а въвеждането на общи стандарти е колкото желателно, толкова и необходимо. Да се твърди обратното означава да се подхранва враждебност и съпротива към Единния пазар и ЕС. Икономическите и социалните въпроси вървят ръка за ръка, а балансът помежду им е част от обществения договор, включен като елемент на изграждането на единния пазар. Главното следствие от този възглед е убеждението, че е необходима обща рамка за силно европейско законодателство.
Дебатът за бъдещето на Европа и на европейския социален модел вече е в ход. Съществуващото противоборство се описва като борба между привържениците на модерен европейски социален модел, на политически и социален съюз, основан на социална пазарна икономика и социални права, и тези, които искат само зона за свободна търговия, с по-малко регулиран свободен пазар и слаби институции.
Докато съществуват тези широкоразпространени и решаващи различия във възгледите, а редица работодатели с подкрепата на политиците, включително и от ляво центристки партии в някои страни, настояват за повече “бизнес ориентирана Европа” (по-малко забрани, по-ниски социални стандарти, по-голяма дерегулация, по-голяма либерализация, по-слабо синдикално влияние), ще бъде невъзможно да се намери нова основа за европейски прогрес. Идеологическата пропаст е твърде широка. Ако трудещите се почувстват, че социална Европа е накърнена, те ще възприемат Европа като цяло като заплаха, а не като опора. Естествената им реакция ще бъде да окажат съпротива и отпор.
Синдикатите осъзнават, че са изправени пред големи предизвикателства. На национално ниво членуващите в ЕКП синдикати неведнъж са доказвали желанието и готовността си да участват активно и конструктивно в модернизирането на европейския социален модел. Но за синдикатите модернизацията никога не е означавала разрушаване на социалната държава или просто следване на американския модел. Модернизацията означава да се отговори на предизвикателствата, пред които е изправена понастоящем Европа, за да се осигури нейното оцеляване в бъдеще. Тези предизвикателства произтичат преди всичко от глобализацията, демографските тенденции, преминаването към общество, основано на знанието и на услугите, както и необходимостта от екологична и социална устойчивост.
Държавите-членки не могат вече да отговорят на тези предизвикателства само на национално ниво, както не могат и синдикатите. Целта на обединена Европа със силно социално измерение би следвало да е овладяване на процеса на глобализация и структурни промени, в това число демографските предизвикателства, така че да се извлекат максимални ползи и да се плати минимална цена, като печелившите са колкото се може повече, а за тези, които са губещи да се осигурят компенсаторни мерки.
За синдикатите в България, и в частност за КНСБ, като най-голямата организация в гражданското общество, която си поставя за цел защитата на правата и интересите на работниците, ценностите, свързани със Социална Европа, бяха и са онези мобилизиращи жалони, които определят дейността ни още от началото на прехода. Изграждането на конкурентоспособна икономика, намаляването на бедността, насърчаването на социалното сближаване, развитието на образованието и здравеопазването, инвестирането в човешки капитал и съблюдаването на човешките права, основани на единство на икономическата, трудовата и социалната политика в съответствие с европейските ценности, са сред приоритетите на организациите на работниците.
С приемането на социалните acquis communittaire, като част от европейското законодателство по социалната политика, и с цялостната си работа по Глава 13, всъщност България се присъедини към тази рамка от общи правила, която гарантира, че икономическият ръст и конкурентоспособността, като цел на Обединена Европа, няма да бъдат постигани за сметка на намаляване на стандартите, орязване на правата на работниците и влошаване на условията на труд и живот.
През последните 16 години България извървя тежък и противоречив път на реформи, насочени към изграждане на пазарна икономика и демокрация, като основа за европейската ни интеграция. След редица кризи, през последните пет години се наблюдава макроикономическа стабилност. Един по-внимателен анализ на икономиката обаче показва редица съществени и обезпокоителни проблеми, свързани главно със социалните индикатори на растежа, особено в сравнение със социалното измерение на Европа.
През 2005 г. коефициентът на заетост за населението на възраст 15-64 години е 55.8% при средно за ЕС-25 – 63.8% и заложена цел от Лисабон до 2010 г. – 70%.
Равнището на относителна бедност на пръв поглед не се различава съществено от това в останалите европейски страни (14-15% за България през последните 3 години и около 16% средно за ЕС). Твърде показателни са обаче различията по отношение на праговете на бедност, измерени в „стандарт на покупателна способност” - два пъти по-нисък е прагът на бедност в България в сравнение с 10-те новоприсъединените страни, а спрямо старите страни-членки от Европейския съюз – около пет пъти. Това трябва да се има предвид при оценка равнището на бедност по този метод, тъй като при равни ценови условия доходите са в пъти по-ниски и съответно осигуряват в аналогична степен по-нисък жизнен стандарт.
По-силно засегнати от бедността в България са децата. Равнището на бедност във възрастовата група 0-15 г. през последните 3 години е между 17.7 и 21.5%, а при домакинствата на двама възрастни с три и повече деца тя достига дори 31.5-64.0%.
Другият извод, който може да се направи - социалните трансфери, извън пенсиите, имат много малко влияние върху редуциране на бедността. А това означава, че системата ни за социално подпомагане не работи ефективно и не стига до истински нуждаещите се бенефициенти.
Въпреки, че пенсиите са втория по значимост доход в домакинствата, коефициентът на заместване на дохода (средна пенсия към нетен осигурителен доход) през последните 3 години е около 42-44%, а това равнище повече ни приближава към резултатността на американския и британски модел, отколкото към средните европейски равнища.
Неблагоприятна е нашата позиция и по отношение на работното време. Годишното работно време на българина възлиза средно на 1760 часа, а средната продължителност на работната седмица е 40.9 часа. По показателя ползвани дни платен отпуск (21 дни годишно, при минимална норма от 20 дни по Кодекс на труда) ние сме далеч под останалите европейски страни, а и под САЩ (23 дни).
България днес се намира в един забележителен и изключително важен етап на развитие от своята най-нова история. За нас пълноправното членство в ЕС е въпрос на свободен политически избор, но този избор означава и огромна отговорност. Българската икономика стана част от една високо развита и конкурентоспособна икономика, а българското общество се присъедини към една демократична общност от народи, възприели такива ценности, като свобода, солидарност, справедливост и утвърдили социалното измерение на икономическия просперитет. Ще можем да отговорим на днешните и утрешните предизвикателства само с обединени усилия и съпричастност на политиците, институциите, социалните партньори и другите неправителствени организации, на гражданите на България.
Но не бива да забравяме, че освен на родните, български предизвикателства, ние все повече трябва да обръщаме внимание на общите проблеми пред развитието на Европа.
· Ако европейският социален модел трябва да бъде привлекателен за други райони на света и в бъдеще, ние сме убедени, че се нуждаем от повече, а не от по-малко Европа и все още си струва да се положат усилия за ратифицирането на проекта за Европейска конституция.
· В същото време ЕКП и европейските конфедерации не можем да си позволим създаването на впечатлението, че социалната политика е “спряла” развитието на начинанието. Поддържането на баланса е ключът към бъдещето. Наистина е настъпило време за законодателна инициатива, която ще гарантира зачитането на трудовите права в условията на бързо обединяващия се европейски трудов пазар.
· Освен това, следва да се предприемат мерки на равнището на ЕС с активното участие на социалните партньори за осигуряване на необходимата трудова защита на работниците с нестандартни отношения на заетост (икономически зависими работници, надомни работници, домашни помощници и др.).
· Освен това, създаването на строга рамка по отношение на преструктурирането и преместването на предприятия стои понастоящем на дневен ред пред редица работници и начинът, по който ще се изработи тя, е от решаващо значение за бъдещето.
· Важно е също така демографските предизвикателства да се разглеждат далновидно и дългосрочно, а не просто като се увеличава възрастта за пенсиониране.
· На последно място, но не по значение, европейският социален модел би трябвало да важи не само за Европа. Европа трябва мощно и уверено да насърчава прилагането на своя модел в подхода си към търговията и развитието, при които социалните стандарти трябва да заемат в бъдеще централно, а не второстепенно място.
Европейските компании би следвало да действат извън Европа така, както се предполага, че действат в Европа, съблюдавайки европейските ценности за корпоративно управление, екологичните и трудовите стандарти, в това число и колективното договаряне.

10.05.2007 г.