Вицепрезидентът на холандските профсъюзи Катлин Пашие: Обединението ни даде по-силен глас и идентичност

  • catelene


Катлин Пашие е вицепрезидент на холандските профсъюзи FNV. Завършила е право и е практикувала като адвокат. От 1988 година е съветник на FNV в области като равенството на половете, индустриални отношения, трудово право.  Катлин пристигна в България, за да обясни пред синдикалния актив и председателите на основни федерации какви реформи са предприели холандските ни колеги, за да отговорят на предизвикателствата пред синдикалното движение в местен и международен план.

-Г-жо Пашие, каква беше основната цел, за да предприемете такива радикални реформи във вашата организация?
-На първо място от дълго време имахме усещането, че структурата на FNV не е балансирана. Имахме твърде големи федерации, които се бяха формирали след сливането на други структури.

Те бяха станали истински конфедерации.  И в същото време имахме и много малки федерации.  Като резултат работниците се чувстваха „изгубени“ след толкова много сливания и нови формации. Питаха се коя е моята федерация, защитава ли моите права така, както се защитават на моите колеги? Този дисбаланс стана много явен във времена, в които трябваше да вземем трудни решения – като например дали да преговаряме или да отхвърлим рязко вдигането на пенсионната възраст. Това доведе до криза. Затова решихме да тръгнем към това да бъдем единни, за да можем да имаме по-силен глас и по-категорични решения.

-С какви трудности се сблъскахте?
-Ако искате рязко да промените, да стегнете една структура, ще срещнете много трудности. Има много хора, на много позиции, които могат да се противопоставят на тази идея. Имаше и много дебати каква организация искаме – дали такава, ориентирана към действие или по-преговаряща, по-диалогична. Но накрая стигнахме до извода, че трябва да станем по-силни, връщайки се към нашите членове, създавайки по-силна връзка с тях. Целта е да чуваме по-добре техния глас, да ги въвлечем в процеса по взимане на решения, да им помагаме по-добре. Това е едното измерение. Но не и да се децентрализираме отново. Да създаваме стотици нови съюзи, които са неефективни. На практика обединението ни в голяма Федерация на холандски синдикати беше едновременно децентрализация, но и централизация на процесите.  Централизирахме взимането на решения и политическата сила и децентрализирахме системата, като дадохме повече власт за взимане на решения в ръцете на нашите членове.

-А как преодоляхте основния проблем – страхът от загуба на идентичност в отделните федерации?
-Създадохме силни секторни идентичности. Всеки един сектор има собствено лого, собствено име, но и FNV пред него. Имаме отделни структури на железниците, на търговските услуги, на фризьорите. Тук имаме комбинацията от професионалния образ, но под силния чадър на FNV.

-Тези мерки увеличиха или намалиха членската база?
Поне спряхме да губим членове, а отскоро се забелязва и бавно нарастване на членската маса. Все още е умерено, но членовете не са най-важното. По-важно е да привличаме нови групи – млади хора, нови професии. Това е бъдещето на всеки синдикат.

-Какви са предизвикателствата пред профсъюзите, включително и пред КНСБ в европейски план?
Едно от най-важните предизвикателства, е че членовете на профсъюзите виждат Европейския съвет не като място за работа, а пазар за компании. Ако ЕС не може да промени това, те ще се обърнат срещу него. Ако пък нашия Съюз се разпадне, това няма да бъде добре нито за работниците в Холандия, нито пък за тези в България.
За да не случи това, за да не гласуват нашите работници срещу Европейски съюз, той трябва да покаже социално лице. И ние трябва да го изискаме от всички политици. В обратния случай нашите членове ще се обърнат срещу европейските идеи, ще гласуват за националисти и за кой ли още не.