КНСБ иска законодателство за роботите и пазара на труда

  • baku 1

 

КНСБ иска законодателство, което да регламентира ролята на дигитализацията и човешкия фактор на пазара на труда. Тези норми трябва да гарантират, че човекът ще продължи да има ключова роля и няма да бъде изместен от новите технологии, заяви пред форума „Бъдещето на труда – такова, каквото го искаме“ лидерът на конфедерацията Пламен Димитров.
Регионалната конференция, която се провежда в Баку, е организирана от Бюрото за работнически дейности (ACTRAV) към МОТ и на нея са поканени лидери на синдикални организации, представители на научните среди и бизнеса от Европа и страните от региона на Централна Азия.


Нашата основна задача като общество е да не допуснем човекът да бъде изместен от машината, обяви още пред форума Пламен Димитров.
Според него това трябва да бъде разписано законодателно в дългосрочен план, в тясна връзка с правилата за добро управление и мениджърска отговорност.
Когато се говори за индустриализация, трябва да се има предвид и факта, че правителствата по света и в Европа вече сe свиват откъм разходи. Притискат ги високите нива на държавен дълг, както и натискът към тях за повишаване на доходите.

От тази гледна точка все по-важна е ролята на държавата като фактор, който подкрепя своите граждани – независимо дали става въпрос за дигитална революция или нарушени права, изтъкна още лидерът на КНСБ.
Той предупреди, че  в последните години драстичните разлики в заплащането, както и в другите форми на социална икономика раждат недоверие към политическите елити и обществената организация като цяло.
Затова – дигиталните предизвикателства могат да се превърнат в катализатор на радикална политическа реторика и нови крайни политически субекти. Това е нещо, която трябва да спрем още в зародиш, категоричен беше лидерът на КНСБ.

Темата за дигитализацията е изключително важна за България. Причината е, че нашият трудов пазар е сред най-застрашените от въвеждането на нови технологии.
Независимо, че имаме най-бързия достъп до интернет в сравнение със страните от Стара Европа, ние изоставаме от процеса на дигитализация. Например в Естония правото на интернет е гарантирано на всички граждани от 2000 година. Там всяко дете в училище има таблет, докато у нас и в Румъния близо 30% от учениците никога не са използвали интернет.
Според индекса на дигиталната икономика на ЕС страната ни и регионът като цяло, в това число държави като Гърция, Хърватска, Румъния, заемат едно от последните места. Един от примерите е, че за последните пет години броят на заетите в IT-сектора се е увеличил с над 56%, а тези в информационните услуги - със 73%, но България все още се намира на едно от последните места по въвеждането на нови технологии в областта на индустрията.