Лука Визентини и Пламен Димитров обсъдиха Алианса за сближаване на заплатите с европейските министри по заетостта

  • luca 1

 

Генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите  Лука Визентини поиска повече средства за младежки политики при откриването на Неформално заседание на министрите на ЕС по заетост и социална политика в Националния дворец на културата в София. Заедно с Лука Визентини, в заседанието участва и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Визентини отбеляза, че рамката за индикаторите, постигнати по младежката гаранция, която се ползва в момента, не осигурява достатъчно информация за качеството на мерките. Той смята, че са необходими повече пари и адекватни политики, за да се преборим на европейско ниво с младежката безработица.

Безработицата, и най-вече младежката безработица,  е най-вредният социален феномен, на който сме свидетели, заяви Визентини. Той допълни, че  безработицата намалява продължителността на живота и има негативно влияние върху обществото - подкопава социалните системи. Според него обаче и самите мерки имат слабости.   

   

Трайната безработица не може да се разглежда като самостоятелно явление, а като симптом на положението на пазара на труда и дисфункционални икономически модели, каза Визентини. Според синдикалиста трябва да се работи за качествен пазар на труда. Той призова всички участници в днешния неформален съвет  да се ангажират с одобрение и изпълнение на текущите законодателни и незаконодателни иницативи, които засягат  Европейския стълб за социалните права.

Работниците, засегнати от дигитализацията и глобализацията, трябва да бъдат подкрепени, каза Лука Визентини. Според него е необходима реформа на европейския фонд за глобализация и превръщането му във фонд за преход, който да финансира преходите от едно умение в друго, или от едно работно място в друго, за да няма изпаднали от борда.
По време на обяда с министрите по заетостта Пламен Димитров и Лука Визентини обсъдиха идеята на ЕКП и КНСБ за създаване на Алианс за сближаване на заплатите в Източна Европа. В този алианс трябва да се включат Европейската комисия, правителства от Източна и Западна Европа, синдикати и мултинационални компании, а крайната цел е да бъдат увеличени възнагражденията на хората на труда в източноевропейските клонове на големите фирми на континента.

Заплатите в Източна Европа не могат да бъдат увеличени с директива, но ако големите компании решат да ги вдигнат, това ще повлияе на общото ниво на заплащане в целия континент, обяви Пламен Димитров по време на обяда.По думите му вече има интерес към идеята от страна на държавите във Вишеградската четворка, балтийските републики и сега е време цяла Европа да застане зад идеята.

Еврокомисарят за заетостта, социалните въпроси, професионалната квалификация и трудовата мобилност Мариане Тисен заяви на форума, че икономиката отново е в растеж в цяла Европа, безработицата е на ниво 7,1 процента - най-ниската от 2008 г. досега. Намалява и безработицата сред младежта, но в относително изражение остава висока - 16 процента в Европа с огромни национални разлики от 6 до 45 процента. В Европа над 3,5 милиона млади хора са безработни и има все още над 8 милиона продължително безработни, каза Тисен при откриването на неформалното заседание на министрите на ЕС по заетостта и социалната политика в Националния дворец на културата в София.


Икономиката се развива, сега е моментът никого да не забравяме - не защото така е справедливо, а защото трябва да се ангажират всички, каза Тисен. По думите й в момента Европа застарява, намалява работната сила и ако искаме икономиката да е конкурентоспособна в цифровата среда, системата за социална сигурност трябва да е устойчива. Хората трябва да актуализират своите умения, за да се адаптират към по-голям преход в живота си, да сменят различни работни места, допълни еврокомисарят. Тисен посочи, че старото определение на държавата на благосъстоянието беше "грижи от люлката до гроба", но новото определение трябва да бъде "развитие от люлката до гроба", което е и смисълът на първия стълб на социалните права - образование, обучение през цели живот.

Според Мариане Тисен трябва да се почне много рано в инвестициите в образование, а умението за учене трябва да се превърне във втора природа за нас. По думите на еврокомисаря разликите в уменията са основна причина за дългосрочната безработица и въпреки че държавите членки правят реформи и предоставят стимули за работа, все още 63 милиона европейци не притежават основни цифрови умения. Нашата препоръка им помага, но не става въпрос само за основни умения; за да бъдат нашите фирми конкурентоспособни, трябва да се инвестира във високи умения, които са необходими за цифровата икономика, каза Тисен. Според нея разминаването в уменията пречи за намирането на работа, но затова помага младежката гаранция, като всяка година 3,5 милиона млади хора получават предложения за работа, като половината от тях продължават да работят и да се учат 12 месеца по-късно.

Ние трябва да инвестираме в хората не само чрез нашите политики, а и по по-традиционен начин чрез нашия бюджет - нашата нова многогодишна финансова рамка трябва да гарантира инвестиции в хората, в социалната област, заяви еврокомисар Тисен.

Социалният министър Бисер Петков отбеляза при откриването, че през последните години се наблюдава стабилен икономически растеж в ЕС, който води до осезаемо подобряване на пазара на труда. Министърът допълни, че независимо че икономическата криза е зад гърба ни, е необходимо да помислим за бъдещето в контекста на цифровото общество. По думите му ангажиментите по Европейския стълб за социалните права изискват повишаване на квалификацията на работната сила и справяне с младежката и продължителната безработица.  Според него на днешното и утрешното заседание на министрите на ЕС по заетостта и социалните политики  трябва да се идентифицират добрите практики и политики до момента и да се определят бъдещите предизвикателства. Той акцентира на необходимостта от  повишаване на цифровите умения.