КНСБ иска запълване на пропастта в доходите между Западна и Източна Европа

  • site-1

 

Социалният дъмпинг не води до нищо добро. ЕС трябва да разбере, че отворената пропаст между Западна и Източна Европа трябва час по-скоро да бъде запълнена. За това настоя президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на конференция „Гласът за интеграцията на Западните Балкани“, организирана със съдействието на фондация "Фридрих Ебърт"

В дискусията участват представители на най-големите синдикати от Европейския съюз, България, Сърбия, Черна Гора, Румъния, Албания, Македония, Хърватия, Словения, а основната тема е заплащането на Балканите, основните проблеми пред хората на труда и перспективите в близко бъдеще с оглед присъединяването на всички държави от полуострова към ЕС.

Очаква се в края на деня форумът да приеме декларация за новите трудови и социални измерения на интеграцията на Западните Балкани и Европейския съюз, която да бъде връчена на министър-председателя Бойко Борисов преди срещата на върха между лидерите на ЕС и Западните Балкани.
"Искаме Западна Европа да погледне с по-ясен и конкретен ангажимент към нас", заяви Пламен Димитров. По думите му, въпреки че страната ни е член на ЕС, нетният доход, който получават българите е около 450 евро, толкова е и нетният доход в Сърбия - 456, Черна Гора - 512 евро, Босна и Херцеговина около 440 евро, в Македония - 387 евро, в Косово - 457 евро, Албания около 300 евро, в Хърватска - 790 евро и Словения далеч по-висок.

"Тези числа показват, че целите ни, исканията ни за увеличение на жизнения стандарт са сходни", отбеляза президентът на КНСБ. Той настоя за поемане на ясен ангажимент за възходяща конвергенция на заплатите. Част от този ангажимент е Алиансът за сближаване на заплатите, който ще тръгне от София в края на юни.

Целта на алианса е да обедини Еврокомисията, европейските правителства, синдикатите и мултинационалните компании в едно общо движение към повишаване на заплатите в Източна Европа, надяваме се той да заработи ефективно до края на българското председателство, заяви лидерът на КНСБ.
По думите му вече и за бизнеса и за е ясно, че социалният дъмпинг не води до нищо добро, напротив води до разрушаване на традиционната политическа система, демографска криза, обезлюдяване.

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева поздрави участниците в конференцията за избраната дата 9-май - Ден на Европа и изтъкна, че преди 50 години е поставено началото на най-демократичния проект в света.

"Много ми се иска по-често да се връщаме към тази декларация и ценностите на ЕС", заяви Захариева. Вицепремиерът отбеляза, че ЕС не е съюз само на фондове, не е съюз само на директиви, а съюз на демократични ценности, на върховенство на правото и съюз, създаден за мир и просперитет на хората. Захариева призна, че в последните години ЕС е позагубил фокус от нашите съседи.

"С нашите приятели от Западните Балкани се срещаме веднъж на 15 години", призна Захариева. По думите й приоритетът Западни Балкани е дългосрочен. Вицепремиерът изрази надежда декларацията да даде един много ясен план в различните области- социална сигурност, заетост, млади хора, работни места, както и ясен времеви хоризонт и ясен ангажимент от страна на европейските държави за финансиране на тези приоритети.

Тя подчерта, че реформите, които се изискват по пътя на членството, не се правят само заради членството, а водят до по-високи доходи. "Ние сме демократични държави само от 27 години. Все още има отворени, дори гранични въпроси", подчерта Захариева. Тя бе категорична, че основният двигател за по-бързото решаване на двустранните отворени въпроси, които съществуват е европейската перспектива.
"Мога да поема ангажимент, че фокуса и подкрепата на България към страните от Западните Балкани няма да приключи само в тези шест месеца", заяви вицепремиерът. Тя заяви, че Хърватското председателство също ще организира среща на високо ниво ЕС - Западни Балкани, така че фокусът да бъде запазен.