Социалният диалог - в центъра на дискусиите на управителното тяло на МОТ в Женева

  • ilo 1

Социалният диалог, равенството между мъжете и жените, правата на работниците, които работят в мултинационалните компании. Това са само част от темите, които ще обсъжда 334-тата среща на управителното тяло на МОТ в Женева. Управата на световната организация на труда заседава от 29 октомври до 8 ноември в швейцарския град, а КНСБ е представена от президента на синдиката Пламен Димитров.

КНСБ от дълго време настоява за въвеждане на строги законови мерки срещу ограничаването на сдружаването както на национално, така и на международно ниво. Темата на няколко пъти бе представена пред МОТ и Европейската комисия.

Според лидера на КНСБ Пламен Димитров мултинационалните компании трябва да плащат достойни заплати и да спазват трудовите права на всички техни работници, независимо къде се намират, включително и в България.
Социалните партньори във всички държави трябва да положат усилия, които да задължат мултинационалите да спазват правилата на ООН за човешки и трудови права на техните работници във всички точки на света. Либерализацията на търговията и инвестициите създаде растеж, който е узурпиран от 1% от най-богатите хора на света. Затова се увеличават неравенството, феминизацията на опасния труд, приватизацията на обществени услуги, е становището на българския синдикат.

Лидерът на КНСБ е сред най-високопоставените българи в Международната организация на труда. Той е член на управляващото тяло на най-важната институция, която определя световните стандарти за развитие на социално-икономическия прогрес, подобряване условията на труд, защита на социалните и икономически права на човека. До 2014 година, когато бе избран, българските синдикати никога не са присъствали в този орган.
Управителното тяло или Административният Съвет (Governing Body) е изпълнителният орган на МОТ. Десет от 28–те държави имат постоянни представители поради „голямата си индустриална значимост“. Това са Бразилия, Китай, Франция, Германия, Индия, Италия, Япония, Русия, Великобритания и САЩ, а останалите 18 се избират от Конференцията на всеки три години на географски принцип. Представителите на работодателите и на работниците се избират персонално.