Международна конференция на ИСС - 15 май, 2008 г.

Международна конференция на тема: “Лисабонският договор и Хартата за основните права – предимствата и ползите за гражданите на Европа”

По инициатива на Конфедерацията на независимите синдикати в България, на 15 май 2008 год. в зала “Сердика” на хотел “Шератон”, София бе проведена международна конференция на тема: “Лисабонският договор и Хартата за основните права – предимствата и ползите за гражданите на Европа”. Конференцията се организира със съдействието на Икономическия и социален съвет на РБългария и бе посветен на 50-годишнината от създаването на Европейския икономически и социален комитет.

Конференцията бе открита от г-н Георги Пирински – Председател на 40-то Народно събрание на Република България и от доц. Лалко Дулевски – Председател на ИСС. В работата на конференцията освен ръководствата на КНСБ и на федерациите, синдикатите и съюзите към КНСБ, участваха над 100 представители на законодателната и изпълнителната власт, на президентската администрация, членове на ИСС, ръководството на  КТ”Подкрепа”, представители на научните среди, на неправителствениорганизации и др.

Презентация на тема: “Предизвикателствата на Лисабонския договор – новата архитектура на обединена Европа” направи г-н Анри Малос – Председател на Група І на работодателите в ЕИСК, Директор по европейските и международни въпроси във Френската търговско-промишлена асоциация.

Презентация на тема: ”Хартата на основните права – гарант за достойнство и социална стабилност на гражданите в ЕС” поднесе доц. д-р Желязко Христов, д.м. – Президент на КНСБ, Председател на постоянната комисия на ИСС по международно сътрудничество и европейска интеграция и член на ЕИСК.

България бе първата европейска страна, която на конференцията излезе с предложение в специално приетата от участниците Декларация и открито призова датата 19 май, в чест  50-годишнината от създаването на Европейския икономически и социален комитет, да бъде обявена за ден на организираното гражданско общество, която да се отбелязва ежегодно. Текстът на декларацията вече е изпратен до Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и Европейския Икономически и социален комитет. Тя ще бъде официлно представена и на Бюрото на  ЕИСК, на неговото редовно заседание в края на м. май т.г., от г-н Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ, който представлява страната ни в този орган на ЕИСК.

Основни акценти в доклада на проф. Желязко Христов д.м. - президент на КНСБ


1. Увод
Приемането на Хартата за основни права на гражданите на ЕС вече е факт. Отначало приета като документ без задължителен характер на Срещата на върха в Ница през 2000 година, през 2000-2004 г. нейният текст беше допълнително обработен и заложен като част ІІ в проекта за Конституция на  ЕС. Поради отхвърлянето на проекта за Конституция с референдуми от две страни-членки се стигна до общото виждане за  Договора от Лисабон, 2007 г. В него Хартата се утвърди като задължителен документ, който влиза в сила паралелно с утвърждаването на договора, но без да е пряка част от неговия текст.

2. Роля на Хартата за основни права на гражданите на Европейския съюз.

  • Тя се позовава на основни ценности-човешко достойнство, свобода, равенство, солидарност;
  • Утвърждава ролята на човека е в центъра на дейността на Европейските общности;
  • Утвърждава ролята на ЕС като общност на страни и граждани, като пространство на свобода, сигурност и справедливост;
  • Засилва значението европейското гражданство;
  • Чрез Хартата ЕС се утвърждава не само като икономическа, а и като социална и политическа общност;
  • Има задължителен характер като договорите;
  • Тя е лесен за обяснение и популяризиране документ и е разбираем за гражданите на Европейския съюз. Без хартата за съжаление Лисабонският договор звучи твърде специализирано е труден за „превеждане” за обикновените граждани.


Позоваването  на основни ценности и свободи на Европейските общности и в утвърждаването на човека като основен център на дейността на  Съюза не е новост в неговите документи. Все пак в текста на Хартата те са изказани достатъчно категорично и изчерпателно, като утвърждават ролята на европейските общности като институционален гарант  на европейската цивилизация. Освен това чрез Договора от Лисабон, 2007 г.  ЕС приема да се присъедини като общност към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, което вече е извършено от отделните страни - членки. По този начин се съвместяват общите европейски права, определени с настоящата Харта и правата по Европейската конвенция, определени от Съвета на Европа. Има и известно съвпадение в правата в двата документа.

3. Значение на Хартата:

  • Установява минимални стандарти в правата и свободите на гражданите;
  • Допуска правото на Европейския съюз да създава възможност и за по-широка защита;
  • Установява общи права за страните-членки, до колкото спазват общото европейско право;
  • Обединява права и свободи от различен характер и залегнали в различни международни документи–на ООН, на Съвета на Европа, досегашни документи на Европейския съюз. Тук можем да изброим Всеобщата декларация за правата на човека, Международния  пакт за политически, икономически, социалния и културни права, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа, Европейската социална харта (ревизирана), също на Съвета на Европа,  Хартата на Европейската общност за  социалните права на наемните работници  от 1989 г.  Важно е, че Хартата за основните права на гражданите на ЕС обединява всички тези права, обобщава ги и им дава обща рамка. Чрез текста на Хартата се дава обща рамка  и на редица права, установени с други документи на Европейския съюз, преди всичко основните договори и редица директиви и регламенти;
  • Дава изчерпателен списък на правата, те са обединени и взаимно свързани;
  • Утвърждава за пореден път равенството пред закона и недопускане на дискриминацията, отново акцентира на равенството между двата пола.


4. Видове права и свободи според Хартата

  • Общочовешки и лични-на човешко достойнство, на живот, на неприкосновеност на личността, на брак и семейство, забрана на изтезанията и принудителния труд, защита на личните данни и други;
  • Граждански-свобода на съвестта и религията, на информацията, на сдружаването и събранията, на свободно движение и пребиваване на територията на всяка страна-членка,  на защита от омбудсмана, на справедлив съдебен процес  и други;
  • Политически-права на добра администрация и достъп до документи, на участие в избори за Европейския парламент и в местни избори и други;
  • Икономически - права на собственост, на стопанска инициатива;
  • Трудови - право на труд и свободен избор на професия, права на справедливи и безопасни условия на труд, достъп до услуги за намиране на работа, защита от неоснователно уволнение, забрана на детския труд и други;
  • Права на социалните партньори (синдикалните и работодателски организации) на сдружаване, на колективни преговори, на колективни действия за защита на интересите им, в т.ч. стачка, права на работниците на информиране и консултиране;
  • Социални-права на социална сигурност и социална помощ, на закрила на здравето, на защита на околната среда, права на потребителите, право на образование;
  • Културни-право  на свобода в изкуството и науката и други.


Особено значение в Хартата имат фундаменталните трудови и социални права.Те  са определени  от икономически и политически контекст и тяхното съдържание се изменя в зависимост от икономическите и политическите обстоятелства. В сравнение с Европейската социална харта на Съвета на Европа, особено с ревизирания й вариант от 1996 г. (ратифициран от България през 2000 г.), Хартата за основните права на гражданите на ЕС дава по-ограничен и по - беден вариант на социалните и трудови права. Не случайно Европейската конфедерация на профсъюзите настоява за допълнителен социален протокол към Договора от Лисабон.

В същото време приложението на Европейската социална харта е в по-малка степен задължително (в сравнение например с друг документ на Съвета на Европа - Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи) и не подлежи на съдебен контрол. За разлика от нея  Хартата за основите права на гражданите на ЕС има императивен характер. Нещо повече, чрез нея социалните и трудови права се развиват във връзка със задълбочаването на  европейската интеграция, когато намират място в политиките на общностите, които насърчават  интеграцията в дадени области.

5. Права и свободи, които до сега са по-слабо отразявани в документите на ЕС или са нови:
Текстът на Хартата откроява някои по-слабо застъпени до сега права – например посочени в отделни текстове на договорите на ЕС, но не и в други документи.Това са :

  • Правото на съчетаване на семеен и професионален живот;
  • Свободата на културно, религиозно и езиково многообразие;
  • Свободата на изкуствата и науките;
  • Свободата на стопанска инициатива;
  • Правото на интелектуална собственост;
  • Достъп до услугите от общ икономически интерес;
  • Правата на гражданите на трети страни, но главно в гражданската и политическата области - петиции, защита от омбудсмана, достъп до документи.


6. Правата на социалните партньори
Важно  място в Хартата заемат правата по представителство интересите на наемния труд и на работодателите.Това са:

  • Правото на синдикално сдружаване и на сдружаване работодателите, което може да се тълкува във всички негови аспекти: присъединяване, упражняване на синдикална дейност (дейност на работодателски организации), правото на юридическа личност на  структурите, ненамеса на други структури в дейността им, финансова автономия, отхвърляне на задължителното членство и други;
  • Правото на информиране и консултиране на наемните работници,  което е сравнително ново за равнище Европейски съюз, се подразбира като предоставяне на информация и извършване на консултации своевременно и на съответните равнища, което означава и над равнище предприятие, на национално и общоевропейско равнище (в т.ч. и за транснационалните компании);
  • Правото на водене на колективните  преговори също се тълкува за съответните равнища, включително и  като право на страните да определят автономно равнищата на преговори (поделение, предприятие, фирма, регионално, отраслово, транснационално и други равнища);
  • Правото на стачка може да се тълкува по различен начин. Условията, редът и границите за упражняване на колективни действия, между които и стачките се определят от националните законодателства и практики, включително що се отнася до въпроса дали те могат да бъдат провеждани паралелно в няколко държави –членки.


7. Какво не  достига в съдържанието на  Хартата:

  • Правото на гарантиран минимален доход, включително и на минимално заплащане, което да е валидно за всички страни членки;
  • Гарантирани социални права за всички пребиваващи на територията на страните-членки на ЕС;
  • Някои от синдикалните права не са императивно  признати за равнище Европейски съюз или транснационално равнище.


Още по  време на дискусията по проекта на Хартата през 2000 година,  преди приемането й  в Ница се откроиха някои спорни въпроси, като  тези за минимален гарантиран доход,  за достатъчно категорична интернационализация на синдикалните права, особено правото на стачка и сдружаване,  за социалното гражданство на всички пребиваващи на територията на ЕС, независимо от гражданството им по рождение.  Независимо от настояванията на  Европейската конфедерация на профсъюзите и на редица експерти и интелектуалци някои предложения не бяха приети. Дебатът за социалното гражданство беше интересен и все пак продължава да надделява становището, че социалната защита зависи от националното гражданство, че не е издигната до ниво „европейско гражданство” и засега не може да засяга напълно всички пребиваващи на територията на ЕС. Европейското гражданство може да се разпростира до всички пребиваващи на територията на Европейския съюз, независимо от произхода им, засега само  по отношение на някои политически и граждански права, но все още не и до икономическите, социалните  и трудови права.

8. Ограничения в правата и в тяхното приложение

  • Текстът на Хартата не стана  част от Договора за реформи, а приложението й се подразбира;
  • Не създава нови компетенции на Европейския съюз и неговите органи;
  • Отнася се до органите на Европейския съюз;
  • Отнася се до органите на  държавите-членки  единствено когато прилагат правото на Европейския съюз;
  • Упражнява се в определените условия и граници на основните Договори;
  • При приложението й следва да се спазват ограничения, съответстващи на общите цели на Съюза;
  • Тълкува се в съответствие с конституционните традиции на държавите –членки;
  • Приети са отделни протоколи за няколко страни (Обединеното кралство, Полша), с които се ограничава приложението на Хартата на тяхна територия и в определени области.


9. Как се прилага Хартата

  • Чрез общото европейско право ;
  • Чрез законите и други нормативни документи на държавите-членки ;
  • Чрез съдебна практика,  главно чрез Първоинстанционния съд на Европейските общности  и предимно за тълкуване и проверка законността на актовете;
  • Чрез механизмите за приложение на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, до колкото правата от двата документа съвпадат и без нарушаване автономията на двете съдебни институции-тази на Европейския съюз  и на Европейския съд по правата на човека към Съвета на Европа.

10. Хартата и основните права на гражданите на ЕС в България

  • Законодателството и подзаконовите актове са  до голяма степен съобразени с Хартата, но има нужда от известно подобрение;
  • В приложението има проблеми, особено в социалната област и трудовите права. Това е очевидно и от  докладите за приложението на Европейската социална харта (ревизирана), с чиито права има съвпадения, от жалбата на двете конфедерации  до Съвета на Европа за правото на стачка;
  • Все още няма достатъчно съдебна практика, която да подскаже как се тълкуват и прилагат правата в България, с изключение на практиката по стари права от Съда на Европейските общности в Страсбург.


11. Трудови и социални права на българските граждани, чието приложение следва да се подобри:

  • Правото на синдикално сдружаване, особено свободата на сдружаване в малките частни предприятия;
  • Колективни преговори и стачка;
  • Информиране и консултиране;
  • Справедливи и безопасни условия на труд
  • Недопускането на дискриминация в труда и социалната сфера;
  • Право на свободно движение на хора, което зависи обаче главно от някои от останалите страни –членки на ЕС;
  • Правото на образование;
  • Правото на социално осигуряване;
  • Правото на здравеопазване;
  • Социалните права  на възрастни, деца, хора с увреждания, правата по социално подпомагане и грижи.


12-13. Необходими изменения в нормативната уредба

  • По-ясни гаранции и защита на правото на синдикално сдружаване;
  • Гарантиране на правото на справедливо правораздаване в трудовите дела чрез създаване на Трудов съд;
  • Подобряване на нормативните условия за осъществяване  правото на стачка, включително стачка за защита на икономическите и социални интереси, стачки на различните равнища, в т.ч. и национално;
  • Подобряване възможностите за колективни преговори, като се разшири обхвата за преговори на регионално и общинско равнище и се подобри възможността за разпростиране на отрасловите и браншови колективните трудови договори;
  • Правата по информиране и консултиране, особено на транс-национално равнище и  участието на синдикалните представители в тези процедури, както и по участие на наемните работници в управлението;
  • Възможностите за договаряне на минимални заплати, а не само на минимални осигурителни прагове;
  • Законодателно уреждане финансовото участие на работниците (в печалбата и собствеността);
  • Въвеждане на по-високи санкции за нарушаване на трудови, осигурителни и синдикални права, в т.ч. и правата по безопасни и здравословни условия на труд , по информиране и консултиране и по колективни преговори;
  • Въвеждане на по-високи санкции за нарушаване правата на синдикално сдружаване, на митинги, шествия и демонстрации.


14.-15. Необходими  изменения в политиките:

  • Активно взаимодействие със страните–членки, които не са допуснали още свободното движение на хора за промяна на тяхната политика;
  • Подобряване на превантивния контрол по защитата срещу дискриминация на работното място;
  • Национална стратегия за безопасност и здраве при работа, която да съответства на Европейската стратегия за безопасни условия на труд;
  • Подобряване адекватността на пенсиите чрез увеличаване на процента за всяка  година стаж във формулата за определяне на пенсията, обвързване на минималния осигурителен доход на самонаетите с правото на пенсия и други;
  • Обвързване на социалното подпомагане с официално приетата „линия на бедност”;
  • Гарантиране правата на здравна закрила и услуги на социално слабите граждани, в т.ч. и на тези, които не са обект на парично социално подпомагане.


16.-17. Необходими изменения в механизмите

  • Разпростиране на отрасловите и браншови колективни трудови договори;
  • Работодателските и синдикални организации да изготвят съвместен анализ за прилагане на системата на информиране и консултиране на работниците и служителите в България;
  • Подобряване финансирането, в т.ч. и контрол по изразходването на средствата за образованието, здравеопазването, социалното осигуряване, социалното подпомагане;
  • Мерки за подобряване качеството на образованието и за намаляване до минимум броя на децата, преждевременно напускащи училище;
  • Участие на социалните партньори в договарянето на обхвата на пакета от здравни услуги и грижи, гарантирани от задължителното здравно осигуряване;
  • Подобряване на практическите мерки по защитата  правата на специфичните групи-деца, възрастни, хора с увреждания, в т.ч. на характера на специализираните домове, подобряване качеството на услуги и други.


18.  В заключение,  договорът от Лисабон е факт, очаква се неговото ратифициране от всички страни-членки, а заедно с него да влезе в сила и Хартата. От всички нас зависи как ще я прилагаме и дали чрез заложените в нея ценности и принципи ще успеем да европеизираме България, да доближим „Европа” да българските граждани.