Председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева пред сп. "Синди труд": Дойде денят обществото да се моли да останат учителите

  • qnka 2

-Г-жо Такева, наскоро бяхте преизбрана като председател на СБУ. Как приемате това – като признание за свършеното или доверие в това, че гарантирате бъдещето?

- Винаги съм казвала, че синдикалната политика е по-трудна от другата. В общата политика можеш да обещаеш нещо и да не го изпълниш. Докато в нашата работа трябва да си правиш ясна сметка за приоритетите, които си поел и ангажиментте, които трябва да свършиш.  Хората в нашата сфера са изключително чувствителни, те са много по-взискателни към синдикатите, отколкото към политиците, от които зависи цялото им съществуване. Там обаче има пречки, които не им дават възможност да изразяват собственото им мнение. За разлика от синдикатите, където личното усещане, персоналното мнение не само е желано и търсено, а е аксиома – без него не може да съществува такова братство, каквото представлява един синдикат. И тъй като всяко нещо, което е обещавало СБУ, сме го изпълнявали, хората ни вярват. Ние отчитаме това на всяко шестмесечие и всяка година.

Мога със задоволство да кажа, че нямаме обещана политика, която да не сме изпълнили на 95 или 100%. Нашите членове отчитат това и затова бях преизбрана – те ми вярват, че ще мога да ги защитя като професионалисти в една от най-важните сфери на обществото – образованието.

-Това ли ви даде основание да заявите пред конгреса, че бройката на синдикалните ви членове ще достигне 100 000 в края на мандата?

- Сигурна съм, защото имам една практика, която никога не ме е подвеждала. Пътувам много из страната. По време на тези обиколки се срещам с хората, знам с какъв резерв разполага организацията и накъде трябва да се развиваме, какво и как трябва да се направи. Времето, което ни остава до края на мандата, ще бъде посветено на тази мисия.

Обединението, единството на хората, които работят в средното образование, е изключително важно за развитието на системата. Защото колкото повече сме, толкова сме по-силни. А освен, че сме силни, ние, членовете на СБУ сме и най-добрите – най-добрите учители, най-добрите директори, най-добрият и отговорен педагогически персонал.

-Тази сила, която показвате, ли накара управляващите за първи път от началото на прехода да обявят образованието за приоритет и да увеличат двойно заплатите на работещите в сектора?

- Разбира се, синдикалната политика, която провеждат СБУ и КНСБ е изключително важна. Единството ни дава сила да отстояваме основния приоритет – а именно персоналната грижа за всеки наш член – от запазването и стабилността на работното му място, до бавните, мъчителни усилия за повишаване на заплатите. Тук трябва да отбележа, че в годините на кризата много заплати, в реалния и обществения сектор, бяха замразени. А при нас се увеличаваха. Наистина с малко, с 6-8% но все пак увеличение имаше. И това е резултат както от нашите усилия, така и от общата политика, която провеждаме с КНСБ.

Кой осигури бусовете, които водят децата на училище? Кой осигури безплатната закуска на шестгодишните? Кой осигури компютъризацията на българското училище? Кой осигури националните приоритетни програми за образованието, които се финансират приоритетно от 2004 година? Кой направи Учителския пенсионен фонд? Кой разработи модула за кариерно развитие. СБУ! Мога да изреждам и още, и още постижения на синдиката. Но няма смисъл, защото хората разбират какво правим за тях.

Що се отнася до решението на правителството „Борисов“ за образованието като приоритет на политиката, то също не е паднало от небето. Това решение се подготвя отдавна, с разговори на президента Пламен Димитров, в мое присъствие, с министър-председателя и министър Владислав Горанов. По-важното е, че е аргументирано – както с анализи на синдиката, така и на Института за социални и синдикални изследвания. При срещите ни с политическите сили, които участваха в предизборната кампания, тази тема бе поставяна всеки път. И те припознаха образованието като най-важната кауза. Затова смятам, че няма да имаме опозиция в парламента, когато се гласува бюджетът за следващата година в частта му образование. Напротив – може да има и гласове за по-радикално увеличение на средствата. Каквото и да се случи обаче, парите са разчетени в тригодишната бюджетна прогноза, планувани са и ще бъдат отпуснати, както тези до края на 2017 година, така и за следващите години. На последния отраслов съвет приехме допълнение в Наредба №4 за работните заплати, работи се и върху анекса към колективния трудов договор, за да може да стартира увеличението на работните заплати от 1 септември. Разчетено е, че до края на мандата на правителството, работната заплата в сектора трябва да стигне 1500 лв. Безспорно това няма да ни задоволи. Но имаме направени стъпки и смятам, че може да имаме и допълнително увеличение. Вярвам, че то ще се случи, за да можем да догоним материалния сектор, който също няма да стои на едно място през цялото това време.

-Работните заплати обаче са само едната страна на монетата. Какво друго правим, за да издигнем престижа на учителската професия до желаното ниво?

- Безспорно заплатите са само един факторите за самочувствието, което трябва да има един учител. Но доста важен. Заплатата определя статуса на един човек в обществото. Влияят и други фактори. Например отношението на обществото към тази професия. Много съм доволна от отношението на някои родители и  асоциации. В началото подхождаха със съмнение и недоверие към учителите, търсеха проблеми. А сега работят с нас активно по утвърждаване на престижа на нашите преподаватели, те ги защитават, работят с нас в обществените съвети, за да се отчита тежкият учителски труд и да се променя средата, в които нашите колеги работят. Средата също е важен фактор за самочувствието. Не само за учителите, а и децата, чиито резултати се подобряват в по-добра учебна обстановка.

 И в училището, и в детската градина – там са не само учителите, а и децата ни. Това е нашият микрокосмос, за който трябва да се грижим. А не както казва родителят на детето, което почина в Славяново – Не го изпратих на война, а на училище. Не трябва да забравяме неговите думи. Това е много силно послание не само за образователната система, а за обществото ни като цяло.

 - Кой е виновен за тази агресия в училището, която отнема човешки животи?

- КНСБ и СБУ се занимават с този въпрос над 12 години. Конфедерацията дори финансира изследвания по тази тема – деца срещу деца, деца срещу учители, родители срещу деца.

Според анализите на научните работници насилието се похранва от несигурната обществена и политическа среда. Семейството вече не може бъде тази основна клетка на обществото, която беше. Факторите за това са много – емиграция, нови трудови реалности, разводи. Всичко това води до т.нар. Скайп поколение – деца, които се отглеждат от родителите им през компютрите и от разстояние. 12 на от децата у нас се отглеждат от баби и дядовци. Близо 51 на сто пък са тези от непълни семейства, което дава дисбаланс на тяхното развитие.

Всичко това се натрупва. Когато нямаш лостовете да превърнеш тази енергия в креативност, тя избива в агресия. Тя е толкова голяма, че заплашва цялото ни общество.

Затова ние в СБУ смятаме, че за да се преодолее агресията, трябва да работи много активно с педагогическия съветник, социалния работник. Безспорно тук има място и психологът в училище, но трябва да бъде променена основната му роля и работата, която има в училище.

Поставили сме този въпрос пред министъра, защото смятаме, че това ще помогне на обществото като цяло, канализирайки енергията на младите.

Училището се опита да бъде най-голямото приемно семейство, но не можахме да се справим с това. Не успяхме да заместим майката и бащата. Но пък се справихме добре с обучението. Този, които казва, че българското образование не е добро, иска да навреди на обществото като цяло. Доказателството е, че всяка година между 15 и 17 000 български деца влизат в най-добрите световни университети и завършват с отличие.

- Казвате, че има качествено образование, а в същото време бизнесът твърди, че няма подготвени кадри? Къде се къса връзката?

- Мисля, че бизнесът донякъде е прав. Липсват кадри навсякъде. Но в същото време същите тези кадри, когато отидат в чужбина, са търсени и желани работници. Защо се получава така? Очевидно и нашият бизнес е в дълг на хората.

Трябва да се направи връзката между професионалното образование и училището, да се види къде се къса връзката с пазара на труда. Всички знаем, че училището и университета не могат да дадат готовия продукт, който да заработи веднага с пълна производителност. Трябва да има обучения, защото едно е теорията, второ е ученическата или студентската практика, трето е работното място. Може да се помисли за увеличение на тези практики и свързването им с бъдещото работно място. В миналото познавахме този подход, сега промяната на обществените отношения налага нова форма. Ето и я нея – професионално дуално образование. Ние, в средното образование, сме готови за тази форма. Но при бизнеса нямаме желаещи. За да имаме такива, трябва да има данъчни облекчения – всички разходи за създаване на специалности, за заплати и стипендии на учениците, да не се облагат с налог.

Така направиха колегите в Румъния, Словакия, нашето правителство трябва също да вземе мерки. Работодателските организации пък трябва да лицензират своите членове, които ще работят в тази система, да се подготвят надзорници, които да ръководят работата. Не могат нещата да се случат с магическа пръчка.

 Може би и бизнесът трябва да се научи на търпение от нас, учителите. Все пак ние 12 години водим едно дете – от първите ченгелчета до абитуриенския бал. Знаем, че търпението винаги се отплаща накрая.

 -Заплатата несъмнено е една добра стъпка за издигане на престижа на българския учител. Не трябва да това увеличение обаче да бъде комбинирано с последващи крачки за повишаване на квалификацията на българските преподаватели?

- Висшето образование при нас е задължително. Над 95 на сто от родните преподаватели са с висше образование, 12 на сто имат по още една диплома, а близо 1/3 са с допълнителна квалификация. Това е изключително висок образователен ценз. Но не се ли поддържа това ниво с допълнителна квалификация, то не означава почти нищо. Светът толкова бързо се променя, а ние трябва да отговаряме на неговите изисквания. Това може да става само с учене доживот. Затова е трудна и отговорна работата на учителя. Той има толкова много различни  хора, от които трябва да направи общност. Тя да има цели, задачи, които да движат обществото напред. Затова синдикатът изгради постоянна Академия за науки и иновации в образованието. Ние сме ковачницата на новите идеи в образованието. Ние превръщаме тези идеи в приоритети, които после стават политики на образователното министерство и в частност на министъра на образованието Красимир Вълчев. Кариерната програма за приобщаване на младите учители влезе и в правителствената програма.

Готвим учителите за работа в мултикултурна среда. Всички знаем, че в малките населени места, в 800, а може би и повече училища над 90 на сто от децата имат друг майчин език, различен от българския. Всяка година, във Велинград, ние правим срещи за обмяна на опит на учителите. Това са едни чудесни квалификационни форми, на които всеки може да покаже своите постижения и да се поучи от опита на другите.

Сега подготвяме една квалификация на учителите, свързана с училищната и ученическата медиация и агресията в училище. Това е част от новия  тип взаимодействие между учители, родители и ученици. Родителите вече са новото поколение от 2000 година насам, които имат друга нагласа към възпитанието, живота и училището, за  ролята на учителя в него.

-Тук е мястото да ви питам за вашата основна болка – застаряването на учителите. Как ще се преодолее този проблем?

- Убедена съм, че и на това ще се намери лек. През 2012 година Европейската комисия препоръча на страните-членки да работят за преодоляването на феминизацията на учителската професия. При нас тя е фрапираща – 85 на от учителите в България са жени.  Така е в Македония, Румъния, Сърбия, дори Чехия и Словакия.  Има различни политики, разписани в Стратегията за развитие на педагогическите кадри. Преди няколко години казах в едно интервю, че самите родители  и обществото ще се молят да се задържат учителите в българското образование. Мисля, че този ден дойде.

 Директорите вече изтръпват от ужас, когато в кабинетите им влизат учители по чужди езици, математика, информатика, за да не кажат, че напускат.В същото време получавам писма от хора, които искат да влязат в образователната система, да преподават, но не са допуснати по някаква причина. Една от идеята ми е да съберем всички учители, които са в бюрата по труда и да ги включим в квалификационни програми. Това ще им помогне да преодолеят проблема с дългосрочната безработица, ще ги подготви за новите предизвикателства в училище и в крайна сметка ще ги вкара в класните стаи.

Ние в КНСБ имаме практика за такива проекти. 10 човека от едно такова обучение, които бяха на борсата, вече са директори, а един от тях е депутат.

-В заключение, да повторите отново кои ще бъдат приоритетите в петгодишния мандат?

- Един от приоритетите ще бъде промяна на механизма на финансиране на училищата и детските градини – изравняване на бюджетите на големите и малките училища. Това няма да стане с магическата пръчка, но вярвам, че до две-три години ще се случи.

Безспорно – увеличението на работните заплати и социалните плащания. Стабилизиране на работните места, както и досега.  Сигурността и стабилността са най-важните фактори за привличане на кадри в образователната система. Обезателно – квалификацията на учителите – работата в мултикултурна среда, дигиталните технологии и новите професии, за да бъдем адекватни на пазара на труда. Често си говорим с президента на КНСБ Пламен Димитров, министър Вълчев, че днешните първолаци най-вероятно няма да работят професиите, които са работили техните родители. За да бъдем адекватни на пазара на труда, трябва да тръгнем от образованието.

Ние се подготвяме за въвеждането на тези дигитални технологии. Догодина  ще бъдат финансирани от бюджета по три, четири училища от област за изграждане на технологични станции, в които да се въведат новите технологии. Една такава вече беше изградена в Перник, в ОУ „Св. Иван Рилски“. И накрая, но не по значение ще продължим да персонализираме грижата за всеки член, не само като професионалист, но и като човек.