Сивият сектор нараства в хранително-вкусовия отрасъл

  • 0001Glavna_HVP

Сивият сектор нараства в хранително-вкусовия отрасъл. Това бе един от изводите направени в анализа на доц. д-р Славчо Петров – председател на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост (ФНСОХП).

Това бе подчертано на дискусионния форум проведен днес, 02 октомври 2014 год. , в централата на КНСБ във връзка с изработения секторен анализ „Възраждане на хранително-вкусовата промишленост”. В срещата освен представителите на ФНСОХП, участваха също: доц. д-р Нона Маламова от Института по аграрни науки към Селскостопанската академия (ССА) – съавтор на анализа, президентът на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков, представители на браншовите организации и др.

Лидерът на Конфедерацията във встъплението си даде положителна оценка на секторната разработка. В резюмето направено от доц. д-р Славчо Петров бе изтъкнато, че хранително-вкусовата промишленост в България e традиционно силно развит отрасъл със значително място в икономиката и експорта на страната. През 2012 г. тя е произвела промишлена продукция /по текущи цени/ на стойност 9,5 милиарда лв. Делът й в общата промишлена продукция на страната е 15,2% и е на второ място по обем произведена продукция. В отрасъла през 2012 г. работят 4,6 % от общо заетите в икономиката на страната, а в индустрията - 15,8 %.

За периода 2001-2012 г. износът нараства над четири пъти и е над 2 млрд. щ.д., през последната година. Делът му в стойностния обем на общия експорт на страната стигна 6,5% през 2012 г.

През 2011 г. в ХВП се създава 1740,7 млн.лв. добавена стойност със 103,0 хил.заети. Добавената стойност нараства с близо 562 млн. лв. спрямо 2006 г., което формира ръст от 47,6 %, с което делът и достигна 4 % от индустрията.

Доц. д-р Славчо Петров посочи, че производството на хранителни продукти и напитки е със стабилен темп на растеж за периода 2005-2008 г., с ръст съответно 23% и 26%. В последните четири години 2009-2012 г. е регистриран спад в производството и на двете групи продукти, като производството на храни се задържа на около 10 % над нивото на базисната 2005 година, докато производството на напитки намалява непрекъснато и през 2012 г. е едва 85,6% % от базовото ниво. Производството на тютюневи изделия рязко спада през 2006-2007 г., но през следващите 5 години достига и надвишава (с около 13 %) нивото от 2005 година.

Съществено се промени и структурата на икономиката в групите на производство за периода 2001-2011 г. Производството на хляб, хлебни изделия и други хранителни продукти, макар че бележи спад от 2,4 процентни пункта, продължава да заема най-висок относителен дял. Най-силно се разширява делът на производството и преработката на месо и месни продукти– от 21.5 %- на 26,1%. Тези два сектора през произвеждат над 71 % от продукцията в стойностно изражение по текущи цени в групата на храните, на стойност 4.8 млрд.лв.В групата на храните нараства и делът на млякото и млечните продукти от 9.6% през 2001 г. – на 12.3% през 2011 г.

{gallery count=1 height=308 width=758 counter=0 links=0 alignment=center navigation=both orientation=horizontal}pics/new0518{/gallery}

 

*  *  *

Възраждане на хранително-вкусовата промишленост(ХВП)

Резюме

Секторите с най-голям и нарастващ принос в икономиката на ХВП, оценени с техният дял в структурата на наетите, стойностния обем на продукцията, добавената стойност, Дълготрайни материални активи (ДМА) и инвестициите, са: производство и преработка на месо, без готови ястия; производство на хлебни и тестени изделия, производство на други хранителни продуктии производство на напитки общо. Разбира се относителната тежест на отделните браншове е различна при посочените показатели.

Очертава се трайна тенденция на нарастване наекспортанапродукти от отрасъла. За периода 2001- 2012 г. стойностният обем общо на експорта е нараснал над 6,5 пъти - от около 320 млн. щ.д. – на 2093 млн. щ.д.Конкурентните възможности оценени по групи производства са големи при храните- ръст 7,6 пъти и при тютюна и тютюневите изделия почти 8 пъти.

В условията на евроинтеграция отрасълът постига сравнителни конкурентни предимства в националната икономика. Експортът на стоки на хранителната индустрия се развива по-интензивно от общия за страната в резултат на което делът й в общия експорт за периода 2006-2012 г. в стойност нараства от 4.9% на 6,5%.И ако нарастването на делът на износа от сектора може да е функция от увеличението на цените на храните и напитките, то при натурите не е така. В натурално изражение ръстът на експорта през 2012 г. е нараснал над 3 пъти - от 355 хил.тона общо за отрасъла – на 1086 хил.тона спрямо 2001 г.При всички групи продукти се очертава тенденция на увеличаване на изнесените количества в цитирания период по отношение на базовата 2001 г. С най-висок ръст са износът на мелничарските, захарни изделия и мазнини и масла – с около 6 пъти. Тези три групи формират над 50% от натуралния обем на експорта на храни през 2012 г. Износът на месо и на млечни продукти нараства около 4 пъти.

Относително конкурентно предимство на българската хранителна индустрия на този етап са по-ниските разходи за труд. Производителността на разходите за труд, измерена с обема на добавената стойност, създавана от единица разход за персонала е по-висока от средната за ЕС 27 във всички подотрасли и сектори на ХВП. Производителността на разходите за труд в производството на храни общо, обаче, намалява с 23,4 процентни пункта за четири годишния период /2008 г.- 2011 г./, което показва, че разходите за труд в условията на единен трудов пазар не носят предимства в дългосрочен аспект.

Сравнителни конкурентни предимства българската хранителна индустрия има и по отношение на ефективността на производството. По реализиран брутен опериращ излишък на единица оборот /норма на печалба/ в преобладаващата част от секторите на ХВП, България е сред страните с по-висока стойност от средната за Общността (табл.1). Изключение правят само секторите производство на напитки, производство на хляб и хлебни изделия и производство на други хранителни продукти.

 

Табл.1 Ефективност и рентабилност на производството

 

Норма на печалбата%

Рентабилност
%

Производство на храни

8,2

7,7

50,1

39,9

Производство и преработка на месо,без готови ястия

4,9

4,3

39,3

28,7

Преработка и консервиране на риба и други водни животни

13,5

5,9

51,0

35,8

Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци

12,5

9,5

57,2

45,0

Производство на раст. и жив. масла и мазнини

7,9

4,3

73,0

51,0

Производство на мляко и млечни продукти

7,4

5,4

46,5

39,7

Производство на мелничарски продукти, нишесте

11,1

8,0

73,0

51,0

Производство на хлебни и тестени изделия

8,7

10,9

36,3

30,6

Производство на други хранителни продукти

10,3

12,6

51,7

50,6

Производство на готови храни за животни

7,3

6,3

65,9

50,5

Производство на напитки

13,7

15,0

57,7

57,4

Производство на тютюневи изделия

 

3,2

32,3

70,0

Източник: Евростат и собствени изчисления

Резултатите от анализа ни дават основанието да направим извода, че ХВП е един от отраслите с изразени конкуренти способности за износ, увеличаването на който би могъл да доведе до значително нарастване на производството в повечето браншове при определени условия.

Секторни различия по отношение на нивото на компенсиране на наемния труд.

Годишните разходи за възнаграждения на един нает в отрасъл Хранително-вкусова промишленост през 2012 г. са 7,3 хиляди лева, което се равнява на 80,3 % от средните годишни разходи за възнаграждения на един нает в преработващата индустрия и едва на 68,2 % от средните годишни разходи за възнаграждения на един нает в икономиката на страната.

Между секторните различия по отношение на корпоративната отговорност за компенсирането на наемния труд също са значителни. В три от секторите на ХВП (производство на други хранителни продукти, производство на мелничарски продукти и производство на готови храни за животни) средните годишни разходи за възнаграждения на един нает са над средното за отрасъла ниво. В останалите сектори размерът на тези разходи е по-нисък от средния за отрасъла, като най ниско е равнището имв секторите„Производство на хляб и хлебни изделия” и „Преработка и консервиране на риба и др. водни животни” (около 67 % от средните за отрасъла).

Възможности за развитие на хранителната и питейна индустрия и повишаване равнището на компенсация на наемния труд. В анализа са посочени както слабостите, така и предимствата на развитието на ХВП в периода преди кризата до 2012 г.

Динамиката на производителността на труда и средните разходи за работна заплата на един нает за периода /2008- 2012г./ показва неблагоприятно развитие общо за отрасъла. Ръстът на средните разходи на един нает надвишава с 12,4 процентни пункта този на производителността на труда. На пръв поглед тази факт е твърде тревожен,но той има своето обяснение. Дълги години заплащането на труда в сектора беше подценяван. През 2005 г. и 2008г. средната работна заплата в сектора е съответно с 20,6% и 13,6% по- ниска от тази за страната и с 11,0% и 1,1% по ниска от тази за преработващата промишленост, без да има такива драстични различия в производителността на труда. През 2012 г. изоставането спрямо средната за страната е с 13%.

Икономически дейности реализиращи по-висока производителност на труда от средната за страната за 2012г. В тази група влизат 10 дейности - производство и преработка на месо, производство на месни продукти, производство и преработка на месо от домашни птици, производство на растителни масла и мазнини, мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти, производство на захар, шоколадови и захарни изделия, производство на готови храни за животни, производство на пиво и малц, производство на напитки, производство на безалкохолни напитки, минерални води и производство на тютюневи изделия.

Икономически дейности реализиращи по-ниска производителност на труда от средната за страната- преработка и консервиране на плодове и зеленчуци без готови ястия, производство на мляко и млечни продукти и производство на хлебни и тестени изделия, производство на други хранителни продукти. Средните трудови възнаграждения там са значително под тези за страната, което е нормално.

Сектори с изпреварващ ръст на производителността на труда над ръста на разходите за работна заплата на един зает. В тази група попадат следните сектори.

*  Производство на растителни и животински масла и мазнини, ръстът на производителността на труда изпреварва този на разходите за възнаграждения с 68,8 процентни пункта.

* Производство на готови храни за животни, ръстът на производителността на труда изпреварва този на разходите за възнаграждения със 17,6 процентни пункта.

Производство на тютюневи изделия, ръстът на производителността на труда изпреварва този на разходите за възнаграждения с 51,0 процентни пункта.

Това са именно сектори, които са с възможности за безпроблемно повишаване на трудовите възнаграждения на наетите лица.

Сектори с изоставащ ръст на производителността на труда спрямо ръста на разходите за работна заплата на един зает. В тази група влизат останалите икономически дейности. Заплащането в тези дейности беше силно подценено и не почиваше на сериозна икономическа логика. През целия този период 5 от икономическите дейности реализират по-висока от средната за страната производителност на труда.

По време на дискусията бе посочено, че сивият сектор бележи ръст над средния за страната в млекопреработването, при пазара на месо и месни производи, при птиците и яйцата и други, което се отразява негативно на развитието на отделните браншове.

В  заключение могат да се направят следните изводи за развитието на ХВП:

1.В условията на евроинтеграция, икономическа и финансова криза и силна конкуренция ХВП постига сравнително стабилно и динамичноразвитие, което я прави един от основните отрасли в националната икономика. По много от основните икономически показатели хранителната индустрия се развива по-интензивно от общо за страната.

2.Увеличава се делът на износа от сектора, спрямо общия за страната.

3.В рамките на ХВП се оформят няколко производства с висока крайна оценка за конкурентно равнище за търговия на европейския пазар: растителнимазнини и масла, мелничарски продукти, зеленчукови и плодови консерви, храни на базата на житни растения.

4.Българската хранителна индустрия има конкурентни предимства по отношение на ефективността на производството. По реализиран брутен опериращ излишък на единица оборот /норма на печалба/ и по рентабилност на производството в преобладаващата част от секторите на ХВП, България е сред страните с по-високи стойности от средните за Общността.

5.Недостигът на суровини затруднява развитието на основни сектори (месна, млечна, консервна промишленост) което ги поставя в силна зависимост от вноса на суровини и полуфабрикати.

6.Налице са сериозни диспропорции в заплащането на труда в някои от браншове на ХВП спрямо общо за страната, оценени на база «произведена продукция на едно лице».

7.Съществуват реални икономически условия за увеличаване на възнагражденията в секторите- производство на растителни масла; производство на готови храни за животни; производство на тютюневи изделия.

Налага се още един много важен извод. Най-ефективно се развиват тези браншове, които преработват изцяло българска суровина - производство на растителни масла; производство на готови храни за животни; производство на тютюневи изделия. Нещо повече България има силно увеличен износ на пшеница и слънчогледово семе, което дава възможност за увеличаване на производството и придобиване на по-голяма добавена стойност.