Славчо Петров: Корупцията и сивата икономика са най-големият бич за хранително-вкусовата промишленост

 

  • 001

На 7 април 2015 г. в централата на КНСБ Федерацията на независимите синдикални организации от хранително-вкусовата промишленост (ФНСОХП) отбеляза своята 25-годишнина с юбилейна конференция под надслов „25 години социален диалог и партньорство – опит и предизвикателства”.

Участие в конференцията взеха президентът на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентът Николай Ненков, проф. Светла Бъчварова – зам.-председател на Комисията по земеделието и храните, зам.–министърът на земеделието и храните Георги Костов, Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения” в Министерство на икономиката, социални партньори от работодателските организации, председатели на федерации и синдикати към КНСБ, експерти и др.

„Добре дошли на 25 годишнината от учредяването на ФНСОХП” – поздрави аудиторията лидерът на ФНСОХП Славчо Петров, който подчерта в словото си, че през изминалите години Федерацията е трябвало да оцелява и да се утвърждава като самостоятелно формирование. „Днес празнуваме съвместно с колегите от ФНСЗ, не  само заради това, че дълги години бяхме обща федерация, а най-вече за това, че двата отрасъла са неразривно свързани един с друг и  първи ние попаднахме под ударите на демократичните промени у нас. Земеделието премина през катарзиса на ликвидацията, а хранително-вкусовата промишленост (ХВП) – последователно през преструктуриране на предприятията /раздробяване/, приватизация, а и хармонизация на производството  с Европейските изисквания. Целият този период бе съпътстван от смяна на собствеността и свързаните с това законодателни, структурни и управленски промени в индустрията и закриване на хиляди работни места.  ХВП успя да запази трайно своето присъствие в икономиката на България. Произведеният БВП в предприятията от сектора надхвърли 9,5 милиарда лева за 2014 г., което я прави вторият по значение отрасъл в народното ни стопанство с 11,5% от БВП на България.”

Славчо Петров изтъкна, че  изграждането на съвременни индустриални отношения зависи от много фактори, но най-важният от тях е развитието на социалното партньорство и социалния диалог. Промяната на собствеността е наложила прилагането на нов подход. Неговото начало е положено с Решение 83 на МС от 1992 г. с приемането на Концепция за социално партньорство между правителството, синдикатите и работодателите. Регламентирана е тристепенна система на партньорство - национално, отраслово / браншово/ и на ниво предприятие. От този момент до 1998 г. Отрасловите КТД са се подписвали тристранно – министерство, синдикати, работодатели.

 Приемането на закона за масова приватизация /1996/ и последвалото раздържавяване на предприятията от ХВП са променили и принципите на колективното договаряне. В условията на частна собственост е променена и формата на колективното договаряне.  От тристранно колективното договаряне на ниво бранш то се е превърнало в двустранно.

„Новата ситуация - посочи Славчо Петров - създаде известен вакуум в колективното договаряне на ниво бранш, предизвикан преди всичко от работодателските организации. Така периодът от 2000г. до 2002г.  се превърна в период на взаимно убеждаване от ползите на КТД.  Преодолявайки този кризисен момент и сядайки на масата на преговорите, подписахме 6 Браншови КТД през 2003 г. – в производството на консерви, на птици, на растителни масла, на фуражи, на захари, както и с  мелничарите. Договорите се сключваха за 2 години. През следващите договорни периоди  КТД-та намаляха на -  5, 3, и 3. В момента има само 2 действащи БКТД - за захари и птици. Общо за разглеждания период са подписани 19 БКТД. Посочените данни показват, че има сериозно отстъпление. Причини има много, обективните са икономическата и финансова криза, влошаване на работата на националния съвет за тристранно сътрудничество, отказ от страна на някои работодателски организации от механизма на КТД и др.  Не на последно място трябва да отбележим и  по-слабата активност на Федерацията.

Едновременно с двустранното партньорство продължи и тристранното сътрудничество на ниво министерство. Положителна оценка може да дадем на работата на ОСТС по хранителна промишленост към Министерство на икономиката. Не такава е оценката ни за МЗХ, където се обсъждат най-много нормативни документи, които касаят сектор производство на храни и напитки, най-важният от които е Законът за храните. Там ОСТС по хранителна промишленост  няма близо 15 години.

Във всички тези браншове, с които ФНСОХП  има по-добро сътрудничество, а средните работни заплати са по-високи от браншовете с които не са подписвани БКТД и Споразумения за минималните осигурителни доходи (МОД). В определена степен, благодарение на КТД, средната работна заплата в ХВП е нараснала от  245 лв. през 2003г.  на  705 лв. през 2013г., т.е. 2,9 пъти.

Както е известно, от  2003 г.  стартира договаряне на МОП. Картината е адекватна с тази при БКТД, с малки изключения в отделни години. Например, като тази от 2012 г. когато подписахме 10 Споразумения за МОД. Общо за целия период  до 2014 г.  са подписани  над  75   Споразумения за отделните браншове. 

През всичките тези 25 години Федерацията трупаше опит и авторитет не само на полето на КТД. Сериозен опит Федерацията придоби и при решаването на производствени браншови проблеми, които  решавахме съвместно с работодателите от съответния  браншов съюз. Проведените съвместни митинги срещу дъмпинговия внос на птиче месо / март 2003/, срещу безмитния внос на брашно от Турция / 6 април 2004/,  срещу разпределението на безмитните квоти за тръстикова захар / 2005- 2006г -25 протеста общо/,  срещу Наредбата за специфичните изисквания при производството на млечни продукти и др са акции, които доказват това. Всички тези наши действия бяха успешни в интерес и на бизнеса, и на хората на наемния труд. В залата има много присъстващи, които са преки участници в тези събития.

Това идва да покаже, че когато социалните партньори действат заедно, могат да постигат успех. Това е добре, но не е достатъчно. По-важното е какво могат социалните партньори от сектор производство на храни и напитки да направят от тук нататък, така че българската хранителна индустрия да стане по-конкурентноспособна.

Всички сме единодушни - държава, работодатели, синдикати, че корупцията и сивата икономика са най-големият бич за страната и особено в сектор ХВП. Само от намаляване наполовина на сивия сектор в ХВП ще се получат  допълнително, за година - 1,5-2 милиарда лева БВП. До голяма степен решаването на този проблем е в наши ръце. Налагането на някои антикорупционни мерки, ограничаващи сивия сектор, не изисква наличието на сериозни финансови ресурси от страна на държавата.

В това отношение работодатели и синдикати имаме много общи предложения. На първо място е въвеждане на диференцирано ДДС за основни хранителни продукти. На следващо място е въвеждането на обратно начисляване на ДДС за стоки, „чувствителни” към ДДС измами. Контрол върху продажбата на стоки на дъмпингови цени, по-строг контрол на качеството и етикетирането на предлаганите хранителни продукти в големите търговски вериги (ГВТ),  тези които се разфасоват и опаковат на място.  Сериозни вреди на българските производители нанасят  ГТВ чрез продажбата на стоки на дъмпингови цени. Нито НАП, нито КЗК оказват ефективен контрол.

Държавните  органи, призвани да осъществяват контрол, са: Митници, НАП, КЗК, БАБХ, ИАТ и др. Техният контрол трябва да е насочен не към предприятията, работещи на светло, а към тези, които са в сивата част на икономиката. Нарушителите трябва да са еднакво отговорни пред закона. КЗК многократно санкционира браншови организации и предприятия от сектора за „Картелно споразумение на цените”. Не така постъпи тя, когато преди 2 години констатира  такова нарушение за 25%  от дейността на ГВТ.  Общият размер на глобата трябваше да е от порядъка на милиарди лева. Да, ама не. КЗК се ограничи само до размахване на пръст, подписвайки Споразумение с ГТВ от тук нататък да не допускат нарушения. Пита се „Къде е равнопоставеността?”. В тази връзка могат да се дадат много примери и с други контролни органи.  

На всички ни е известно къде е сивият сектор и в производството, и в търговията, и  в заплащането на труда. Рядко някой от изброените държавни органи предприемат  адекватни мерки, дори и при подаден конкретен сигнал. Едно наше предприятие пусна жалба до КЗК с конкретни данни срещу определена фирма, която продава на дъмпингови цени. Вместо КЗК да откликне на сигнала, тя след поредица на размяна на писма, заплаши жалбоподателя със солена глоба, ако не им се предоставят всички необходими документи по случая.

За повишаване на конкурентоспособността са необходими и такива мерки,  които изискват определен финансов ресурс. Този ресурс, обаче, трябва да бъде насочен към подпомагане производството на земеделска и животинска продукция, така че  доплащанията да достигнат нивата в западно европейските страни.  

С други думи трябва да се изграждат такива модели на социално партньорство и сътрудничество, при които държавата да се съобразява бизнеса и синдикатите. Пример за това е норвежкият модел, където когато работодатели и синдикати се договорят по определен проблем, няма случай, в който държавата да не се съобрази с това.”

По случай 25-та годишнина лидерът на Федерацията Славчо Петров връчи юбилейни плакети на председатели на организации и ветерани, членове на ФНСОХПС, с които е водена борба за запазване на работни места, за по-високи доходи, за по добри условия на труд и постигане на по-големи компенсации при съкращения.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров приветства участниците в конференцията и благодари на членовете на ФНСОХП и на нейния председател Славчо Петров за положените усилия при съхраняването и издигането на авторитета на Федерацията.