Председателят на КНСБ-Кюстендил Яни Георгиев:Пенсионната система не може да бъде реформирана за 1-2 години


-Г-н Георгиев, бихте ли пояснили още веднъж каква е позицията на КНСБ относно пенсионната реформа - каква да бъде осигурителната вноска, евентуално как да се увеличава стажът за пенсиониране и пенсионната възраст във времето?

-КНСБ се противопостави остро на исканията на кабинета, отразени в проектозакона, който беше внесен в Народното събрание и изтеглен един ден преди насрочения от нас национален протест на 7 октомври т.г. Там се предвиждаше да се отнемат права на работниците и служителите, като се вдигне осигурителният стаж, а впоследствие и възрастта за пенсиониране – както за мъжете, така и за жените, в първа, втора и трета категория труд.

След изразените протести, след разговори с премиера Б. Борисов и с парламентарните групи получихме уверения, че ще бъдем изслушани с нашите конкретни предложения. Продължиха преговорите в тристранния съвет. Ние поискахме незабавно възстановяване на размера на осигурителната вноска, тоест увеличението й с 2 пункта. Що се отнася до нарастването на осигурителния стаж настояваме това да започне през 2015 г., за да може да се увеличава плавно, с по 4 месеца годишно, а не така ударно, както бе предвидил кабинетът, да достигнем тези 40 г. осигурителен стаж за мъжете и 37 години за жените. Това ще се случи при тази схема към 2023-2024 г. И след това вече да се пристъпи, ако е необходимо, ако се налага от демографското състояние в България, и към увеличаване на възрастта за пенсиониране: за мъжете 65 г., а за жените – 63 г. Същото се отнася и за категорийните работници, при които от 2015 г. да се започне също плавно увеличение на възрастта за пенсиониране за първа и втора категория труд. Това е нашата позиция.

-Дотук беше ли постигнато съгласие с правителството по някои от вашите искания или отново има разминаване? На какъв компромис сте склонни?
-На няколко пъти достигахме до доближаване на позициите и в следващия момент обикновено г-н Дянков влизаше с някакво свое предложение, несъобразено с водените разговори, и преговорите се връщаха в изходна позиция. Последно в неделя имаше заседание на Съвета за тристранно сътрудничество - по отношение на вдигането на осигурителната вноска може и да се съгласим с повишение от 1,8%. Искам да кажа, че това увеличение не е само за работодателите, защото те се опитват така да го представят, всъщност 60% от това увеличение е за тяхна сметка, останалите 40% поемат работниците (служителите). Постигнахме договореност да започне увеличаването на осигурителния стаж от 2015 г. Сега остава да се реши проблемът с категорийните работници – знаете, те имат допълнително пенсионно осигуряване в частни фондове. Трябва да се види състоянието на тези фондове и дали могат и те да започнат да плащат солидарно пенсии за тези хора. Ако не могат – респективно да се прецени откога ще са в състояние да започнат и дали дотогава държавата ще е в състояние да компенсира тези суми. В общи линии това е, което се случи в неделя. Надявам се във вторник (бел. ред. – след редакционното приключване на броя) вече да се подпише споразумение, защото това, което си приказваме, досега не е скрепено с никакъв договор.

-Ще продължавате ли да отстоявате правата на работниците и служителите за по-облекчен достъп до пенсия и с какви средства?
-Разбира се, ние сме длъжни да защитаваме хората на наемния труд и те виждат, че на този етап се справяме доста добре. Искам да благодаря на всички, които се включиха в националния протест, за да покажем, че и техният глас може и трябва да бъде чут. А когато всички заедно отстояват своите права – могат да ги защитят. И обратно – когато сме разединени, нищо няма да постигнем.
-Кои са най-големите недостатъци в нашия пенсионен модел и как могат да се преодолеят?

-Пенсионните модели в света са различни. Нашият е така нареченият солидарен модел – т.е. работещите внасят осигуровки в НОИ, от които средства се плащат пенсиите на сегашните пенсионери. Има и други системи – на принципа на частните осигурителни фондове в България, т. е. всеки си има своя партида, внася средства в нея и когато навърши години и стаж за пенсия, съответно я получава. Тези средства може да се наследяват – всичко е въпрос на договорености. Не че и в момента няма наследяване – получават се наследствени пенсии, процент от пенсията на починалия съпруг за преживелия и т.н. Така че го има този елемент, но въпросът е, че обществото с консенсус преди 20 години е приело, че в България ще действа солидарната система на пенсиониране. Но от 2000 г. родените след 1960 г. задължително се осигуряват в задължителен пенсионен фонд, т. е. има смесена система – и солидарна, и елемент на самоосигуряване. Но родените след 1960 г. ще се пенсионират тогава, когато приключи сега заплануваната втора фаза на пенсионната реформа. Надявам се дотогава да се стабилизира системата с предприетите действия. Сега е нас пенсиониращите се получават 35% от заплатата си. Това е най-ниският процент в Европейския съюз, средно за ЕС той е 60-65%. С начертаните мерки се стремим в края на 2024 г. вече заместваемостта на доходите да бъде 65%. Сега много хора остават с твърде нисък доход след пенсионирането си  и много самоубийства се регистрират в тази възрастова група.
-В публичното пространство се коментира въпросът за специалните привилегии на някои държавни служители - не е ли време и те да си плащат осигуровките като всички останали работещи и самоосигуряващи се?

-Така е приет законът за държавния служител. Ако се реши, което е нормално, да започнат те сами да си внасят осигуровките, справедливо е да има компенсаторен механизъм, т. е увеличение на възнаграждението, например. Защото те не са виновни, че са заварили такова законодателство.
-Позицията на работодателите как оценявате?
-Както казах, от тези 1,8 процента увеличение на осигурителанта вноска 60% са за сметка на работодателя, а не цялата сума. При една заплата от 300 лв. при 2 % увеличаване на вноската от следващата година работодателят трябва да плаща 3,60 лв. , а работникът – 2,40 лв. Преобладаващият брой фирми в Кюстендил са с по 50-60 работници и служители, малко са тези с по 100 и повече. Така че за една фирма със сто работника работодателят трябва да плаща допълнително 360 лв. – това е едно работно място всъщност.
Работодателите малко преекспонират ситуацията. Аз искам да ги попитам – а м. г., когато се намали с 2 % осигурителната вноска, имаше обещание от тяхна страна, че ще запазят работните места, ще увеличат трудовите възнаграждения и т.н., но нищо подобно не се случи. Така че с този процент нагоре сега нищо фатално няма да се случи и би било редно работодателските организации да преосмислят позицията си по този въпрос. Очаквам, че ще се споразумеем, те вече декларираха съгласие. Може би още ще разговаряме за съотношението - 60:40 ли да бъде или 50:50.

-Хората в Европа много енергично и масово протестират срещу увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране. Вие правихте подписка в Кюстендилско - имаше ли достатъчна подкрепа?

-В Кюстендил имахме два пункта за събиране на подписка – до пл.”Велбъжд” и в кв.”Изток”. За две седмици и половина събрахме 4239 подписа на 120 страници (в цялата страна са се подписали около 230 хил. души). Подписката бе предадена в Парламента. Тоест, в Кюстендил над 10% от хората я подкрепиха. Можеше и повече, но този факт говори все пак добре за кюстендилци, че си променят мисленето и се разделят постепенно със страха, че и да протестираме, нищо няма да се случи. Трябва да действаме заедно, не да чакаме друг „да вади кестените от огъня”... Ако бе станало това, което искаше правителството първоначално, две години нямаше да има пенсионирани, хората трябваше да чакат, след като са работили по 30-40 години...Едно поколение трябваше да търпи експериментите на 2-3 правителства.

-Вие познавате икономиката и пазара на труда в Кюстендилско, от тази гледна точка - пенсионната реформа ще се отрази ли много болезнено на хората от нашия регион, кои ще бъдат най-засегнатите? Т.е. при увеличаване на стажа и възрастта хората ще има ли къде да работят?

-В Кюстендил съществуващата икономика загина безвъзвратно през 1997-2000 г., големите предприятия бяха унищожени. Но сега, на този етап, в нашия град не се отрази толкова тежко кризата, защото по-малките фирми са по-гъвкави. Да, имаше съкращения, продължава да расте безработицата в Кюстендил, но с по 5-10 души месечно, няма масови съкращения. Докато в Добрич и Стара Загора имаше масови фалити на фирми...Е, имаше и при нас една шивашка фирма, която бе затворена през пролетта и 24 жени останаха без заплати и документи. Законодателят промени впоследствие закона и сега вече Инспекцията по труда оформя трудовите книжки в такива случаи, очаква се да бъде приет и правилникът за приложението му.
Да се надяваме, че нещо ще се раздвижи в мисленето на предприемчивите кюстендилци, които да привлекат и чужди инвеститори, и да откриват и собствено производство. Хубав проект е и този на Общината за създаването на медико-балнеологичния център. На Кюстендил му трябва реклама, той има даденостите. Така ще се прояви интерес, а инвеститорите трябва да се посрещат добре, да им се съдейства, а не да ги прогонваме с бюрократични спънки, каквито случаи е имало при предишни общински управи.

- Има ли гаранции, че приетите условия за протичането на пенсионната реформа няма да се променят в близките години?

- При досегашната реформа, която стартира през 2000 г., три правителства поред след това намаляваха осигурителните вноски и докараха НОИ до такова състояние, че 64% от пенсиите на нашите родители да трябва да се плащат от бюджета на държавата. Така че, надявам се, като се подпише и приеме сега споразумението, следващите кабинети да имат мъдростта да не променят нещата. У нас обикновено всеки идва на власт с някакви идеи и започват реформи на всеки 3-4 години и затова сме на този хал. Пенсионната система не може да бъде реформирана за една-две години. Най-справедлив за хората е плавният преход.
скрий

Автор: Райка Добрева