Блиц коментар на Пламен Димитров пред БНТ за стачката в Мини Марица Изток и цената на ел.енергията

Водещ: Поемате ли отговорност за евентуално вдигане на цената на тока?
Пламен Димитров: Мисля, че това е силно манипулативно и непремерено изказване на шефа на ДКЕВР. Очевидно е, че на третия ден на миньорската стачка няма как да се правят подобни прогнози и те да бъдат истински. Но можем да кажем, че още в края на миналата година КНСБ предупреди, че натрупването на няколко фактора ще доведе до увеличение на ел.енергията и без да има каквато и да било стачка в енергетиката или в минодобива . На първо място, между 10 -12 % може да се очаква увеличение на ел.енергията от 1-ви юли само заради т.нар.емисии, т.е. квотите, които трябва да закупуват някои от големите фирми. На второ място,  искането на НЕК за увеличението на ел.енергията с 4,5 %, което и самият Семерджиев твърди, че е факт. Дали ще бъде разрешено, ще видим. На трето място, със сигурност трябва да сложим включването на нови възобновяеми източници, които вдигат с  2 - 3 % цената на ел.енергията. И на четвърто място, един проблем, който на свободния пазар на ел.енергия на големите консуматори през последните дни се разигра. Те купуват директно от АЕЦ, но много големи фирми не можаха да купят от АЕЦ в момента заради посредници, които си купиха и те вдигат спекулативно допълнително цената. Така, че тези четири фактора, за които говоря могат да доведат не до 15 %, а и до по-голямо увеличение на цената на ел.енергията от средата на настоящата година без да има каквото и да било влияние на стачка на миньори, на енергетици или на каквито и да било други.

Планира се супер консервативен бюджетен дефицит за догодина

В приходната част има скрити някъде около 400 -500 млн. лв.

- Г-н Димитров, Вие обикновено ясно заявявате позицията си и сега постигнахте немалко при преговорите за бюджета в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но все пак какво постигнахте и какво не?
- Да започнем с това, което не сме постигнали. защото то е повече, отколкото това, което успяхме да направим като теглим чертата. Най-важното, което не успяхме да постигнем е промяна във философията на бюджета. Продължавам да мисля, че няма шанс икономиката на България да излезе устойчиво от рецесията с темпове на растеж по-големи от 2.5-3%, които биха довели до промяна в заетостта, цел на всички ни в това число и през бюджетната политика. Така че, нашата икономика няма шанс, ако не се стимулира потреблението. Би трябвало да има повече данъчни и административни стимули за бизнеса, но и да има по-голяма инвестиционна активност отвън, както и по-ясни сигнали по отношение на доходите, защото те са основна част от личното потребление, а то е три-четвърти от БВП. Говорим по-скоро за инструменти, които не бяха използвани и на фона на стагниращите страни в Европа остават един от сериозните резерви, защото иначе по износа нищо не можем да направим и не ни остава нищо друго освен да чакаме Германия да се съвземе. Естествено би трябвало да бъдем по-иновативни, да търсим повече ниши в отделни сектори, нова продуктова гама, но в края на краищата свинането на вътрешния пазар е толкова голямо, че и дори мъничкото му разпускане би дало глътка въздух за потребление, производство на нашите предприятия. Това е основната ни критика и към този и към предишния бюджет.

Пламен Димитров, президент на КНСБ пред в. „Класа”: Правителството трябва да даде сигнал с увеличение на доходите

Хората не обичат да ги вкарват в предизборни схеми, затова няма да организираме национални протести през септември и октомври

- Г-н Димитров, от месеци настоявате за увеличение на заплатите. Какви са възможностите това да стане реалност?
- През последните 10-12 месеца икономиката дава противоречиви сигнали. От една страна, износът продължава да расте. Да, забави темповете си на растеж през последните месеци, но въпреки всичко ръстът на годишна база е доста сериозен. От друга страна, немалка част от секторите също дават знаци на съживяване. Не само предприятията, които работят за износ, но и за вътрешния пазар. Добивната и хранителната промишленост показват съживяване, машиностроенето – също. Има очевидни сигнали за съживяване на част от транспорта. Туризмът очаква много добър сезон.

Дянков да приготви поне 300 млн. лева

С президента на КНСБ Пламен ДИМИТРОВ разговаря Соня Гълъбарова

През ден пенсиите и минималната заплата ту ще се вдигат, ту не. За какво ще настоява КНСБ в тристранния съвет, г-н Димитров?

Още в началото на годината внесохме пакет от 7 искания, които засягат доходите на всички групи от населението работещи в бюджетната сфера, пенсионери, социално слаби и т. н. По сметки на финансовото министерство, за да се изпълнят, ще трябват около 560 млн. лв. за половин година.

Това са много пари...

Става въпрос за повишение на пенсиите по швейцарското правило на гарантирания минимален доход на 84 лв., на детските от 35 на 65 лв., на заплатите в бюджетната сфера, на минимална заплата до 290 лв. и т. н. Сега очакваме да получим разчетите на кабинета поне в 4 направления. Първото е за минимална заплата от 270 лв. На този етап компромисно ще приемем това предложение, но ще поставим въпроса за продължаващо увеличение през 2012 година.

Любен Томев: Увеличението на минималната работна заплата с тези 30 лева е изостанало значително в тези три години

Агенция „Фокус” разговаря с Любен Томев - директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

Фокус: Правят се изчисления за увеличаването на пенсиите. Стана ясно, че най-вероятно минималната работна заплата ще бъде вдигната до 270 лева. Това как ще повлияе на останалите доходи? Ще нарасне ли и средната работна заплата? Знаем, че минималната работна заплата е обвързана и с други плащания. Как ще се отрази това?
Любен Томев: Зависи от това какви промени ще бъдат приети и от Народното събрание. Ако някои от тези величини, които зависят от минималната работна заплата, се отвържат от нея, ще бъдат едни разчетите, ако останат в същите зависимости, ще бъдат по-високи тези разходи. Но увеличението на минималната работна заплата с тези 30 лева е изостанало значително в тези три години, така че в крайна сметка 270 лева е нещо, което бих нарекъл нещо минимално необходимо на този етап. Как ще се отрази това на останалите заплати? Вероятно в диапазона до 400 лева ще има известно компресиране на заплатите, тоест малко над минималните работни заплати ще се увеличат нагоре. Но аз не считам, че всички работни заплати в частния сектор около средната и над средната ще се увеличат. Тоест, ще има известно повишение в по-ниските диапазони, тъй като обикновено такъв е ефектът.