Константин Пашев: У нас има работодатели, които се смятат за единствен фактор

„Синдикатите са готови да поемат своята отговорност, както винаги са го правели, за излизане от кризата, от застоя, в който се намира нашата държава. Ние продължаваме да настояваме да се направи преглед на мерките, които бе необходимо да бъдат взети и очакваме от правителството, но и в по-голяма степен от работодателите, да поемат своите отговорности”, заяви в ефира на радио К2 Константин Пашев, ръководител на департамент „Международна и европейска политика” на КНСБ.

Пламен Димитров: Ще стигнем до Борисов заради железниците, за да имаме гаранции

Г-н Димитров, очаквате ли още преговори преди стачката на железничарите?

Преговорите на ниво компании не са спирали, утре продължават с министъра на транспорта Александър Цветков. Вече имахме няколко срещи и през следващите дни предстоят. Говори се за стратегията за развитието на железницата и гаранциите за това, че бъдещето й ще доведе до по-сигурни, комфортни и бързи влакове. Това е важно за всички пътници.

За какво точно настоявате?

Имаме стачни искания. Те касаят на първо място начина, по който ще се управлява персонала през следващите години, дали да има съкращения, какви да са те, ако ги има. Ние настояваме, че не са нужни съкращения, защото и без това служителите са малко от гледна точка на гарантиране на сигурността на движението на влаковете и на железопътната инфраструктура като цяло. Така че всяко намаление без да е обосновано от инвестиции, без модернизация и нови технологични решения, води след себе си нови рискове и по- голяма несигурност на пътниците. Това е основното ни притеснение. Следващото искане касае социалните плащания на работниците, ваучери за храна, облекло по колективния трудов договор. Това е в ръцете на БДЖ и НКЖТ и двете синдикални организации.

КНСБ - синдикат на 20 години

Пламен Димитров, президент на КНСБ, беше гост в студиото на сутрешния блок на БНТ "Денят започва". Той подчерта, че КНСБ е най-голямата организация в България и че 20 години синдикатът защитава интересите на хората. С огорчение сподели обаче, че 20 години по-късно хората не са по-сигурни и по-богати и обобщи, че синдикатите, и КНСБ в частност, имат още много какво да правят. Той коментира пенсионната реформа и сподели, че от КНСБ имат амбицията през следващата година да спомогнат да спре спадът на заетост и да се заговори за реално увеличение на доходите. Пламен Димитров  припомни при управлението на кои правителства е било най-тежко за хората и съответно синдикатите са инициирали протести, както и как се води диалог с управляващите - разказа за трудните и лесните страни на този диалог.

Пламен Димитров: Пенсионната реформа е сгрешена още от 2000 г.

Пенсионната реформа е сгрешена още от 2000 г., сега трябва с общи усилия да върнем доверието в нея. Оставаме в стачна готовност, казва президентът на КНСБ

Пламен Димитров е роден на 20 септември 1963 г. в Русе. Завършва Техникум по електротехника в родния си град, а през 1989 г. се дипломира като машинен инженер във Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" във Варна. Трудовата му биография започва през 1989 г. като корабен инженер в Български морски флот, където работи до 1991 г. След това е назначен за Областен координатор за Варна на КНСБ. От 1993 г. до 1997 г. е изпълнителен секретар, а през 1997 г. е избран за вицепрезидент по обща политика, организация, координация и контрол в КНСБ. На 12 октомври 2010 г. Координационният съвет на КНСБ с пълно мнозинство го избира за изпълняващ длъжността Президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България до пролетта на 2012 г. Димитров владее английски и руски език. Семеен е, има една дъщеря.
Мария Костова, БЛИЦ

Пламен Димитров: Трайното решение за ранно пенсиониране минава през солидарен фонд в НОИ

- Г-н Димитров, от правителството заявиха, че професионалните пенсионни фондове ще преминат към НОИ. От бранша са категорично против. Какво е вашето мнение?
- Ранното пенсиониране в ЕС на всички държави членки е уредено през солидарния фонд, там където всички плащаме вноски, а не от капиталовите схеми, както единствено в България през 2000 година се направи опит то да бъде уредено. Тоест, от тази гледна точка ние сме уникални и затова проблемите, които се акумулират, са страшно много и доказват още веднъж, че този подход е грешен. Сегашното движение, което правим, е всъщност да възстановим и да поправим една грешка, която беше направена през 2000 година и за която ние предупреждавахме още тогава. Грешката е, че не може да гарантираш правата на хората за основната им пенсия, която те ще получават по-рано само чрез една допълнителна вноска, която се плаща при индивидуална партида. От друга страна, работникът по закон има права върху цялата си пенсия, а тя се изчислява върху заплатата му и по годините, върху които си е внасял, а не с това колко пари има в тази партида. Това решение не може да бъде устойчиво, както се вижда и сега. В един момент парите, които фондовете са дали в НОИ по сметките, които управителят на НОИ огласи за 10 години, са някъде около 100 млн. лева за хора, които са имали партиди при тях и е трябвало да се пенсионират. А парите, които НОИ е платил за всички тези хора, които са имали права във фондовете, са около 300 млн. лева. Не може това да продължи. Първо фондовете не могат да акумулират средствата, които да гарантират правата на хората за ранно пенсиониране. Простичкото решение е тези пари, които са натрупани от професионалните фондове да минат към един самостоятелен фонд в солидарната система в НОИ. Това решение е единственото устойчиво, което ще реши трайно този проблем в годините напред.