Пламен Димитров: Минималната работна заплата има изтласкващ ефект върху доходите

Ще има ли увеличение на минималното възнаграждение тази година и какви ще са ефектите от него, ще се увеличат ли пенсиите, да очакваме ли скоро по-висока заетост, ще се предприемат ли мерки за компенсиране на доходите на най-уязвимите групи. По тези ключови социални въпроси разговаряме с Пламен Димитров, президент на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ).

- Г-н Димитров, реалистично ли е увеличението на минималната работна заплата да се случи от юли тази година?
Изпълнението на антикризисните мерки, включително и увеличението на минималната работна заплата (МРЗ), е неизпълнен ангажимент на министър Дянков от 1 юли миналата година. От тогава той ни е длъжник, защото това са решения, приети на Министерски съвет още на 1 април 2010 г. Тогава беше решено да се увеличи МРЗ от 1 юли 2010 г. Досега това не се случи.
Не само, че е реалистично това увеличение, а е наложително и много закъсняло. Вече повече от 26 месеца минималната заплата у нас е замразена. България е единствената държава в ЕС, която през най-тежките години на кризата (2009 и 2010 г.), не е повишила минималното възнаграждение.

Синдикатите намериха пари за скок на пенсии и заплати

Предложения за увеличение на доходите, както и отговор на въпроса откъде да се вземат нужните за това повишение средства, лансира ръководството на КНСБ.

Доходите от труд и други източници в България все по-безнадеждно изостават от тези в останалите държави-членки на ЕС, алармира президентът на синдиката Пламен Димитров. От средата на 2010 година досега има драстично повишаване на цената на природния газ, припомни той. От първи февруари тази година са повишени и цените на ВиК услугите в редица големи градове, а от 1 юли се очаква и поскъпване на електроенергията. Всичко това не вещае добро бъдеще за покупателната способност на българския потребител, заяви Димитров.

Синдикатът настоява да стартират интензивни преговори с работодателските организации по определяне на препоръчителния индекс за нарастване на работните заплати в предприятията за 2011 г. Според изчисленията на профсъюзните експерти се очертава този индекс да бъде от порядъка на поне 7,35 на сто.

Стачката в БДЖ - безработицата и кризата. Разговор с Шарън Бъроу и Пламен Димитров

Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите, и Пламен Димитров, президент на КНСБ - гости в сутрешния блок на БНТ  „Денят започва”.

Константин Пашев: У нас има работодатели, които се смятат за единствен фактор

„Синдикатите са готови да поемат своята отговорност, както винаги са го правели, за излизане от кризата, от застоя, в който се намира нашата държава. Ние продължаваме да настояваме да се направи преглед на мерките, които бе необходимо да бъдат взети и очакваме от правителството, но и в по-голяма степен от работодателите, да поемат своите отговорности”, заяви в ефира на радио К2 Константин Пашев, ръководител на департамент „Международна и европейска политика” на КНСБ.

Пламен Димитров: Ще стигнем до Борисов заради железниците, за да имаме гаранции

Г-н Димитров, очаквате ли още преговори преди стачката на железничарите?

Преговорите на ниво компании не са спирали, утре продължават с министъра на транспорта Александър Цветков. Вече имахме няколко срещи и през следващите дни предстоят. Говори се за стратегията за развитието на железницата и гаранциите за това, че бъдещето й ще доведе до по-сигурни, комфортни и бързи влакове. Това е важно за всички пътници.

За какво точно настоявате?

Имаме стачни искания. Те касаят на първо място начина, по който ще се управлява персонала през следващите години, дали да има съкращения, какви да са те, ако ги има. Ние настояваме, че не са нужни съкращения, защото и без това служителите са малко от гледна точка на гарантиране на сигурността на движението на влаковете и на железопътната инфраструктура като цяло. Така че всяко намаление без да е обосновано от инвестиции, без модернизация и нови технологични решения, води след себе си нови рискове и по- голяма несигурност на пътниците. Това е основното ни притеснение. Следващото искане касае социалните плащания на работниците, ваучери за храна, облекло по колективния трудов договор. Това е в ръцете на БДЖ и НКЖТ и двете синдикални организации.