КНСБ иска нов международен инструмент за насилието срещу жени и мъже на работното място

 

  • Plamen_Dimitrov_MOT_1.docx

Трябва да се приеме нов международен инструмент - Конвенция за прекратяване на насилието и тормоза срещу жените и мъжете в света на труда. Тя ще даде дефиниции на понятията „тормоз“, сексуален тормоз“ и „насилие“ на работното място. Това обяви пред 107-та сесия на Международната организация по труда президентът на КНСБ Пламен Димитров. През тази сесия лидерът на най-големия български синдикат е вицепрезидент на комитета по социален диалог и трипартизъм на МОТ и главен преговарящ от името на работниците по темата.

По данни на МОТ жените по света все още получават около 20 на сто по-малко от „силния пол“, а само 32 директори са от женски пол в класацията на сп. „Fortune“ 500-те най-големи компании.

Чрез инструментите на социалния диалог социалните партньори в  България ще продължат да разработват и внедряват, политики за  ограничаване и ликвидиране на тормоза и насилието в света на труда. Това е важен национален приоритет при разработването и приемането Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете, обяви още Пламен Димитров пред над 4 000 представители на синдикати, бизнес организации и правителства от целия свят.

Като най-голямо предизвикателство пред социалния диалог в България, президентът на КНСБ определи договарянето на конкретен механизъм за определяне на минималната    работна заплата.

„Целта ни, заедно с нашите партньори, е да бъдат отразени всички фактори от ратифицираната наскоро Конвенция 131 на МОТ. Срещаме трудности при договарянето, поради липсата на съгласие кои показатели да бъдат отразени и с каква тежест.  Надяваме се близо 2 годишните преговори за тристранно споразумение по МРЗ да станат скоро факт“, заяви Пламен Димитров.

Той припомни, че все още стои и проблемът с ниските доходи и нарастващите неравенства за българските работници. Средната работна заплата (542 евро месечно през 2017г.) е номинално между 5 и 10 пъти по-ниска от тази в развитите икономически държави членки на ЕС, а спрямо новите държави членки разликата е между 1,2 и 2 пъти. Под линията на бедност са 23.4% от домакинствата в страната, а 9.9% от българите са работещи бедни. През последните 5 години се отчита тенденция на положителна промяна в дела на компенсацията на наемния труд в БВП. От 36.9% през 2012 г. това съотношение достигна 43.1%, в следствие на което около 6095 млн.лв. бяха преразпределени към наемния труд като чист ефект само от промененото съотношение. Ще продължим усилията си за прилагането на принципа „За равен труд – равни заплати”, основополагащ принцип на МОТ от Декларацията от Филаделфия, защото това е пътят и най-добрата гаранция за достойно и справедливо заплащане на труда на работниците, каза още лидерът на КНСБ.