Губи ли се платеният годишен отпуск, ако не е ползван до края на годината за която се отнася?

Въпрос. Имаме конкретен случай и искам конкретен отговор. По въпроса срещам различни тълкувания. Ако не е подадено писмено заявление от работника за ползване на платен годишен отпуск, какво следва? Може ли работодателят по негова преценка в този случай да го предостави на основание чл.176, ал.1 т.1 КТ? Длъжен ли е работникът да поиска отлагане на отпуска на основание чл.176, ал.1, т.2 КТ? Какво става с отпуска за съответната година, ако не е поискан за ползване и не е отложен от работника или половината не е отложена от работодателя?В крайна сметка  - ше се загуби ли отпуска,  правото на отпуск, ако няма подадено писмено заявление от работника за ползуването му?

От въпроса личи, че става дума за основния платен годишен отпуск по чл.155 КТ. Той е един от различните видове платени и неплатени отпуски уредени от Кодекса на труда.

Какво представлява платения годишен отпуск?

На първо място той е право на работника/служителя, при това конституционно право (вж чл.48, ал.5 Конституцията на РБ[1]) .

По същността си това право се свежда до възможност да отсъстваш от работа на законно основание (т.е. да не изпълнявашш задълженията си по  трудовото правоотношение) за определен от закона минимален срок от време (размер на отпуска[2]) или за по-дълъг такъв, ако е уговорен в индивидуален или отнасящ се до съответния работник колективен трудов договор(КТД). Както се вижда от текста на чл.48, ал.5 КРБ условията и реда за ползването му се определят от закон – в случая от КТ.

Той  е право, но същевременно и задължение за работника, т.е. отпуска следва да се ползва до края на годината за която се отнася(чл.173, ал.5 КТ).

Работодателя е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176КТ(чл.173, ал.5 КТ).

Тоест правото на работника представлява, е задължение, за работодателя.  В тази връзка и по силата на чл.173, ал.4КТ той има право да предостави платения годишен отпуск на работника/ служителя и без негово съгласие:

- по време на престой повече от 5 работни дни,

- при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и

- в случаите, когато работникът/ служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

На фона на горното можем да обобщим - платения годишен отпуск може да се:

  • ползва по определен ред в рамките на годината, за която се полага
  • да се отложи за следваща година и ползва в рамките на определено от КТ време и при определени изисквания;
  • погаси по давност при условията на чл.176а КТ.[3]

Ето защо за „загубване“, „губене“ или „изгубване“ на платен годишен отпуск не чможе да се мисли и говори/пише.

Губи се копче на риза, теле, ....  Малко дете също може да се загуби, или да бъде загуено,  ако е оставено без надзор.

Глаголът „губя“, „загубвам“ и производните от него не са приложими в дадения случай. Отделен въпрос е, че в практиката често се срещат подобни твърдения. Те обаче са плод не на тълкуване на закона, а на неразбиране и невъзможност да се отграничат възможностите, които предоставяят нормите,  хипотезите, за които става дума по-горе.

В някакъв смисъл погасяването на правото на отпуск по силата на чл.176а КТ може да даде основание за употребата на този глагол, но поставените конкретни въпроси в питането не предполагат въбще да се мисли за погасяване по давност. Няма да се спирам дали и доколко института на давността следва да се прилага в случая, тъй като той прекратява възможността да се ползва това конституционно право, а те пък от своя страна са неотменими[4].

Ще посочим накратко следното с оглед основния въпрос - Ако не е подадено писмено заявление за ползване на платен годишен отпуск, какво следва?

1.Работодателят може, би следвало(вжчл.173, ал.5, изр. 2-ро) да покани работника да ползва отпуска си щом не е искал да има отлагане, като му обърне внимание, че той  едлъжен да ползва отпуска до края на годината за която се отнася. Такова действие на работодателя ще е напълно в съответствие със задължението му да осигури ползването на отпуска до края на годината.

2.Нещо повече, след като го е поканил да ползва отпуска си до края на годината и предвид хипотезата на чл. 173, ал.4 КТ[5]  той може да му го предостави без да е налице искане от негова страна. Това може да стане с писмен акт основан върху посочените два члена и алинеи.

3. Работодателят може да отложи половината от отпуска за следващата година, но само ако има важна производствена причина за това(вж.чл.176, ал.1, т.1 КТ).

Ако нито едно от горните дйствия не е предприето, то тогава към края на м.декември (без значение коя година) отпускът няма да е нито:

  • отложен,
  • нито ползуван.

Но няма да е „загубен“. Правото на работника/служителя остава и може да се ползва по реда на чл.176, ал.3 и 4-та КТ.[6]

 

декември 2015                                         Ч.Христов - юрист

 

 

[1] Чл.48 (5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

[2] Чл.55, ал.4 КТ Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

[3] Погасяване на правото на ползване

Чл. 176а. (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

(2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

 

[4] КРБ Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.

[5]Чл.173 (4) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

[6] (2) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.

(3) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.