Д-р Христов-експозе-МОТ-Будапеща - Четвъртък, 2-17-2005

Ппредоставяме на вашето внимание акценти от експозето на председателя на КНСБ д-р Желязко Христов пред седмата европейска регионална трипартитна конференция на Международната организация на труда /14-18 февруари 2005 г. – Будапеща/ на тема “Гъвкавост и сигурност на заетостта”:

“Ние сме за гъвкавост, но със спазване на закона и регламентите,...

Ппредоставяме на вашето внимание акценти от експозето на председателя на КНСБ д-р Желязко Христов пред седмата европейска регионална трипартитна конференция на Международната организация на труда /14-18 февруари 2005 г. – Будапеща/ на тема “Гъвкавост и сигурност на заетостта”:

“Ние сме за гъвкавост, но със спазване на закона и регламентите, за баланс между дерегулацията и регулацията в отношенията на заетост. Т.е., либерализират се законови рамки, премахват се ограничения, но като цяло процесът протича в предварително зададени параметри.
Ние сме за договорена гъвкавост. Либерализацията на трудовото законодателство и дерегулацията на пазара на труда трябва да се съпровождат със засилване ролята на социалния диалог и колективното договаряне.
Ние сме за гъвкавост, отчитаща трудовите права и осигуряваща социална защита. Новата по-гъвкава среда, която възниква под въздействие на глабализацията и технологичната промяна, изисква и нова сигурност, свързана с нея.
Редица изследвания, вкл. и по линия на МОТ, свидетелстват, че българският трудов пазар се характеризира с достатъчно висока гъвкавост на трудовото законодателство и силно ограничена сигурност на заетостта. Тази ограничена сигурност е свързана с доходите на работниците, със забавени или неразплатени за години назад работни заплати, с нисък размер на социалните обезщетения. По-нататъшното либерализиране на законодателството, при липсата на адекватни социални защити би било неприемливо.
Нещо повече – ограничената социална сигурност възпрепятства възможностите за една по-голяма гъвкавост по отношение на работното време - частична и временна заетост. Като правило тези форми на заетост не са атрактивни за българската реалност, поради ниското равнище на заплащане.
Специално изследване на НСИ в 3131 предприятия от юни 2004 г., като част от хармонизираната програма на ЕС за бизнес наблюдения и наблюдение на потребителите, дава следните резултати:
· Заетите работят преобладаващо на пълно работно време, като данните по сектори са:
- за преработващата промишленост – 99.7%;
- за търговията на дребно – 95.5%;
- за сектора на услугите – 96.8%.
· Съотношението постоянна/временна заетост е в полза на постоянно заетите:
- за преработващата промишленост – 94.1%;
- за търговията на дребно – 99.1%;
- за сектора на услугите – 93%.
Данните от регулярните наблюдения на работната сила на НСИ показват, че 3/4 от заетите на непълно работно време работят при тези условия поради “липсата на достатъчно работа” или “невъзможност да намерят друга работа”. Мотиви, свидетелстващи за собствен избор на заетите, свързани с “обучение в учебно заведение или курсове за квалификация” или пък “поради семейни причини” са избрани само от по 5% от респондентите. Следователно, за България намаленото работно време е преди всичко принудително решение, наложено отвън – от работодателя, от икономическата ситуация и много по-малко - като автономен избор на личността.
В заключение можем да посочим следните по-важни изводи по отношение гъвкавостта и сигурността на заетостта в България:
· Сравнително висока степен на гъвкавост на трудовото законодателство и възможности за работодателите да провеждат селективна политика по отношение на персонала.
· Относително ниска сигурност и социална защита на заетостта.
· Ниска степен на гъвкавост на пазара на труда по отношение на работното време.
· Недостатъчна ефективност и малък обхват на активните мерки на пазара на труда.
· В начална фаза на приложение, или развити само като идейна теоретична конструкция са такива важни инструменти и механизми, предполагащи гъвкава заетост, като – продължаващо професионално обучение в рамките на учене през целия живот, индивидуални пожизнени “спестовни сметки” за обучение и квалификация, фонд работно време през целия живот”.