Работещите в земеделието страдат от дефицит на социалноосигурителни права

  • 001Glavna_MF21

Работещите в сектор „Земеделие” страдат от дефицит на социалноосигурителни права. Това става ясно от анализ на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) – КНСБ, Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и още 9 партньорски организации от европейски страни.

Анализът бе представен на пресконференция на тема „За по-добра социална защита в земеделието чрез ефективен социален диалог”, която се проведе на 4 ноември 2014 г., в Гранд хотел София.

Според анализа гражданите, живеещи в селските райони и занимаващи се със земеделие, имат специфични потребности. За да отговорят на тези потребности, до момента девет европейски държави са създали допълнителни системи за социална закрила на земеделските производители. Тези системи обхващат широк спектър на социално осигуряване: трудови злополуки и професионални заболявания, здравни услуги, пенсионно осигуряване за старост и инвалидност, семейни помощи и други услуги. Статистиката сочи, че през 2013 г. общият брой осигурени лица в България е 2,723 млн. души, като в т.ч. влизат самоосигурени лица, които са приблизително 200 хил. души. От тях земеделски производители са 33 574 души, като това представлява 1,23% от общия брой осигурени лица и 16,9% от броя на самоосигуряващите се лица.

Друг показател от анализа отбелязва среден осигурителен доход за наетите в селското стопанство лица – 590,63 лв., като същият осигурителен доход за осигурените земеделски производители се равнява на 241,76 лв. Тази чувствителна разлика се дължи най-вече на усилията на синдиката по сключените споразумения за минимални осигурителни доходи на наетите в селското стопанство.

В България самостоятелно заетите лица, в т.ч. и земеделски производители, са изключени от рисковете на трудовата злополука, професионална болест и безработица, а по отношение на осигуряването за болест и майчинство, самостоятелно заетите земеделски производители могат да се осигуряват доброволно. Същата категория лица в Словения, Румъния и Чехия имат право на собствен избор да се осигуряват за трудова злополука, професионална болест и безработица.

Анализът е изготвен по съвместен проект на 11 организации с предмет „Насърчаване на социалния диалог в сектор „Земеделие” в новите страни членки за разработване на секторни социалноосигурителни схеми като инструмент за борба с несигурните работни места, бедността и социалното изключване на работещите в земеделието”.

Въз основа на анализа партньорите в проекта отправиха и основните си искания за подобряване на механизмите за социална защита:

  • Ясна и съгласувана общостна европейска социална политика;
  • Европейските и националните секторни партньори да включат в своя дневен ред темата за социалната сигурност на работещите в отрасъл „Земеделие”;
  • Законодателни промени на национално и европейско ниво за по-пълен обхват на земеделските производители в социално-осигурителните системи;
  • Основните права и задължения на земеделските производители да бъдат същите, както за останалите групи осигурени лица;
  • Общото социалноосигурително законодателство, там където не съществуват специфични схеми за осигуряване на земеделските производители, да предвиди по-гъвкави условия за отпускане на обезщетения за определени социални рискове;
  • Адекватност на размера на пенсиите на земеделските производители;
  • Максимална прозрачност на трудовите и осигурителните отношения в заетостта в селското стопанство;
  • и други.

„Ако не започнем от днес да прилагаме тези защитни механизми, това ще доведе до още по-големи загуби за земеделието. Точно поради тази причина действията не търпят отлагане”, изтъкна по време на пресконференцията Светла Василева – председател на ФНСЗ – КНСБ.

Вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов посочи, че „социалното осигуряване е борба на интереси, включително и здравноосигурителната система, на която не може да се гледа като капиталова”.

Венцислав Върбанов – председател на АЗПБ, посочи от своя страна, че както в Европа така и в България „човешкият фактор остава на все по-заден план пред развиващите се технологии в сектор „Земеделие”. „Не е случайна липсата на социални права при големия ръст на безработицата в сектора, вследствие на все по-нарастващия принос на технологиите”, допълни още Върбанов.

Участие в пресконференцията взеха още Арина Бракалова – заместник-министър на земеделието и храните, Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт (НОИ), д-р Хасан Адемов – народен представител в 43-тото Народно събрание и бивш министър на труда и социалната политика, Ася Гонева – изпълнителен секретар на КНСБ, Христина Митрева – бивш заместник-министър на труда и социалната политика и бивш управител на НОИ, и Арнд Спан – главен секретар на Европейска федерация на синдикатите от земеделието, храните и туризма (EFFAT). В срещата взеха участие още представители на синдикални организации в земеделието от България, Белгия, Дания, Франция, Италия, Германия, Словения, Чехия, Хърватия, Черна гора, Сърбия, Македония, както и водещи експерти в сектора.