Диалогът дава национално отговорните решения

Президентът на КНСБ Пламен Димитров пред Радио „Благоевград”

Поздравявам всички българи в навечерието на Коледа с пожеланието да бъдем малко по-смирени, очаквайки великото тайнство. В тези дни всички правят някаква равносметка, правим и ние. Годината 2011 наистина бе по-трудна от предишната за всички работещи българи, за всички, които се опитваха да запазят своите работни места. Не малко трудови хора работеха в условията на несигурност и страх, доходите продължиха да бъдат замразени и то в 2/3 от предприятията и учрежденията в България.

Като цяло икономическата политика, която водеше правителството не бе по-различна от предишната година, даже още по-ожесточена от гледна точка на фискална консолидация и откъм рестрикции. За КНСБ е изключително неадекватно това, което се случва в България. Ние имаме здрав бюджет, с който се хвалим навсякъде по света, здрави финанси, фискална стабилност, малък дълг и малък бюджетен дефицит, а от друга страна имаме задлъжняващи домакинства, размерът на лошите кредити вече достига 20-ина процента, което е доста тревожно като факт.

Домакинствата не могат да си плащат вече това, което дължат на банките и от друга страна бизнесът също се задъхва, той не е здрав, фирмената задлъжнялост  е 150% от брутния продукт - това е една крупна сума. Всеки дължи на някого, а всички дължат на банките. В тази ситуация няма как да дадем позитивна оценка и да видим добрата перспектива занапред. Трябва основна промяна в балансирането на всички тежести и разпределението им в някаква справедлива пропорция между бюджета, между фиска, между бизнеса и между труда и хората, които произвеждат брутния продукт и естествено между тези, които не могат да се грижат за себе си, визирайки пенсионерите, инвалидите, безработните, социално слабите и т.н.   Дори това да се направи за сметка на един по-нездрав бюджет, но с по-здрави домакинства и по-стабилизиран бизнес, който да започне да мисли за създаването на нови работни места. През 2011 г. бизнесът освобождаваше персонал, нетният ефект на пазара на труда е негативен – повече работни места са загубени, отколкото са създадени. В близо 30% от предприятията вече има перманентни затруднения с изплащането на работните заплати, които се забавят с 2-3 и повече месеца. Всичко това няма как да бъде оценено по друг начин, освен като влошаващо се и икономическо, и социално състояние на българските предприятия, на българските работници и на българските домакинства.
Очевидно е тази сложна икономическа ситуация да предизвика социално напрежение и конфликти. Закономерно бе синдикатите да застанат солидарни в предните редици на недоволстващите и да бранят правата и интересите на хората на наемния труд и гражданите. На 10 март бе предупредителната стачка в железниците, но очевидно не всички разбраха посланията, които железничарите отправиха тогава, макар че бяха подписани стачни споразумения и бяха поети ангажименти от ръководството на българските железници. Задълбочаването на конфликта с мениджмънта, който се държеше доста агресивно през последните месеци, доведе до продължение на стачката, която не спря 24 дни, и която бе една от най-силните стачки в железниците през последните десетилетия. Какво постигна тя - най-общо казано запазихме доходите на хората, работещи в железниците, въпреки заплахата от страна на мениджмънта за финансови ограничения и намаляване на възнагражденията във връзка със запазване на компанията. Запазването на нивото на заплатите е категоричен успех, както и това на основните и допълнителни бонуси. И в БДЖ „Товарни превози”, и в БДЖ „Пътнически превози” има подписани КТД, които гарантират всичко това. Има и едни ясни условия за определяне на механизмите, при които, ако има оптимизация на персонала през следващата година, тя трябва да бъде адекватно направена. И ако наистина има нужда в идните месеци от съкращения, ще седнем на масата за преговори и ще видим къде, колко и кои ще бъдат евентуално освободени. Това трябва да става с грижа за хората, с допълнителни програми, а не както сега правят – шест заплати и „сбогом”. Така че в железниците наистина предстоят още допълнителни реформи и ние ще участваме в тях, така че те да доведат до оздравяването й. Не трябва да се мисли само за рязане на вагони за скрап и съкращение на хора, а за нови инвестиции. В Национална компания „Железопътна инфраструктура” няма подписан КТД и няма и стачно споразумение, затова стачката е спряна временно, но веднага след Нова година може да бъде възстановена, ако няма договорено споразумение, ако няма разум в мениджмънта.  
Напрежението расте и в други сектори. В администрацията например мерките които се взимат няма да доведат до нещо кой знае какво, натискът е да се премахне класа за прослужено време. Това няма да бъде лесно, защото ние с колегите от КТ „Подкрепа” ще се намесим твърдо в защита на служителите. В администрацията трябва да има реформа, трябва да се създаде едно електронно правителство, което да облекчи гражданите, да намали корупцията и да доведе до реални резултати в ефективността и ефикасността на обслужването. В индустрията има още конфликтни области - в енергетиката, в добива на въглища и в производството на електроенергия. В „Мини Марица – Изток” върви процедура по ЗУКТС. Синдикатите, работниците и служителите са заявили готовност за ефективни стачни действия, защото не се спазва това, което казва премиерът. Ние много ясно чухме какво той заяви, когато говорехме за това какво се произвежда и какво се получава. „Мини Марица – Изток” са произвели с около 25% повече въглища от миналата година и като цяло повече от всяка една година назад във времето. И е нормално хората да искат като сме произвели повече, ами дайте ни компенсации, дайте ни 13-а заплата за Коледа или, ако щете - бонуси. А финансовият министър все казва: „Няма да дам”. Е, как така? Ами така стигаме отново до конфликт, напрежението расте и не е ясно до къде ще се стигне. Освен това квотите за емисиите на парниковите газове не са разпределени по адекватен начин. Много от българите не знаят, но в момента се търси и там решение, защото на 15 януари, ако няма промяна, ще спрат половината ТЕЦ-ове. А, ако не спрат, електроенергията ще има нова цена, с 15% по-висока, която и бизнесът и хората ще плащат доста трудно. Очертават се и други конфликти - Пристанище „Варна”, Летище „София” – това също са точки с напрежение. Всичко зависи от това как там се готви преструктурирането и както ще бъде направено – дали силово или със съгласие, компромиси и диалог.
Диалогът е нарушен и това е очевидно, щом излязохме от Тристранния съвет. Ние показахме на двустранната среща между синдикати и работодатели, че можем да формулираме и конкретни действия, и цели и набелязахме 7-8 конструктивни мерки за стабилизиране на пенсионната система. Съдържанието на набелязаното е по-адекватно от мерките, които министър Дянков обяви за „Пенсионната реформа” на годината. Ние ще предоставим на премиера нашите общи виждания още през януари и сме убедени, че ако бъдат приети и приложени, стабилизацията на пенсионната система ще е много по-гарантирана. С едностранното решение „Вдигаме пенсионната възраст и решаваме нещата.”, нищо не се решава. Само се натоварват хората с негативизъм за новата година. Диалогът с правителството може да бъде възстановен, ако има чуваемост и адекватност от всички страни в него. Ако няма чуваемост, ако някой я използва само за параван, няма никакъв смисъл от Тристранен диалог и по-добре да се движим в рамките на двустранния. Набелязахме някои мерки с работодателите и през януари в БСК ще има нова двустранна среща, без правителството, в която ние ще формулираме исканията си за законодателни промени, свързани с трудовото, осигурителното законодателство, квалификацията и преквалификацията на работната сила и ще демонстрираме, че конструктивният, разумен двустранен диалог може да работи реално. Ако обаче има чуваемост, ние ще предложим на премиера всички наши виждания, ако ли не, си имаме решение и засега то не може да бъде променено, без да има някакъв ясен сигнал от властта, че има намерение да вземе добрия тон в диалога насериозно.
Когато работодатели и синдикати могат да се разберат, а пък диалога с изпълнителната власт е нарушен, това не е добре за държавата.
Ние искрено и с отговорност разглеждаме въпросите, които са предмет на диалога с бизнеса – пенсионна система, трудово законодателство, доходи, квалификация на работната сила, вредните емисии, преструктурирането на големи сектори – за нас това са много тежки въпроси, които не могат да се оправят с фиктивен или формален диалог  със заобикаляне на партньорите, както направи председателят на НСТС, вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков със своето действие, свързано с увеличението на пенсионната възраст.
Много приказки се изприказваха преди и след внушителния 30 000-ен протест пред НС, организиран от КНСБ и КТ „Подкрепа” срещу вдигането на пенсионната възраст (нарочно не казвам, срещу пенсионната реформа, защото категорично това не е тя – реформата трябва да е нещо доста по-всеобхватно, и е това, което ние предлагаме.). Хулите срещу синдикатите не спряха и по време на продължителната драматична стачка в железниците, както и при други социални и трудови конфликти. Балонът с недоказани, неверни и некомпетентни твърдения естествено се спука. Всеки, който погледне колективните трудови договори, ще разбере, че синдикатите никога и никъде не са искали да си превишават правата, искат само това, което законът им дава като право и като задължение съответно след това и като отговорност, и всичко това да бъде гарантирано през КТД.
Новата година е добър повод всеки да се обърне към себе си и да погледне къде е сбъркал, да направи своята равносметка и своя размисъл за издващите 12 нови месеца.Да помисли и реши как да бъде по-добър, по искрен, по-откровен и да прави така, че диалогът да води до разбирателство и резултати, а не до надлъгване и до оплюване на другата страна. Синдикати е имало и ще има, ние се утвърдихме като истински гаранти на трудови, социални и граждански права, а досегашните правителства на прехода ги няма вече, те са си отишли, ние сме останали, така че, ако някой иска да се бори със синдикатите, да знае, че той не се казва и не е Маргарет Тачър и няма въобще да му е лесно.   
Дай Боже, през 2012 г., да има повече успехи и радост за хората. Ако всички работим с искреност и национална отговорност, проблемите ще имат решения и те могат да бъдат намерени, без да се стига до стачки, социално напрежение, а да бъдат решавани на масата на диалога.
Скъпи сънародници, скъпи братя и сестри синдикалисти, желая ви весело посрещане на коледните и новогодишни празници, много здраве, щастие и късмет!