Пламен Димитров – Президент на КНСБ: Брекзит е повод България да поиска повече от Брюксел

- Г-н Димитров, какъв е анализът на КНСБ за Брекзит и последствията от него?

- За нас е безспорно, че нито за британските работници, нито за европейските, най-малко за българските, у нас или във Великобритания, Брекзит е от полза. Обратно, очакваме да се създадат проблеми. За нас е важно, че този акт отваря възможност за истински дебат в ЕС, в който България трябва да формулира най-накрая своя интерес - нещо, което през тези 9 години не сме направили достатъчно видимо. В икономически план отварящият се дебат как да изглежда ЕС занапред трябва да бъде използван в две посоки. Първата са европейските фондове и планът "Юнкер", чиято основна цел е да спомогнат за сближаването и намаляването на икономическите и социални различия в ЕС. И тук България, като един от най-изостаналите региони в съюза, трябва да настоява да бъде приоритетно финансирана с целеви мерки и инструменти. Нашата основна критика към кабинета е, че икономическата политика, която се предлага и развива, не води до трайни и в необходимия размер инвестиции, които да гарантират качествени работни места с едни достойни доходи. Все още по отношение на заетостта не можем да се върнем на нивата от преди кризата и 300 000 работни места остават невъзстановени. Затова отчаяно се нуждаем от инвестиции и то в сектори, които могат да дадат технологични предимства и да гарантират, че за българите има перспектива със сигурност в работата и нива на доходите, които не ги карат да имигрират. Ситуацията и нагласите в ЕС в момента предполагат такъв разговор и нашето правителство и премиерът трябва настойчиво и силно да заявят, че страните от периферията на ЕС се нуждаят от повече целеви мерки.

- Какви други теми трябва да постави България пред ЕС в този нов дебат във връзка с Брекзита?

- Българското правителство трябва да бъде далеч по-остро и категорично и да се присъедини към гласовете, че Споразумението за търговско-икономическо сътрудничество /ТТП/ със САЩ и Канада не трябва да се договаря, докато не получим яснота как публичните услуги ще бъдат гарантирани и извадени от либерализацията, защото в противен случай ги очаква разпад. Става дума за образование, здравеопазване, водоснабдяване, енергетика и т.н. Трябва да сме наясно и как икономиката на България ще бъде защитена, ако се сключи споразумение, което предполага отваряне на пазарите изцяло.
ТТП разглежда не само икономически въпроси, но и социалните стандарти. САЩ е една от държавите, ратифицирала най-малко конвенции на Международната организация на труда. И ако в споразумението не видим европейските социални правни норми, със сигурност може да очакваме социален дъмпинг, орязване и принудително елиминиране на правата на работещите.

- Тези дни КНСБ оповестихте едно много интересно проучване на базата на различни прогнози за ефекта на дигитализацията върху пазара на труда.

- На Световния икономически форум в Давос бе направена констатацията, че светът се намира в Четвъртата индустриална революция. Най-големите компании посочиха някои очаквани ефекти върху технологичното развитие и пазара на труда в Европа. Една от основните разлики от другите индустриални революции е средата, в която се случва - не само в реалния, но и във виртуалния свят. Интернет мрежата завладява света и го вкарва в себе си. Съществува т.нар. internet of things - връзката между хората, материалните обекти с виртуалния свят. Преди две седмици в Мексико на среща на министрите по технологии и иновации на ОИСР вицепрезидентът на "Самсунг" съобщи, че към настоящия момент 6 млрд. устройства и хора са свързани в internet of things. Дигитално от единия край на света се наблюдават и управляват процеси в другия край, независимо дали става дума за производствен процес, машина или кръвното налягане на майка ми. Прогнозата на "Самсунг" е, че през 2020 г. свързаните обекти ще са 50 млрд. и това предполага огромна част от населението на земята да е в internet of things, включително и чрез модерни, нови сензори, които ще се имплантират в човешката тъкан. Друг пример по-близо до нас, от март т.г. "Сименс" направи в Германия първата си фабрика изцяло роботизирана, която се управлява изцяло през internet of things.

- Какво ще бъде въздействието на тази революция върху пазара на труда?

- В следващите няколко години трябва да се вземат решение и на европейско, и на национално ниво, за да се гарантират правата на работещите в този дигитализиращ се свят. Елемент от този нов модел са дигиталните платформи. Те променят целия начин, по който се предоставят услугите в света. Една от най-известните платформи е Uber, но само в ЕС има още 2000 такива краудсорсинг компании, които набират свои служители, ако въобще може да се нарекат служители. Те обслужват "споделената икономика", което е друга част от индустриалната революция. Разпределя се и се раздробява на много задачи сегашният познат начин, по който работим, и тези задачи се поемат от т.нар. таскъри. Всеки един човек в момента може да се регистрира в платформата Upwork, например, където се предлага всякаква работа, която не е непременно високотехнологична и изпълнима през мрежата.Хората влизат неподготвени и незащитени в този режим на предлагане на работа. Първо, защото изчезва устойчивото работно място. Второ, защото изчезват стандарти като минимална работна заплата за страната, минимални часови ставки, плащане на осигурителни вноски. Човекът е оставен сам на себе си да се конкурира с целия свят в изпълнението на дадена задача. Тази виртуална миграция води до падане на заплащането и социален дъмпинг в максимална степен. В тези платформи не е гарантирано, че като изпълниш задачата, ще ти бъде платено, защото няма договори, няма задължения и отговорности. Не е ясно кой стои срещу тебе и дали това е работодателят. Платформата казва, че и тя не е работодател. Вноски за пенсия, безработица, майчинство кой ги плаща? Ако сам трябва да ги платя, а услугата е паднала до 5 цента при тази конкуренция от цял свят, как ще стане това? Висят много въпроси от трудово-правен характер без отговор не само в България, навсякъде по света в момента. Изобщо не е ясно колко българи работят през платформите, но ги има.

- Дигиталните платформи повече засягат сферата на услугите. Как обаче четвъртата индустриална революция повлиява на производството, на индустрията?

- Роботизацията отдавна се случва, но роботите вече минават на едно ново ниво на изкуствен интелект, говори се за т.нар. брилянтни роботи, които заменят изцяло все по-големи части от хора. Например, ако в автомобилната индустрия около 10% от всички производствени процеси са роботизирани, очаква се до 2020 г. да бъдат роботизирани 45%. Ако досега роботите извършваха повтарящи се рутинни дейности, в следващите 5 г. прогнозите са, че масово ще се роботизират дейности, които са средно и висококвалифицирани. А това е сегмент, който даваше до момента устойчива заетост в развитите страни. Поставен е под заплаха гръбнакът на средната класа в обществата и това не го казвам аз, а Световният икономически форум в Давос. Там бе прогнозирано, че в следващите 5 години 7 млн. работни места в развития свят ще бъдат загубени, като бяха посочени в кои сектори и икономически дейности са те. Повечето от тези работни места са свързани с технически и инженерни науки, средно и висококвалифицирани кадри в икономиката и индустрията.

- Същите технически кадри, които сега толкова липсват?

- Ние сега се сетихме, че нямаме кадри и започнахме да правим дуална система в образованието, за да може да бъдем конкурентни на сегашното състояние на индустрията. И въобще не помисляме дали това, което казват големите корпорации, ще се случи след 5 г. и в България. И трябва ли да увеличаваме техническия прием в университети и гимназии или не трябва? Защото ако след 5 или 10 г. кадрите, които сега ги залагаме, ще бъдат безработни. Когато говорим за индустрия и за производствени процеси, трябва да видим и какво се случва с 3D принтерите. Те създават завършен продукт от нулата атом по атом. Един 3D принтер може да направи 98% от леката кола, например. Т.е. няма защо да правиш детайли и възли, нещо, в което България се специализира през последните години - точно в производство на части за автомобилостроенето. Прогнозите са, че до 10 г. 3D принтирането ще бъде внедрено масово в производството на големите автомобилни концерни. Какъв е шансът и бъдещето на нашите предприятия - тези, които сега изграждаме с гордост? При това тук не става въпрос само за загуба на работни места, а за промяна на парадигмата на производство - няма доставчици, няма го всичко останало, което съпътства сегашния модел на производство. Според нашите анализи буквално в следващите години ще има изчезване на професии и работни места, като тази загуба ще върви с изместване и създаване на нови работни места. Само че тези нови работни места, както споменах покрай платформите, ще са по-скоро некачествени, незащитени, с ниска степен на сигурност и в повечето случаи с ниско ниво на заплащане.Синдикатите в Европа се опитваме да намираме част от решенията къде и как да бъдат регулирани тези нива на несигурност. На първо място са необходими регулации, законови промени в ЕС и на глобално ниво. Много от сегашните норми не са подготвени за тази промяна, те са създадени за един друг свят, друг бизнес модел, различно отношение между труда и капитала.

- Какво ще правят тогава хората, кой ще потребява това, което машините произвеждат?

- Очевидно е, че от икономическа гледна точка трябва да има потребление, някой трябва да купува - същият този гражданин, който няма работа. Трябва да се намери решение на това, защото ще има криза на свръхпроизводство, невиждана и нечувана досега. Един от възможните инструменти е т.нар. безусловен базов доход, който някои нарекоха голяма простотия, раздаване на пари, без да работиш. Идеята за минималния базов доход всъщност не е родена в нечия глава пълна с петолъчки, а е родена в либералните кръгове, от десни икономисти в света. Този дебат е неизбежен и той се води в света - как да се даде едно ниво на сигурност, за да се харчи, да не се спестява, за да може икономиката да върви. И от друга страна, да постигнеш едни стандарти, които да не раждат революции.