КНСБ и Омбудсманът слагат край на модерното робство с неплатените заплати

  • Parlament-1-1



Промени в 7 закона, които да сложат край на експлоатацията на работници и неплащането на заплати, внесоха днес във втория ден на Народното събрание Омбудсманът Мая Манолова и президентът на КНСБ Пламен Димитров.
"Заедно с КНСБ внасяме пакет от законодателни мерки срещу експлоатацията на труд и съвременното робство в 21 век", обяви Мая Манолова. Тя добави, че институциите са залети от жалби на работници, които не получават заплатите си, нямат осигуровки и не им се изплаща извънреден труд.

Промените, които се предлагат, за да се спре експлоатацията на работници в България, са следните:

Първото, което депутатите трябва да приемат, е да се забрани продажбата на фирми на съмнителни собственици, които нямат имущество.

Второто - да се забрани продажбата на предприятия и дружествени дялове без работодателите да са изплатили всичко дължимо на своите работници.

На трето място се предлага да се даде възможност на работниците да започват производство по несъстоятелност, когато работодателите им са в неплатежоспособност, дори и когато не са им платени 2 заплати.

Четвърто по ред идва да се забрани на фирми, които не са си платили заплатите и осигуровките, да участват в обществени поръчки като изпълнители и подизъпълнители.

Следват промени в Закона за гарантиране на вземанията на работници и служители от фалирали предприятия, за да може активно да се използва Фонда в НОИ за изплащане на заплатите на работници. През миналата година от него са изплатени 2 милиона на 250 души при налични 250 млн. лв. сочат данните на КНСБ и Омбудсмана.

Вземанията на работниците да бъдат преместени на първо място сред привилегированите кредитори, за да могат да се удовлетворят при осребряване имуществото на техния работодател, предвиждат други предложения за законови поправки.

Със законодателните промени се разширяват и контролните правомощия на Инспекцията по труда - тя ще има правото да извършва проверки и на вече закрити фирми, които не са изплащали заплати.
Неплатените заплати у нас регулярно са между 30 и 70 млн. лв. И това са числа, регистрирани при проверки от Главната инспекция по труда. Сигурно има още стотици случаи, които са останали неразкрити, изтъкна Пламен Димитров.


Предложението, което правим с Омбудсмана касае заплатите на хиляди работници. То не е партийно оцветено, затова се надяваме народните представители още тези дни да го сложат на масата за разглеждане.
КНСБ ще внесе и допълнителни предложения за промени в законодателството, които не са намерили място в пакета, внесен днес. Въпросът за отговорността на собственика към неплатените заплати, независимо от формата на предприятието и неговото правно положение бе внесен в предишен парламент от“ Атака“ и не бе приет по конюктурни причини. Трябва да се върнем към него, когато депутатите започнат активно работа, заяви лидерът на КНСБ.  Друго предложение на конфедерацията е в в случай на несъстоятелност или финансова криза предприятието да може да ползва средства от фонда за гарантиране на вземанията на работниците по ясни и строги критерии. Директивите на ЕС и конвенциите на МОТ позволяват това, но неясно защо възможността отсъства в българската нормативна уредба, коментира Димитров.
Лидерът на синдиката призова проблемът да не се оцветява в "червено, синьо, розово", а зад него да застанат всички политически сили в парламента.
И Манолова, и Димитров не виждат смисъл от анкетна комисия в Народното събрание, която да проучи случаите с неизплатени заплати и некоректни работодатели, каквато предлага БСП.

По-късно пакетът законодателни промени бе обсъден и с новия председател на парламента Димитър Главчев.

Всички промени в законодателството, предлагани от КНСБ и Омбудсмана – вижте тук