Дисбалансите са в основата на емиграционните настроения

На 25 септември 2015 год. в зала „Европа”, в централата на КНСБ се проведе среща на ръководството на КНСБ, председатели на федерации и съюзи – членове на КНСБ, представители на ИССИ и експерти на Конфедерацията с постоянния представител на Световната банка (СБ) за България – Тони Томпсън.

В своето експозе, пред синдикалната аудитория, Тони Томпсън наблегна на някой акценти от последния доклад  на СБ за България. Той посочи и някои основни инструменти за повишаване на производителността на труда у нас: инвестиции в материален и човешки капитал; иновации и технологичното догонване на напредналите държави; преразпределяне на работната сила по начин, позволяващ повече хора да бъдат заети в сектори с по-висока добавена стойност. За да постигне страната устойчив растеж и споделен просперитет е необходимо: усъвършенстване на институционалната и правна рамка на едно по-добро управление; рязко повишаване на знанията и уменията и способността на населението за заетост; повишена ефективност в преразпределението на публичните разходи.

Освен това вътрешно-кохезионният процес трябва да се ускори на базата на по-добро и целенасочено усвояване на средства от европейските фондове за преодоляване на регионалните диспропорции. България се нуждае от държавно стимулирана политика на възраждане на индустрията, която е сериозен ресурс и потенциал за повишаване на производителността. Необходимо е формализиране на неформалния сектор и изкарването му на светло чрез предоставяне на права на наетите в него и регистрация на икономическите единици. Преодоляването на практиките на социален дъмпинг и на открито афиширане на разходната конкурентоспособност има пряко отношение към овладяване на демографския регрес, емиграционните процеси и нагласи. Повишената ефективност и ефикасност на публичните разходи трябва да се предхожда от данъчна реформа, която да внесе не само повече средства в системата, но и по-голяма справедливост в социално-осигурителната и данъчна тежест. Необходимо е нарастване ефективността на социалния диалог и системата за Колективно трудово договаряне: подобрена представителност на социалните партньори, ясни процедури, срокове и отговорности на различните нива на колективно договаряне.

  • 02

Според президента на КНСБ Пламен Димитров, вярно, е че винаги е имало диалог и винаги е постигано партньорство със СБ, но в последния доклад има казани неща, които не са получили достатъчно аргументация. „Не виждам в доклада каква е оценката на СБ за приватизацията у нас” – посочи Димитров и зашита – какво е доброто, кое е лошото по отношение на структурата на икономиката и на заетостта, какво е отражението за иновациите и какво е то върху потенциала за растеж. Всъщност позитивното преструктуриране е в сектори, където съществува по-висока добавена стоиност. А увеличаването на производства с висока добавена стоиност е един от основните подходи, чрез които би могло да се увеличи и растежа и производителността на труда. Но такъв анализ липсва. За КНСБ оценката от извършената приватизация у нас, по-скоро е преобладаващо негативна. Начинът, по който се случи приватизацията в България за съжаление, е не това, което стана в Полша. И това е една от причините Полша да бъде с такъв растеж и по време на кризата. А при нас не е така и всъщност това доведе до сегашното не добро състояние на икономиката. Индустриалната база на България не беше възстановена. Заплатите не растат и това тласка хората навън – към емиграция. Вече 20% от завършващите образование – младите с най-добър успех, мислят да напуснат страната. Ако няма ясни препоръки и стратегия – как от тук нататък икономиката ни да върви нагоре, и на макро и на мирко ниво със секторни и структурни анализи и проекти обвързани с инвестиции – частни и публични и да се върви упорито към възраждане на индустрията. Много дълго ще си говорим за кризи и демографска катастрофа.

Пазара показва, че българският работник, особено квалифицираният, макар и с риск напуска страната и отива там където заетостта е добре платена – затова и няма необходими кадри и няма как образователната система да успее да компенсира тези празноти. Това според анализа на СБ не е пояснено достатъчно ясно.

Поради липса на инвестиции в технологично обновление и иновации, работната сила бива принудена да работи под потенциала си и да произвежда ниска добавена стойност. В този ред на мисли, ако допуснем че алтернативната цена на тази работна сила в чужбина е в пъти по-голяма за същата работа, съвсем логичен би бил високият процент на младежка емиграция. Самото преразпределение на и без това малката добавена стойност се осъществява изключително непазарно и неефективно, което да стимулира работната сила. Едва 30% от общата добавена стойност на производството отива под формата на заплащане, което на практика означава, че заплатата на работника е едва една трета от реалния му принос в икономиката. Подобни дисбаланси пораждат емиграционни настроения върху младите и квалифицирани кадри.

Освен това, съществува голяма секторна диференциация на база получавани доходи, което е предпоставка за стратификационни различия (0,2% на годишна база според НСИ). Българският бизнес не е свикнал да реинвестира рекапитализираната печалба, което е и причината за трудоемкият характер, които придоби икономиката ни през последните години.