Президентът на КНСБ Пламен Димитров: Да осигурим безжична Интернет мрежа във всяко българско училище

  • 2

България е технологично изостанала спрямо останалите държави в Европа. У нас пропастта между хората, които никога не са влизали в Интернет и тези, които живеят денонощно в Мрежата е огромна и тя трябва да се преодолява. Това заяви по време на открита лекция в СУ „Св. Климент Охридски“ лидерът на КНСБ Пламен Димитров. В Masterclass WORK 4:0 участваха още министрите на труда и социалната политика Бисер Петков и на образованието и науката Красимир Вълчев, а модератор беше ректорът на СУ проф. дфн Анастас Герджиков.
Дигитализацията е политическо, а оттам и обществено решение. Това означава не само да говорим за дигитализация, а да чертаем решения как ще се отрази върху хората и какви мерки трябва да се вземат, за да се неутрализират поне частично ефектите върху пазара на труда, обяви Пламен Димитров.
Ясно е, че тези решения трябва да тръгнат от образованието. Защо тогава не пуснем безжична мрежа (wifi) във всяко училище, попита лидерът на най-голямата обществена организация?

В България има около 3500 училища, безжичната мрежа няма да натовари бюджета, в същото време ще даде дигитални умения на хиляди български деца, обясни Димитров.
Според него трябва да се работи за създаване на Алианс за бъдещето на труда, който не само трябва да задава въпросите, а и да започне да дава решения и то в най-бърз срок. В него трябва да се включат както политиците, така и представители на държавните институции, синдикатите, работодателите, академичните среди.

Друг важен въпрос е не какво ще направят технологиите, а кой е техния стопанин, заяви лидерът на КНСБ. Проблемът е, че властелините на Интернет са една малка шепа хора, а от тях зависи световната политика и бъдещето на всеки един човек на планетата. Това доказа последният скандал с изтичането на данни от Фейсбук. За да не се повтарят такива случаи, трябва демократичен контрол върху тяхната работа и възможност на обществото да влияе върху решенията на тези глобални властелини.

Дигитализацията слага край на ерата на ниските данъци, обяви още президентът на синдиката.
Дали ще се облагат роботите или ще има налог за тези, които ги експлоатират –трябват средства, които да компенсират намаляването на работната ръка и излизането на пазара на труда на големи групи от хора. За целта трябва да се намерят допълнителни пари, които могат да дойдат само от справедливи системи на данъчно облагане, каза още Пламен Димитров.
Друг ключов момент в цифровизацията е безусловният базов доход, за който не само се говори, а се експериментира в Европа, заяви президентът на КНСБ. Той налага цялостни промени в обществената организация, в начина, който се трудим и дори живеем, категоричен беше Пламен Димитров. От друга страна този процес също трябва да се финансира под някаква форма.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че днес, когато сме пред прогнозите голяма част от професиите да бъдат заменени от машини, е важно да се знае, че професиите, свързани с грижата за човека, с работата с хората и с разбирането им, няма да бъдат заменени.
Министър Вълчев подчерта, че освен да се акцентира върху дигиталните умения, трябва да се акцентира и на хуманитарните специалности. По думите му бъдещето ни като страна зависи от това не толкова дали ще бъдем държава с малко или голямо население, а с образовани учители. Ако има добри учители, всички ще имат по-добри резултати, както и ако по-добрите ученици стават учители.
Според министъра е трудно да се говори за бъдещето и образованието, защото в образователната система има ученици, които ще бъдат на пазара на труда и след 50 години. "Не знаем какъв ще е пазарът на труда, вероятно и футуролозите не знаят, а в същото време образованието е система на бъдещето", коментира той. Вълчев допълни, че ще се появяват нови неравенства, а образованието трябва да е "асансьор", който да преодолява неравенствата между различните социални нива.

По думите му днес говорим за "дигитални неравенства" като неравенства в ползването на технологии, а скоро ще се говори за неравенства между "дигитални създатели" и "дигитални ползватели". Икономиката ще зависи от това къде има повече хора, които създават и управляват машини на високо ниво, каза Вълчев и допълни, че в тази посока трябва да се развива образованието.

Социалният министър Бисер Петков също подкрепи тезата, че когато се говори за бъдещето на труда е все едно да се гледа на "кристална топка". Той сподели тезата на лидера на КНСБ Пламен Димитров, че понякога темпото на дигитализация е въпрос и на политически избор. Социалният министър допълни, че средноевропейският работник в рамките на трудовия си живот прави около 10 кариерни прехода и по-голямата гъвкавост създава нови форми на заетост.

Ще предложим и на други ректори да проведем такъв дебат в присъствието на студенти и преподаватели. Целта е да извлечем допълнителни съвети, ползи и нови възможни решения и това да бъде стъпка за изграждане на Алианс на бъдещето на труда и накъде да върви дигитализацията в България, заяви на финала на дискусията лидерът на КНСБ.

Цялата дискусия можете да видите във Фейсбук страницата на КНСБ