Ролята на синдикатите за намаляване на стреса и психосоциалните фактори на работното място

  • PKF_stres

Традиционно в края на месец октомври се отбелязва Европейската седмица по безопасност и здраве при работа, централно събитие на кампанията „Здравословни работни места“. Кампанията за периода 2014-2015 г. под наслов „Здравословни работни места - управлявай стреса!” поставя акцент върху значението на признаването на стреса на работното място и други психосоциални рискове. Тя насърчава тяхното управление като част от интегрирания подход за поддържане на здравословно работно място.

 

Д-р Криста Седлачек, директор на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа, заяви при откриването на кампанията: „Това е проблем, който може да нанесе огромни щети както на здравето на работниците и служителите, така и на предприятията. Като имаме предвид, че стресът на работното място е вторият най-често съобщаван здравословен проблем в Европа и че разходите на предприятията във връзка с психични разстройства се оценяват на около 240 милиарда евро годишно, това е нещо, което не можем да си позволим да пренебрегваме.“

През последните години, психосоциалните рискове, свързани с работата, се превръщат във все по-нарастващ глобален проблем, оказващ сериозно влияние както върху здравето и благополучието на работещите, така и върху бизнеса и системите за социална защита, поради свързаната с тях временна нетрудоспособност и по-ниската производителност на труда. Отрицателните психологически, физически и социални последици на психосоциалните рискове най-често са свързани с неефективна организация и управление и неблагоприятен социален климат на работното място.

Стресът на работното място обикновено се проявява, когато изискванията към работника надвишават неговите способности да се справи с тях. Интензивното трудово натоварване, монотонната работа, неясно поставените задачи и рискът от агресивно поведение са сред факторите, водещи до стрес. В Европа това е вторият най-често съобщаван здравословен проблем, свързан с работното място, след мускулно-скелетните смущения, а проучванията показват, че 50-60% от всички изгубени работни дни се дължат на стреса на работното място и психосоциалните рискове.

Според резултати от проучване на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа около 52% от работещите в България смятат, че случаите на стрес на работното им място са чести и много чести. Само 7% посочват, че не са подложени на стрес, а 40% - че случаите на стрес са редки. Тези данни са много близки до средните за ЕС.

Според проучването на общественото мнение в Европа, проведено от Европейската агенция по безопасност и здраве при работа, най-често посочваните причини за стрес на работното място са реорганизация или несигурност на работното място (72 % от респондентите), удължено работно време или прекомерно работно натоварване (66 %) и нагрубяване или тормоз на работното място (59 %).

Подобни са и данните за България, където сред най-често срещаните причини за стрес респондентите посочват: реорганизация (преструктуриране на работата) или несигурност на работните места - 57%, неприемливото поведение на работното място (нагрубяване или тормоз) – 44%, удължено работно време и натоварването – 43% и липсата на подкрепа от страна на колегите или ръководителите при изпълнение на задълженията – 38%.

Изследвания на Института за социални и синдикални изследвания по проблемите на стреса открояват сред факторите, водещи до стрес и: липсата на адекватна връзка между изпълняваната работа и възнаграждението за труда, разминаването между резултатите от работата и кариерното развитие, както и работата на смени и през почивните дни.

Независимо от високите нива на стрес на работното място, само 9% от българските работници и служители смятат, че решаването на проблемите, свързани със стреса, е на много добро ниво. 32% определят решаването на проблемите със стреса като по-скоро добро, а 49% считат, че проблемите със стреса не се решават на добро равнище.

Едно от най-важните послания на Кампанията на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа е, че психосоциалните рискове могат да се управляват ефективно и да бъдат предотвратени. Те могат и трябва да се оценяват и управляват по същия систематичен начин, както другите рискове, свързани с безопасността и здравето при работа чрез използване на модела за оценка на риска. Намаляването на психосоциалните рискове и защитата на работниците от тези рискове е от ключово значение за осигуряване на по-дълъг трудов живот в добро здраве и превенция на ранното напускане на пазара на труда.

Въпреки че работодателите носят законовата отговорност да гарантират, че рисковете на работното място се оценяват и контролират ефективно, КНСБ подчертава, че от съществено значение за намаляването на стреса, свързан с работата, е и участието на работниците и служителите и техните представители, тъй като те най-добре знаят какви проблеми могат да възникнат по време на работния процес и как те могат да бъдат решени най-добре.

Преките интереси на работниците и служителите към здравословните и безопасни условия на труд на работното място се изразяват чрез комитетите и групите по условия на труд, на които в закона е отдадено значимо място. Тяхното включване е от изключително важно значение за ефективното управление на стреса и психосоциалните рискове в работната среда, тъй като се постига по-добра комуникация, а това подпомага създаването на атмосфера на спокойствие и доверие между двете страни.

КНСБ ежегодно провежда обучения в областта на здравословните и безопасни условия на труд на своите членове, структури, браншови организации, членове на комитети и групи по условия на труд със средства от фонд „Условия на труд”. Основните теми са свързани с правилното прилагане на законодателството в областта на безопасните и здравословни условия на труд, оценка и управление на професионалните рискове, със стреса и психосоциалните фактори, превенция на трудовите злополуки и професионалните болести и др.

Синдикатите винаги са взимали активно участие в осигуряването на по-благоприятни условия на труд чрез колективното трудово договаряне. Тази година бяха подписани новите КТД в редица отрасли, при които нивата на стрес са високи. За да се редуцира влиянието на психосоциалните рискове върху здравословното и психическото състояние на работниците и служителите, в КТД са предвидени допълнителни трудови възнаграждения за работа при условия, в които работещите са подложени на стрес и психосоциални рискове.

В КТД на работещите в системата на народната просвета са договорени допълнителни трудови възнаграждения за:

  • персонала, работещ в специалните училища и специалните детски градини, които работят при тежки или утежнени условия.
  • за водене на задължителната документация, за консултиране на родители, деца и ученици.
  • учебен час над минималната норма задължителна преподавателска работа (лекторски час).

Освен това работодателите изплащат транспортните разноски на пътуващите учители в размер на 85 на сто от стойността на абонаментните карти или билетите.

Важно значение за решаването на проблемите, свързани със стреса на работото място, има ефективният социален диалог, който е двигател на подобряването на безопасността и здравето при работа. Европейските социални партньори признаха важността на социалния диалог за превенцията на психосоциалните рискове с подписването на две автономни рамкови споразумения по свързания с работата стрес през 2004 г. и по насилието и тормоза на работното място през 2007 г. Тези споразумения представляват ангажимент за тяхното прилагане на национално равнище чрез законодателството и инициативи на социалните партньори.

За съжаление българските социални партньори изостават в прилагането на тези споразумения. В края на миналата година КНСБ подготви вариант на Споразумение по насилието и стреса на работното място, което предстои да бъде обсъдено и подписано и от останалите социални партньори.

КНСБ счита, че адаптирането и подходящото приложение на европейските споразумения ще допринесе за подобряване на работната среда; развитие на трудовите отношения; повишаване на производителността и конкурентоспособността на предприятията, на качеството на услугите; повишаване на трудовата удовлетвореност и опазване на достойнството на работниците и утвърждаване на модерна организация на труда.

В тази връзка КНСБ обръща специално внимание на необходимостта от координиране на усилията на социалните партньори, на база натрупания опит, за повишаване осведомеността и разбирането на работодатели, работници и служители и синдикати на проблемите, за разпознаване на възможни неприемливи решения, действия и поведение на работното място, свързани с тормоз, насилие и стрес.

В заключение КНСБ за пореден път подчертава, че превенцията е най-ефективният начин за управление и справяне с психосоциалните рискове на работното място. Важно е управлението им да бъде интегрирано в политиката по безопасност и здраве като цяло и да се възприема като споделена отговорност и ангажимент на работодателите, синдикатите и самите работници.