Дигитализацията създава нови работни места, носи и нови болести

 

  • site_1

Бионични скелети помагат на работниците да заемат правилната стойка, за да не ги боли гърба. Черешите се берат от роботи и на експлоатацията в селското стопанство е сложен край. Тези картини от бъдещето начерта вчера кръгла маса „Дигитализацията – прогнозиране на нововъзникващи рискове“ с участието на президента на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидента д-р Иван Кокалов и зам.-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров.

До 2021 г. всички мобилни технологии ще имат биометрични данни, което предполага персонализация на целия процес. Съвсем скоро 85% от цялото бизнес обслужване ще се извършва от ботове. Всичко това задава въпроса кой оперира с тези данни и как се използват те, заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Дигитализацията и роботиката водят до огромна концентрация на власт и печалби. Когато имаш беконтролна власт, няма как да отговаряш за безопасността при условията на труд. Затова регулацията е крайно необходима, за да има прозрачност и механизми за обществено влияние над властелините на дигиталния свят, отсече Пламен Димитров.

Той припомни, че през последните три години КНСБ е активна част от процеса по дигитална трансформация в света на труда. За нас е изключително важно работниците и синдикалните членове да получат равен шанс за една постоянна квалификация, преквалификация и учене през целия живот. Затова синдикатът настоява за програма за дигитални умения на всички работещи българи. Тя ще струва около 1 млрд. евро за пет години, а с нея България може да кандидатства за европейско финансиране, каза лидерът на КНСБ.

Дигитализацията създава нови работни места, но и нови рискове пред работещите. Тя носи носи нови професионални заболявания, които изискват нов подход към труда като цяло, заяви вицепрезидентът Иван Кокалов.