Нови антикризисни мерки предлага КНСБ

Сравнителен анализ на антикризисните мерки в България и ЕС Европейският подход

В стратегически план отговорът на кризата в Европа беше реализиран на две равнища – макроикономическо и фирмено равнище, като мерките трябваше да се отразят благоприятно и върху развитието на конкретните сектори и браншове, засегнати най-много от кризата. Макроикономическите мерки, провеждани от правителствата, целяха поддържане на инвестиционния процес, стимулиране на потреблението, респ. вътрешното търсене, целенасочени действия на пазара на труда за съхраняване на заетостта и защита доходите и жизнения стандарт на социално слаби групи от населението.
Сравнителен анализ на антикризисните мерки в България и ЕС Европейският подход
В стратегически план отговорът на кризата в Европа беше реализиран на две равнища – макроикономическо и фирмено равнище, като мерките трябваше да се отразят благоприятно и върху развитието на конкретните сектори и браншове, засегнати най-много от кризата. Макроикономическите мерки, провеждани от правителствата, целяха поддържане на инвестиционния процес, стимулиране на потреблението, респ. вътрешното търсене, целенасочени действия на пазара на труда за съхраняване на заетостта и защита доходите и жизнения стандарт на социално слаби групи от населението. Чрез подобен политически микс се залага на синергично въздействие на различни по своя характер и ниво мерки, които да атакуват от всички посоки цикличните фактори и възможно най-бързо да се премине към съживяване и икономически растеж.
Европейската анти-кризисна концепция се базира на разбирането, че икономиките сами не могат да се справят и са необходими повече от всякога активни политики, които да отговорят на очакванията на предприятията и потребителите за изход от тежката ситуация. „Поради тази причина държавите трябва да са готови да понесат бремето на допълнителна задлъжнялост и дефицити, за да компенсират в значителна степен спада в частното търсене”. Рестрикция на доходите официално не съществува като европейска политика и като политика на отделните правителства и доколкото замразяване или дори намаляване на заплатите беше реализирано в някои браншове и фирми, то бе резултат от колективни трудови преговори и конкретни договорености между социалните партньори.
      Опитът от предишни кризи показва, че след подобни икономически трусове трудовите пазари дълги години не могат да наваксат предкризисното равнище на заетост и безработицата упорито се задържа, дори в условията на съживяване и икономически растеж. Поради тази причина трябва да се съчетават различни мерки на пазара на труда, които да целят постигането на два главни резултата, от една страна - да се смекчи влиянието на кризата върху работниците, а от друга – да спомогнат за намаляване на лага между икономическия растеж и подобрението на пазара на труда. За да се реализират тези цели е необходимо мерките на пазара на труда да покриват следните области на въздействие: търсене на труд, съответствие между търсене и предлагане, подкрепа на дохода и подпомагане на неравностойни групи.
     Функциите по поддържане търсенето на труд могат да се реализират чрез запазване на работните места (споделени работни места, обучение на работното място) и чрез създаването на нови работни места (субсидии, програми за заетост в обществени дейности).
Съответствието между търсене и предлагане може да се подобри чрез мерки за усъвършенстване пригодността за заетост на наетите на пълно и непълно работно време (програми за чиракуване и повишаване на професионалния опит, обучение, инициативи за развитие на предприемачеството).
Подкрепата на дохода може да се осъществи чрез адекватни промени в обхвата и величината на обезщетенията за безработица, на социалните помощи и чрез други социално-защитни мерки (вкл. условни кеш трансфери).
     Подпомагането на неравностойни групи обхваща широк спектър от мерки, вкл. и от горепосочените, при прилагането на специфични условия за наемане.
Съществена роля в условията на криза придобива защитата на минималните доходи, в частност на минималната работна заплата. Опитът да се замразява и дори да се орязва минималната работна заплата в условията на сегашната криза по същество работи в посока към нейното по-нататъшно задълбочаване. Като цяло подобен ход намалява търсенето и потреблението не само на най-нискодоходните групи, но влияе негативно и върху останалите доходи, респ. потреблението на среднодоходните групи от населението. Анализатори предупреждават, че съществува огромен риск - намаляването на номиналната и на  реалната минимална работна заплата, поддържайки стабилни ценови равнища, да се превърне в котва на настоящата рецесия – нещо, което вече има своя аналог през 30-те години.
     Европейският план за икономическо възстановяване препоръчва обширен пакет от „зелени мерки” – инвестиции в устойчиво развитие, нови енергийни източници и инфраструктура, свързана с промените в климата. Повечето от старите страни-членки имат разработени и прилагат на практика „зелени мерки”, стимулиращи пестеливото разходване на природни ресурси, екологичното развитие на производствата, повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд, реконструкцията на транспортната инфраструктура, инвестициите във възобновяеми енергийни източници, нов тип еко-автомобилостроене и стимулативни мерки за рециклиране на стари автомобили. На практика това означава ново преструктуриране на заетостта и създаването на нови „зелени” работни места. До голяма степен „успешният изход” от настоящата криза се свързва с тази нова преориентация на заетостта.

Микс от политики и мерки в ЕС
     Анализът показва, че най-често прилаганите мерки в страните от ЕС са:
•    Инвестиции в инфраструктура. Тази мярка цели компенсирането на намалената инвестиционна активност на частния сектор и като правило реализира многостранни ефекти – осигуряване на допълнителна заетост, подобряване на бизнес-средата, социалната и екологична среда.
•     Директни субсидии и индиректно подпомагане за банки, сектори и фирми. Тази мярка се прилага в отделни, изключително важни случаи с висока обществена значимост. Типичен пример е автомобилната промишленост в Германия, Франция, Великобритания. В Германия правителството осигури банкова гаранция за оцеляването на „Опел”, а в Обединено кралство Стратегическият пакет за подкрепа съдържа: „спасителен пакет” за автомобилната промишленост;  „специална схема за ликвидност”, осигуряваща достъп до заеми на финансовите компании, свързани с автомобилостроенето; „схеми за развитие на персонала” на фирмите-доставчици на автомобилната индустрия.
•     Повишена гъвкавост на работното време. Намаляването на съвкупното работно време, намаленият работен ден, увеличаване дела на работните места на непълно работно време, споделените работни места, временното спиране на дейността на фирми, удълженият отпуск – са сред най-често срещаните мерки в тази област.
•     Мерки, произтичащи от КТД. Тук спектърът също е широк и разнопосочен, т.е. възможни са както рестриктивни, така и компенсаторни или допълнително стимулиращи мерки - от намаляване на придобивки по КТД, през заместване на част от дохода, до схеми за субсидиране и доброволно напускане.
•     Повишаване квалификацията  или преквалификацията. Най-често прилаганите мерки са: професионално обучение на работниците на намален работен ден, сключването на договори за професионални преходи, създаването на регионални центрове за мобилност, които съхраняват квалфикацията и разпределят временно безработните към нуждаещи се от тяхната работна сила предприятия и фирми.
•     Регулативни мерки на пазара на труда. Като правило те целят компенсиране на заетостта, адаптиране и стимулиране активността на безработните към търсенето на нова заетост. Сред най-често срещаните мерки в тази област са - увеличаване на обезщетенията при безработица или увеличаване на сроковете за получаване, частично или напълно субсидираните работни места.
•     Специални защитни мерки към специфични групи от населението. Опитът на страните-членки също е разнообразен в тази област – от чисто социални трансфери, осигуряване на допълнителни услуги, до държавна подкрепа при изплащането на ипотечни кредити на безработни съпрузи и семейства.

Българската програма от антикризисни мерки /27.07.2009 – 27.04.2010г./
     Социалните партньори не само изразиха готовност за участие в разработването на българския анти-кризисен пакет, но и в работната група към НСТС представиха конкретни свои предложения. В крайна сметка обаче голяма част от синдикалните анонси не бяха уважени и включени в програмата. В този смисъл тя не може да има претенциите на документ, широко обсъден и приет с обществен консенсус.
     Освен това, трябва да изтъкнем, че очакванията от реализирането на краткосрочни мерки с бърз ефект (до края на април 2010) са твърде оптимистични и това налага съвсем скоро програмата да бъде актуализирана от гл.т. на възможно по-голяма продължителност на рецесията. Сам по себе си дори и постигнат минимален икономически растеж през втората половина на 2010 г. (което е твърде съмнително), няма да доведе до съществени промени в бизнес-средата и жизнения стандарт на населението – с очакван негативен ефект на пазара на труда и трайно задържане на достигнатото равнище на безработица. Налага се необходимостта от обогатяване на мерките и удължаване срока за тяхната реализация. Успоредно с това, трябва сериозно да се помисли за тяхното по-доброто финансово обезпечаване.
     Очевидно изпълнени са мерки от типа „поддържане на досегашни практики”, защото те не изискват някакви промени в политиката, напр. - запазване на валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото, поддържане на балансиран бюджет, запазване на единната ставка на ДДС.
Отделни резултати биха могли да се отчетат при мерките от типа „прекратяване на лоши практики”, но като цяло там пълният обрат е далеч зад хоризонта 27 април 2010 г., напр. – ежедневна и упорита борба с фискалните кражби и данъчните измами, прекратяване на корупцията в усвояването на еврофондовете, засилване на митническия надзор и контрол по отношение на елементите на облагане при внос на стоки. От гл.т. на българската действителност тези мерки действително са логични, но те би следвало да са елемент на дългосрочна правителствената програма за управление.
     Реализацията на редица мерки от програмата все още се бавят или са в начален стадий на реализация. Много е важно да се реализират мерки от правителствената антикризисна програма, по които имаше консенсус между социалните партнъори, като:
•    Създаване на гаранционни фондове за финансиране;
•    Създаване на централизирано управление на концесионната дейност;
•    Изграждане на Единна информационна система за търсене и предлагане на работна сила, професионална квалификация и преквалификация;
•    Разпростиране на браншови КТД;
•    Законово регулиране на надомния труд;
•    Законово регулиране на работата от разстояние;


     Същевременно, изнесените наскоро данни за степента на усвояване на средствата от структурните фондове на ЕС показва че все още не е постигнат пробив в това отношение. Поради това респективно се забавя и реализацията на редицата инфраструктурни проекти, а това е широко разпространена антикризисна мярка, заложени в програмата. Необходимо е отново да се извърши обстоен преглед на причините за критично ниското усвояване на средствата от еврофондовете, тъй като те са основен източник на средства за финансиране на голяма част от антикризисните мерки.

     Дори обаче да се ускорят сроковете за реализация на правителствената програма, считаме за необходимо националната антикризисна програма да се ревизира и обогати, като се фокусира към мерки с краткосрочен и дългосрочен характер за изход от кризата и реализирането на нов модел на устойчив растеж. За тази цел предлагаме
Реализация на нови анти-кризисни мерки, като:
•    Създаване на антикризисен съвет към министър-председателя, с участието на социалните партньори, представители на министерства и парламентарни комисии, учени и др., където да се извършва текущ мониторинг на социално - икономическата ситуация и се предлагат антикризисни мерки. Създадената в рамките на НСТС работна група не осигурява достатъчен ефект;
•     Рязко засилване ефективността от работата на Съветите за социално сътрудничество в отрасловите министерства и разработването на браншови антикризисни мерки;
•     Оптимизиране дейността на НСИ с оглед по-оперативното проследяване на отраженията на кризата, в т.ч реалната безработица, неизплатени заплати и др. Налице е и необходимостта от индикативна и прогностична информация за ранно предупреждение относно промените в стопанската конюктура;
•     Изчистване на бюджетните задължения към реалния сектор. По различни данни те варират между 1 и 2 млрд.лв., а тяхното неизплащане води до огромни затруднения пред множество фирми, в т.ч и до забавени работни заплати и съкращаване на работници. При липса на бюджетни средства за това, да се прибегне до емитирането на държавни облигации или да се използва фискалния резерв;
•     Обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне поради несъотвествие с екологични изисквания на ЕС. Разработване на мерки за държавна подкрепа за постигане на неоходимото съответствие, като удължаване на преходни периоди по директиви, продажба на неизползваните емисионните права по Протокола от Киото с използване на прогнозните приходи от 1 млрд. евро  за финансиране на антикризисни мерки в областта на екологията и др.;
•     Продажби на миноритарни държавни пакети от атрактивни дружества  (примерно ЕРД). Наличието на държавно участие под 34% няма икономически ефект, докато продажбата би донесла сериозни приходи;
•     Разширяване на достъпа до кредитиране и предприемане на действия за поевтиняването на кредитния ресурс. Активно кредитиране чрез Българската банка за развитие. Използване на регулаторни механизми от страна на държавата за облекчаване на условията за кредитиране от страна на търговските банки. Отделяне на специално внимание на финансирането на малки и средни предприятия, тъй като те са най-силно уязвими по време на криза;
•     Ръст на инвестициите в енергийна ефективност. Разширяване приложението на възобновяеми енергийни източници. Саниране на сгради, за намаляване разходите за отопление. Целта е заложена в програмата, но не е подплътена с конкретни мерки;
•     Ръст на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност с цел повишаване конкурентноспобоността на българските продукти;
•     Актуализиране размера на бюджетните средства за финансиране на мерки на пазара на труда. Връщане поне на миналогодишните нива средствата за субсидирана заетост и за компенсиране на загубен доход при непълно работно време. Финансирането на мерки от ОП „Развитие на човешките ресурси не отменя тази необходимост;
•    Ускоряване реализацията на българската пътека за „гъвкава сигурност” и прилагането на нови механизми – „сметки“ за акумулирано работно време, споделени работни места, финансово осигурени преходи между заетост, обучение, безработица, пенсиониране;
•    Въвеждане на индивидуални сметки за обучение и секторни фондове за квалификация при споделено участие (финансиране) и преференциално данъчно законодателство за работодатели и работници;
•    Още от второто полугодие на настоящата година реализирането на политика на доходите, гарантираща постепенно повишаване на вътрешното потребление и жизнения стандарт на населението;
•     Повишаване на минималната работна заплата за страната и обвързването й чрез подходящ механизъм с прага на бедност. Понастоящем, нетната минимална заплата е под 190 лв. и е далеч под прага на бедност, определен на 211лв.;
•     Официалната национална линия на бедност да бъде основен критерий за целите на социалното подпомагане и актуализиране на социалните помощи;
•     Премахване на горната граница за обезщетението при безработица /понастоящем 240 лв./ и определяне размера на обезщетението като 60 на сто от загубения осигурителен доход;
•     Увеличаване на броя и обхвата на ваучерите за хранене като механизъм за допълване на реалните доходи. Рязко разширяване прилагането на ваучерите в бюджетния сектор и то, извън средствата за СБКО.
•    Защита на домакинствата, силно засегнати от кризата, чрез осигуряването на допълнителни социални трансфери и достъп до обществени услуги, както и чрез оказване на съдействие при обслужване на ипотечни кредити за основно жилище;
•     Защита на депозитите на частните пенсионни фондове в търговските банки за гарантиране устойчивостта на втория и третия стълб на пенсионното осигуряване.


За КНСБ, анализът на антикризисните мерки, прилагани в България налага извода, че дебатът в тази насока трябва да продължи. Необходимо е спешно да се въведе практиката на периодичен мониторинг на правителствените антикризисни мерки и оценка на скоростта на тяхното изпълнение и ефективността на тяхното въздействие.
Успоредно с това обаче, спешно трябва да се възстанови диалога по тяхното обогатяване. Докато мерките по отношение на пазара на труда може да се сметнат за относително удовлетворителни, то по отношение на защитата на икономиката и социалната защита на доходите има още много какво да се желае. В период на криза, именно държавата е тази, която да поеме най-голямата отговорност, за да компенсира спада в частното търсене, дори и с цената на определени бюджетни дефицити.
    Припомняме, че макроикономическите мерки, провеждани от правителствата в други държави, целят поддържане на инвестиционния процес, стимулиране на потреблението, респ. вътрешното търсене, целенасочени действия на пазара на труда за съхраняване на заетостта и защита на доходите и жизнения стандарт на населението. Дествуващата антикризисна програма не покрива комплексно тези направления. С новата антикризисна програма трябва се постигне еднопосочност на предприеманите мерки в трите основни направления за въздействие: икономическа политика – за подкрепа и преструктуриране на бизнеса и последващо нарастване на продуктивната заетост; социална политика – постигане на социална защита на доходите /в т.ч. и ръст заплати, пенсии, помощи, обезщетения при безработица/, стимулиране на активно поведение и подкрепа на хората за адаптиране към променящата се конюктура на трудовия пазар и институционална политика – промяна и адаптиране на регулациите с оглед балансиране на работодателската свобода със социалната сигурност /flexicurity/, като подход, приложим за по-справедливото разпределение на тежестите от кризата.
    Очевидно, крайно наложително е правителството да предприеме спешни действия за подготовката и примането на комплексна двугодишна антикризисна програма
, съобразена с практиката в други държави и с предложенията на социалните партньори.