Заседание на НСТС-Становища на КНСБ - Петък, 12-15-2006

На 14 и 15 декември, в Боровец, се провежда изнесено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/.
Предоставяме на вашето внимание, едно след друго, Становищата на КНСБ във връзка с дневния ред на заседанието:
1. Относно: Имиграционната политика за наемане на чуждестранна работна сила след приемането на Р....

На 14 и 15 декември, в Боровец, се провежда изнесено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/.
Предоставяме на вашето внимание, едно след друго, Становищата на КНСБ във връзка с дневния ред на заседанието:
1. Относно: Имиграционната политика за наемане на чуждестранна работна сила след приемането на Р. България в Европейския съюз;
2. Относно: Предложение за промяна в статута на ДКЕВР.


ДО
ЗАМ. -МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ
СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕЕСТВО
Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ

УВАЖАЕМА Г-ЖО ЕТЕМ,

През последните години на българския пазар на труда се установи тенденция на отраслов и регионален дефицит на кадри. Не достигат или не се предлагат както специалисти с висше и средно образование, така и квалифицирани работници. Нещо повече, на някои от местните пазари на труда не достигат дори ниско-квалифицирани работници.
Без да се спираме подробно върху причините за това положение, не може да не посочим подцененото заплащане на труда, довело до емиграция на ценни специалисти и работници, както и неадекватната политика за подготовка на кадри.
Влизането на България в ЕС, освен безспорните предимства, ни изправя и пред нови предизвикателства. Разликите в заплащането на наемния труд в другите-страни членки на ЕС ще породи нова емигрантска вълна. Премахването на ограничението за наемането на граждани от държави на ЕС и Европейското икономическо пространство не би могло да компенсира тази нова емигрантска вълна. Очакваната нова емиграция не може да бъде компенсирана и от наличния контингент безработни. Две трети от него се състои от безработни, които са неграмотни, с основно и по-ниско образование и без квалификация. Тяхното обучение в най-добрия случай би облекчило само някои сектори и професии в ниския квалификационен диапазон.
Както е добре известно, демографските процеси в България са изключително негативни. В средносрочна и дългосрочна перспектива се очаква голямо намаление на млади възрастови групи в работната сила. Същевременно образователната ни система не подготвя тези млади хора адекватно на търсенето на пазара на труда.
В тази ситуация на количествен и качествен недостиг на работна сила в множество сектори на икономиката, допускането на имигранти на българския пазар на труда е без алтернатива. Въпросът е обаче как да стане това допускане, имаме ли изградена имигрантска политика за чуждестранната работна сила? Трябва да признаем, че цялостна имигрантска политика за ситуацията на пазара на труда след приемането ни в Европейския съюз няма. Съществуващата законова и нормативна уредба, Законът за насърчаване на заетостта и Наредбата за условията и реда за издаване отказ и отнемане на разрешенията за работа на чужденци в Р. България, са добра база в тази област, но се нуждаят от допълнения.
Належащата имигрантска политика за чуждестранната работна сила трябва да реши редица важни и същевременно деликатни проблеми.
Въз основа на обективен анализ на социално-икономическата ситуация в България и на пазара на труда след присъединяването ни към ЕС на съществуващата законова и нормативна уредба, имигрантската политика за чуждестранната работна сила трябва да посочи приоритетите, забраните и инструментите при наемането на чуждестранна работна сила. Трябва да бъдат защитени както нашите икономически интереси, така също да бъдем защитени от тероризма и пандемиите на един глобализиращ се свят.
Приоритети при наемането на външна работна сила след 2007 г. естествено ще имат гражданите на ЕС. Би трябвало да се предостави след тях предимство на етническите българи, особено като се има предвид демографската ситуация. Едва тогава да се търсят възможности от други страни.
Необходимо е да се идентифицират възможностите за дискриминация на българска работна сила при наемането на външна работна сила и да се намерят необходимите инструменти за противодействие.
Непредлагането на българска работна сила на пазара на труда в редица случай може да се дължи на подценяване на заплащането. Необходимо е да се доказват действителните дефицити на работна сила с надеждни инструменти.
Възниква и деликатният въпрос дали да има защитени професии и сектори от наемане на чужденци, схващано не като реципрочна мярка на действията на някои страни членки на ЕС, а като специфичен подход към ситуацията на пазара на труда.
В изграждането и провеждането на имигрантската политика на пазара на труда би трябва да се гарантира неформалното участие на синдикатите имащи капацитет в тази област.
Преценявайки проблема с имиграционната политика по отношение на чуждестранната работна сила като особено важен и сложен, предлагаме на Националния съвет за тристранно сътрудничество да създаде трипартитна работна група, която да очертае приоритетите и защитните инструменти на една бъдеща имиграционна политика и да подготви проект за изменение на съответните законови и нормативни документи. Вече е назряла потребността от създаване на Агенция по миграция към Министерството на труда и социалната политика.

2. С Т А Н О В И Щ Е НА КНСБ ОТНОСНО: Предложение за промяна в статута на ДКЕВР:

Съгласно Закона за енергетиката регулирането на цените в отрасъла се осъществява от ДКЕВР / Държавна комисия за енергийно и водно регулиране/. Комисията е независим, специализиран държавен орган. Членовете се назначават от Министерския съвет. Решенията на Комисията могат да се обжалват само пред ВАС.
Действително, международна практика е регулирането на такъв тип цени да се извършва от специализиран държавен орган. Същевременно, различията са в изискванията към членовете на Комисията и степента на нейната независимост.
През последните години, вземането на компетентни решения от Комисията става все по-важно. От една страна, това е обективно обусловено от обстоятелството, че регулираните от нея цени пряко касаят икономиката и жизненото равнище на населението. От друга страна обаче, е налице трайна тенденция на ежегоден ръст на цените на енергоносителите и свързаните с тях услуги на енергийните предприятия.
Въпреки обществените диспути, които Комисията провежда преди важни решения за промени в цените, в повечето случаи обществото не приема това за достатъчно и не разбира ясно механизмите за образуване на цените. Най-често изрежданите аргументи за формиране на такова отношение са, че :
· Сред членовете на Комисията не са законово представени бизнеса, синдикатите и организациите на потребителите;
· Трудно се оборват аргументи на Комисията в обществените диспути при оскъдната изходна информация, с която се разполага;
· Обществото не е достатъчно запознато с принципите, методиките и механизмите за образуване на цените. Необходима е цялостна стратегия за регулиране на цените във връзка с присъединяването ни в ЕС;
· Решенията на Комисията могат да се атакуват само по съдебен ред.
Без да изреждаме и други аргументи, горепосоченото е основание в много от случаите хората да изпитват дълбоки съмнения в правилността на взетите решения, в компетентността и отговорността на членовете на Комисията. Възниква необходимостта от конструирането на специализиран обществен експертен съвет, в който да са представени интересите на бизнеса, труда и потребителите и който същевременно да има не само консултативно, но и възпиращо въздействие върху определени решения. Чрез промени в Закона за енергетиката този съвет би могъл да бъде елемент от структурата на ДКЕВР, като за да се избегне риска от придаването на подчертано оперативен характер на дейността му, той би могъл сам да преценява проекторешенията на Комисията, които са от особен интерес за неговите представители и се нуждаят от обсъждане. Възможни са и други решения за увеличаване контрола върху Комисията. Например: разглеждане на въпросите в НСТС; утвърждаване на решенията на Комисията от МС; пряко участие на заинтересованите страни в работата на Комисията със статут на нейни членове. Всеки от тези варианти има поне един от следните недостатъци – непредставяне на заинтересованите групи, липса на императивно въздействие от страна на обществените структури, невъзможност да се обжалват решенията пред ВАС, символично представяне на заинтересованите групи в състава на Комисията, необходимост от преминаване на щатна работа в Комисията и др. Предвид сериозността на поставените проблеми, КНСБ предлага:
Внасяне на изменения и допълнения в Закона за енергетиката с цел създаване на Обществен съвет, включващ представители на бизнеса, труда и потребителите, който да има право на възпиращо въздействие върху проекторешения на ДКЕВР относно монополно регулирани цени. Съветът да е елемент от структурата на ДКЕВР.