ДВЕ ГОДИНИ ПРАВИТЕЛСТВО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ,ИКОНОМИЧЕСКИ РАЗТЕЖ И СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ

България не е същата отпреди две години – тя направи най-важната политическа стъпка в новата си история. Европейското членство стана факт благодарение усилията на три поредни правителства, но времето слага своя особен отпечатък (справедливо или не) върху тези лидери и политически институции, които утвърждават крайната форма на един завършен процес....

България не е същата отпреди две години – тя направи най-важната политическа стъпка в новата си история. Европейското членство стана факт благодарение усилията на три поредни правителства, но времето слага своя особен отпечатък (справедливо или не) върху тези лидери и политически институции, които утвърждават крайната форма на един завършен процес. Коалиционното правителство, доминирано от БСП, получи уникалния шанс да финализира европейския проект на България и то не го пропусна – въпреки, че беше изпаднало в „цайтнот”, под угрозата да „изпусне последния влак”. С политически реверанс на Европа или не – фактът си е факт. Големият национален политически проект „България в Европейския съюз” бе реализиран с много компромиси, но така и не бяха намерени верните пътеки, които водят до отделния човек, до селото, до малкия град.
България си остана същата – не само заради традиционно бързия спад в доверието към управляващите, не само заради излъганите надежди и вяра на милиони българи.
• Оценката за дейността на правителството от „положителна” 59% през август 2005 г. се срина до 30% през юни 2007 г. На обратния полюс - „недоволството” от 36% достигна 66% за този почти двугодишен период .
• Отчаянието и страхът търсят нови емблематични личности, но ще донесат ли те реална и ясно изразена политическа алтернатива? Този симптом на прехода продължава да бъде основната движеща сила на народното недоволство.
• Не се сбъднаха очакванията за социално ориентиран икономически растеж, който да доведе до осезаеми ефекти в жизненото равнище на населението. Оценката му за финансовото състояние на домакинствата не търпи съществени промени за периода и към март 2007 г. тя е :
- 52% „остава същото”;
- 39% „става по-лошо”;
- 9% „подобрява се”.
• Общопризнатата от демократичния свят стабилизираща роля на България в региона съжителства с абсурдни факти и сравнения. Средната работна заплата у нас е най-ниска не само сред страните в ЕС, но и по-малка от тази в бившите югославски републики, минали през ужасите и разрухата на войната. Една средна сметка за парно през отоплителния сезон е приблизително равна на средната пенсия. Това са парадокси, които нямат аналог в никоя от страните, с които заедно стартирахме прехода.
• Обществото даде своята категорична оценка за действието на институциите и тази оценка е: не само криза, но и война между институциите.
• Неспособността на правителството и парламента да се справи с корупцията и престъпността, да доведе до край съдебната реформа, засилва още повече негативната оценка на обществеността за съответните институции :
-76% отрицателно отношения към парламента;
-75% отрицателно отношение към съда;
-69% отрицателно отношение към прокуратурата и
-71% отрицателно отношение към следствените служби.