Позиция на ръководството на КНСБ

по мерките за преодоляване на последствията от световната финансова и икономическа криза в България 

Ръководството на КНСБ смята, че правителственият антикризисен план трябва да се обогати с множество разумни мерки, предложени от национално представителните работодателски и синдикални организации, политически партии, научни общности, граждански организации и др.
Световната финансова и икономическа криза вече дава своите проявления и у нас. Затруднен е достъпа до кредитен ресурс. Редица предприятия намалиха производството си.
Наред с това, остро се очерта и проблема с щетите, понесени в резултат на наскоро отминалата газовата криза.
В редица предприятия се извършват съкращения на работници и служители. Появяват се прогнози за двуцифрена безработица.
    Тези дни правителството представи своите „Мерки за икономическа стабилност в условията на криза”. Те засягат основни области от социално-икономическия живот на страната и биха повлияли положително за смекчаване и постепенно излизане от кризисната ситуация.
    Същевременно, ръководството на КНСБ смята, че правителственият антикризисен план трябва да се обогати с множество разумни мерки, предложени от национално представителните работодателски и синдикални организации, политически партии, научни общности, граждански организации и др.
    Още в края на миналата година КНСБ представи свое предложение за Национална антикризисна програма, което постоянно се допълва. Считаме, че за да може успешно да се допълва и правителствения план, е необходимо в най-скоро време да бъде създаден Антикризисен съвет към министър-председателя на Република България, в който да участват и социалните партньори. Именно в този съвет ще се разглеждат множеството предложения за антикризисни мерки. Отделно от това, Съветът ще осъществява мониторинг върху проявленията на кризата, който, според нас,  може да се осъществява основно чрез Националния статистически институт и с помощта на социалните партньори.
    Следваща стъпка трябва да е разработването на секторни /отраслови, браншови/ антикризисни програми. Слабото присъствие на такива, е един от пропуските на правителствената програма. В разработката на браншовите антикризисни програми да вземат активно участие отраслови министерства и ведомства, браншови работодателски камари и синдикати.
    В рамките на Антикризисния съвет към министър-председателя, КНСБ ще представи подробно своите предложения за антикризисни мерки.  
    Сред мерките за устойчивост на финансовата система да се предвиди създаването на условия да не изтича кредитен ресурс от българската банкова система към други банки. Допълнително, гарантиране в пълен размер депозитите на фондовете за задължително и доброволно допълнително пенсионно осигуряване в търговските банки.
    Недопускането на сериозен спад на икономическия растеж чрез:
•    Преразглеждане на политиките за прилагане на правилата и режимите за държавна помощ с приоритет осигуряване на максимална степен на подкрепа за бизнеса в рамките на действащите Европейски регламенти;
•    Засилване обема на държавните поръчки, особено към производства, тежко засегнати от кризата;
•    Ограничаване на сивата икономика чрез прилагане на пакета от мерки, разработен от Националната агенция по приходите, както и чрез използване в практиката на правната възможност за разпростиране валидността на браншовите колективни трудови договори за всички предприятия от бранша;
•    Ускорено възстановяване на данъчния кредит по ДДС за фирми с добра репутация и доказано поведение на добри данъкоплатци;
•    Проучване на възможностите за преориентация на икономиката към пазари, незасегнати от световната криза;
•    Засилване на контактите с държавни суверенни инвестиционни фондове от държави, извън ЕС.

Повишаване сигурността на заетостта чрез:
•    Колективно договаряне на схеми за запазване на заетостта чрез гъвкава организация на труда – намалено и непълно работно време, платен и неплатен отпуск и др.;
•    Договаряне със социалните партньори на конкретни мерки за гъвкава сигурност, оформящи българската национална пътека при прилагането на нейните четири основни компонента: гъвкави и надеждни трудови правоотношения; подобряване и насърчаване на ученето през целия живот; активни и ефективни мерки на пазара на труда, в т.ч. адекватно заплащане и регулиране на миграционните процеси; модерни социално-осигурителни системи;
•    Стимулиране самонаемането на завърналите се в страната български работници от чужбина, както и за съкратените работници, чрез облекчен достъп до финансиране, създаване на гаранционни  фондове и оказване на  експертна помощ за стартиране на собствен бизнес;
•    Ратифициране на Конвенцията на Международната организация на труда за надомните работници и законово уреждане на правата им;
•    Законова регламентация на работата от разстояние в съответствие с доброволното рамково споразумение, подписано от социалните партньори на нива Европейски съюз.
•    Замразяване на всички досегашни инициативи за привличане на чуждестранна работна сила на българския пазар на труда от страни, извън ЕС;

Защита на покупателната способност и социална защита, чрез:
•    Недопускане замразяване на работните заплати в бюджетния сектор и гарантиране на заложеното в бюджета 10%-но увеличение;
•    Нови размери на паричните обезщетения при безработица, които да са 60 на сто от осигурителния доход на лицето в диапазона между 60 на сто от минималната работна заплата за страната и 60 на сто от средния осигурителен доход за страната;
•    Съгласуваната за 2009 г. линия на бедност от 194 лева да бъде основен критерий за целите на социалното подпомагане;
•    Минималната работна заплата за страната да се обвърже с линията на бедност и средната работна заплата за страната и достигне до 300 лева от 1 януари 2010 г.;
•    Увеличаване броя на ваучерите за работническо хранене и преглед на дейността на операторите, с оглед разширяване на кръга от обхванатите работници и служители;
•    Държавата да разработи и приложи допълнителни мерки за социална защита на домакинствата, силно засегнати от кризата, като например временно поемане плащанията на лихвите по кредити и договаряне с банките за разсрочване плащанията по главницата за домакинства с двама съкратени и ползващи минимум два кредита, единият от които ипотечен.

 Постигането на сигурност на заетостта и защита на покупателната способност на населението изисква ефективно колективно трудово договаряне. Това налага да се гарантира правото на синдикално сдружаване /в т.ч. и чрез въвеждане на високи административно-наказателни санкции спрямо работодатели, действащи срещу това/, както и приемане на „Закон за уреждане на колективните трудови спорове и правото на стачка”.

Ръководството на КНСБ призовава българското правителство за спешно създаване на Антикризисния съвет, постигане на консенсус по всички антикризисни мерки и полагането на съвместни усилия за тяхната реализация.

27 февруари 2009 г.
София