Предложение на КНСБ за национална антикризисна програма

 

Като цяло антикризисните мерки следва да бъдат подредени в общ, взаимообвързан пакет с няколко основни цели:

•    запазване устойчивостта на финансовата система;
•    стабилизиране на икономиката и условията за бизнес;
•    максимално запазване на работните места;
•    стимулиране на вътрешното търсене с акцент върху потреблението на български стоки;
•    защита на най-нискодоходните и социално слаби групи от населението.

Като цяло антикризисните мерки следва да бъдат подредени в общ, взаимообвързан пакет с няколко основни цели:

•    запазване устойчивостта на финансовата система;
•    стабилизиране на икономиката и условията за бизнес;
•    максимално запазване на работните места;
•    стимулиране на вътрешното търсене с акцент върху потреблението на български стоки;
•    защита на най-нискодоходните и социално слаби групи от населението.

За постигане на горепосочените цели и ефекти, КНСБ предлага следния пакет от антикризисни мерки:

За устойчивост на финансовата система:
•    Запазване на валутния борд до влизането  на страната в еврозоната;
•    Участие в европейския механизъм за отговор на кризата;
•    Предприемане на действия за намаляване на регламентираната  1.2% вноска от БВП за България при формирането  на Европейски инвестиционен фонд,  с оглед на краткотрайното членство на България, ползването на по-малко средства от европейските фондове и ниското жизнено равнище;
•    Сключване на споразумения с регулаторните органи на страните, в които са централите на чуждестранните банки, опериращи в България, с оглед да не се рефинансират майките в чужбина със средства от банките в България;
•    Готовност за оказване на държавна капиталова подкрепа на банките, изпаднали в затруднения чрез изкупуване на пакети от техните акции;
•    Готовност за обратно изкупуване на държавни ценни книжа, притежавани от банки;
•    При необходимост, плавно намаляване на минималните задължителни резерви на търговските банки до 6% при дефиниране на условията за дълбочината на мярката;
•    Съкращаване  периода на стартиране на процедурата за изплащане на депозитите при фалит на банка от сегашните 45 дни  на три дена, съгласно европейските стандарти;
•    Гарантиране в пълен размер депозитите на фондовете за задължително и доброволно допълнително пенсионно осигуряване в търговските банки.

Мерки за недопускане на сериозен спад на икономическия растеж.
•    Създаване на антикризисен съвет към министър-председателя, с участието на социалните партньори;
•    Текущ мониторинг на икономическата ситуация от страна на правителството, работодателските организации и синдикатите, реализиран чрез НСИ;
•    Регулярно организиране на браншови срещи с представители на министерства, браншови работодателски и синдикални структури с оглед разработването на браншови антикризисни програми;
•    Готовност за отделяне на допълнителни бюджетни средства за разширяване на публичните инвестиции, които да са част от планирания 3%-ен бюджетен  излишък;
•    Ускорена реализация на инвестиционните проекти в областта на пътната, енергийна и социална инфраструктури. Обръщане на особено внимание на проектите, свързани с увеличаване на енергийната независимост на страната. Създаване на енергийна борса.;
•    Разгръщане на дейността  на Национален гаранционен фонд към Българската банка за развитие;
•    Преразглеждане на политиките за прилагане на правилата и режимите за държавна помощ с приоритет осигуряване на максимална степен на подкрепа за бизнеса в рамките на действащите Европейски регламенти;
•    Проучване на възможностите за преориентация на икономиката към пазари, незасегнати от световната криза;
•    Засилване на контактите с държавни, суверенни инвестиционни фондове от държави, извън ЕС;
•    Въвеждане на инструменти /данъчни, кредитни и др./ за стимулиране дейността на експортно ориентирани предприятия.
•    Увеличаване на капитала и разширяване дейността на Агенцията за експортно застраховане;
•    Възможност на възможност за застраховане от името и за сметка на държавата на междубанкови депозити;
•    Засилване обема на държавните поръчки, особено към производства, тежко засегнати от кризата;
•    Преразглеждане на процедурите за обществени поръчки с оглед предоставяне на допълнителни възможности за местни български участници, вкл. чрез изисквания за определени продукти, стоки и услуги с български произход /произведени в България/, право на пръв отказ и т.н.;
•    Ускорено възстановяване на данъчния кредит по  ДДС  за фирмите, които са с добра репутация и доказано поведение на добри данъкоплатци.

За ограничаване на  сивата икономика :
•    Въвеждане на условия за липса на публични задължения в случаите на прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, регистриране на едноличен търговец, учредяване на търговски дружества, встъпване във вече учредени такива, прехвърляне на дружествени дялове;
•    Служебно, или по искане на НАП и други заинтересовани институции, заличаването на търговци, които нямат имущество и съществуват само по документи;
•    Въвеждане на ограничения за разплащане в брой, като всички плащания на суми над 5 000 лв. се извършват по банков път;
•    Задължително безкасово изплащане на работни заплати във фирми с над 10 заети, като се договорят минимални комисионни за банките при преводите на сумите и обслужване на сметките;
•    Въвеждане на „ревизия по аналог”, като размерът на данъците и вноските се определя чрез анализ на съответната обичайна икономическа дейност;
•    Разширяване правомощията на НАП при извършване на финансово-данъчни проверки, с оглед осъществяване и на  контрол по спазване на трудовото и осигурително законодателство;
•    Увеличаване на възнагражденията на служителите от контролните институции с оглед мотивация в работата и ограничаване на корупционни практики;
•    Въвеждане на допълнителни действия, насочени към повишаване защитата на регистрираните чрез фискалните устройства данни за реализираните обороти, в т.ч. сближаване на долната и горна граница на санкциите при неспазване на реда за отчитане на продажбите, които  в момента са между 250 лв. и 10 000 лв.;
•    Да се забрани участието в обществени поръчки на лица, които са „свързани лица” с носители на публични задължения;
•    Използване в практиката на правната възможност за разпростиране валидността на браншовите колективни трудови договори за всички предприятия от бранша;
•    Криминализиране деянията на лица, които получават обезщетения за безработица, или помощи от държавата, при успоредно упражняване на трудова дейност в сивия сектор;
•    Рязко засилване на граничния контрол за ограничаване на контрабандата, дъмпинговия внос и внос на некачествени и вредни за здравето стоки;
•    Засилване на контрола от страна на Комисията за защита на потребителите за предотвратяване пускането на пазара на некачествени и опасни за здравето на потребителите стоки.

Повишаване сигурността на заетостта :
•    Своевременна реализация на мерките и програмите за заетост и обучение, заложени в Националния план за действие по заетостта за 2009 г.;
•    Реализация на схемите за заетост и обучение, финансиране от ОП „Човешки ресурси”;
•    Реализация на проектите за изграждане, или ремонт на социална инфраструктура, финансирани от Социално-инвестиционния фонд, по проект „Красива България” и по проект „Социално включване”;
•    Колективно договаряне на схеми за запазване на заетостта чрез гъвкава организация на труда – намалено и непълно работно време, платен и неплатен отпуск и др.;
•    Договаряне със социалните партньори на конкретни мерки за гъвкава сигурност, оформящи българската национална пътека при прилагането на нейните четири основни компонента: гъвкави и надеждни трудови правоотношения; подобряване и насърчаване на ученето през целия живот; активни и ефективни мерки на пазара на труда, в т.ч. адекватно заплащане и регулиране на миграционните процеси; модерни социално-осигурителни системи;
•    С оглед повишаване гъвкавостта и разширяване на заетостта в допълнителни дейности, при необходимост да се преустановява аутсорсинга към външни фирми и  тези дейности да се предоставят временно за заетост на собствен персонал;
•    Замразяване на всички досегашни инициативи за привличане на чуждестранна работна сила на българския пазар на труда;
•    Стимулиране повишаването на квалификацията на работниците и служителите чрез спешни законодателни промени, които да създадат законови предпоставки и възможности за въвеждане на индивидуални сметки за обучение, ваучери и фондове за професионална квалификация на наетите лица, с източници за финансиране – държавния бюджет, Европейския социален фонд , вноски от работодатели и наети лица / последните, ползващи данъчни облекчения/. Прилагане на бюджетно финансиране на програми за запазване на заетостта чрез обучение, предполагащи изплащане на стипендии и поемането на разходите за обучение на работници и служители, които временно не са заети поради ограничаване на производството в техните предприятия;
•    Стимулиране самонаемането на завърналите се в страната български работници от чужбина, както и за съкратените работници, чрез облекчен достъп до финансиране, създаване на гаранционни  фондове и оказване на  експертна помощ за стартиране на собствен бизнес;
•    Ратифициране на Конвенцията на Международната организация на труда за надомните работници и законово уреждане на правата им;
•    Законова регламентация на работата от разстояние в съответствие с доброволното рамково споразумение, подписано от социалните партньори на нива Европейски съюз.

Защита на синдикални и трудови права.

•    Приемане на „Закон за уреждане на колективните трудови спорове и правото на стачка”;
•    Гарантиране правото на синдикално сдружаване чрез въвеждане на високи административно-наказателни санкции спрямо лицата, действащи срещу това;
•    Създаване на специализирани трудови съдилища.

Защита на покупателната способност и социална защита.

•    Недопускане замразяване на работните заплати в бюджетния сектор и гарантиране на заложеното в бюджета 10%-но увеличение;
•    Нови размери на паричните обезщетения при безработица, които да са 60 на сто от осигурителния доход на лицето в диапазона между 60 на сто от минималната работна заплата за страната и 60 на сто от средния осигурителен доход за страната;
•    Съгласуваната за 2009 г. линия на бедност от 194 лева да бъде основен критерий за целите на социалното подпомагане;
•    Минималната работна заплата за страната да се обвърже с линията на бедност и средната работна заплата за страната и достигне до 300 лева от 1 януари 2010 г.;
•    Увеличаване броя на ваучерите за работническо хранене и преглед на дейността на операторите, с оглед разширяване на кръга от обхванатите работници и служители;
•    Държавата да разработи и приложи допълнителни мерки за социална защита на домакинствата, силно засегнати от кризата, като например временно поемане плащанията на лихвите по кредити и договаряне с банките за разсрочване плащанията по главницата за домакинства с двама съкратени и ползващи минимум два кредита, единият от които ипотечен.