КНСБ и ГИТ - заедно за достоен труд

Президентът на КНСБ доц. д-р Желязко Христов и на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчевв подписаха с изпълнителния директор на Главна инспекция по труда Румяна Михайлова  Споразумение за сътрудничество в областта на здравословните и безопасни условия на труд, което съдържа конкретни ангажименти към страните по документа. Изпълнението на споразумението е  гарантирано с подписа на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
   Национална тематична работна среща
 „7 октомври - Световен ден за достоен труд”
               „Нека светът заработи достойно”
Доц. д-р Желязко Христов, д.м.
Президент на КНСБ
  7 октомври 2009 година


             Уважаеми господин министър,
  Уважаеми  братя и сестри синдикалисти,
  Уважаеми представители на медиите,
На 10.09.2009 г. МКП  обяви  кампанията си „Нека светът заработи достойно”.  Генералният Секретар Гай Райдър отправи  призив за действие и повсеместно участие на всички профсъюзи по света в кампанията срещу глобалната икономическа и финансова криза и за фундаментални реформи в глобалната икономика. Синдикатите от всички краища на света организират своите действия днес - 7-ми октомври - Международния ден за достоен труд.
 Днешният ден е добра възможност за световното синдикално движение  да напомни за своите искания за почтен и достоен труд, за качествени работни места и справедливо заплащане. Това е една добра кауза, чрез която трябва да напомним на правителствата и на тези, които вземат глобални решения за нашето бъдеще, че те трябва да управляват в името на благото на множеството, а не на избрани елити и върхушки.
Глобалната финансова и икономическа криза застрашава работата, домовете и бъдещето на милиони човешки същества и то на тези, които най-малко са се възползвали от предходните години на излишък, чиито труд най-често е бил недооценен и принизяван и които имат най-малка вина за това, което се случва в момента. Десетилетия на деградация, алчност и лукс за шепа избрани тласнаха света в най-тежката икономическа криза от 1930 г.
 Достойният труд трябва да бъде в основата на правителствените програми и дейности, за да се върне икономическият растеж и се построи една нова икономика с човешко лице, която да поставя на преден план хората на труда.
Такива очакваме да бъдат  Програмата и действията  и на новото  българско правителство.
Във всички страни проблемите за достоен труд имат своя специфика. Специфични са и нашите български проблеми след 20-годишен преход. Те изискват специфични, нестандартни подходи и решения, но задължително, в обстановка на реален социален диалог  и високо равнище на доверие между социалните партньори.
Посегателствата върху трудовите права на хората нарушава не само  жизнения им път и застрашава физическото им оцеляване, но  потъпква и тяхното човешко достойнство. За да бъдат защитени тези основни трудови човешки и синдикални права, МОТ е приела над 350 документа, закрепила ги е в международни норми. В своята съвкупност те образуват един своеобразен „Международен кодекс на труда”.
Тези норми са намерили своето отражение в Конституцията и трудовото законодателство на Република България. В тази насока ние имаме една от най-добрите нормативни бази в ЕС, но достатъчно ли е това…? (...с тревога се питам…)  Днес по-защитен ли е българинът, по-сигурен ли е, по-уверен ли е в бъдещето си и в бъдещето на своите деца  трудовият човек в България?  Има ли доверие той  в институциите на обществото - вижда ли  чрез тях  „островите на стабилност” сред „бурята-криза” в която е потопен?…   За съжаление, като че ли  отговорът е  по-скоро „НЕ”!
Икономическата рецесия в страната е факт с всичките особености на националната икономика – през първо и второ тримесечие на 2009 г. спадът в производството и на БВП е съответно 1.6 % и 5 %, а нивото на безработица днес надхвърля  8 %. Очакванията  са през 2010 г. кризата да достигне пиковото си развитие, когато се очакват нови икономически сътресения, риск от нови вълни на безработица, разширяване  на „сивата икономика”, нарушения на трудовото и осигурително законодателство. В тези условия КНСБ очаква по-агресивно поведение и засилен натиск от страна на работодатели, най-вече на ниво предприятие. В част от тях кризата формира  вече  нагласи и решения в повечето случаи за сметка на работната сила и разходите за труд. Не малко работодатели открито обявяват, че в ситуация на криза е илюзия въобще да се мисли за  диалог и колективно договаряне. В такава ситуация рискът от пораждането на колективни спорове и стачки на много места ще става все по-реален.
В тази връзка КНСБ представи на Правителството своето виждане за антикризисна програма с редица предложения в посока на: стабилизиране на финансовата система, стимулиране на реалния сектор, борба със сивата икономика, ефективно използване на средствата от европейските фондове, повишаване сигурността на заетостта и  на доходите, предложения за законодателни промени в трудовото и осигурителното право.  
В  НСТС беше постигнат консенсус по 32 мерки, включени в Антикризисната програма на Правителството, като половината от тях са предложени от синдикатите.
КНСБ оценява по достойнство натрупания опит в съвместни действия с ИА”ГИТ” в предишни години, но новите реалности, породени от кризата,  изискват ново качество  на сътрудничество между  Синдикатите и органите за осъществяване на цялостен контрол по спазването на трудовото  законодателство в лицето на ИА „ГИТ”.
Днес с основание искам да припомня  една инициатива на КНСБ –  Националната кампания за защита на фундаменталните права на работното място „Да върнем надеждата на хората”, организирана и проведена   по региони с участието на нашите регионални структури и Д”ОИТ”.
Кампания, разкрила драстични нарушения на правата на работещите във фирми, предизвикала яростна съпротива от различни среди на бизнеса. Кампания,  посрещната  тогава „хладно” от властта и  „ревниво” от органите за контрол на трудовото законодателство. Намерила невероятен обществен отзвук, благодарение на медиите, припозната  от нашите синдикални братя и сестри от КТ”Подкрепа” и превърнала се по-късно в наше общо дело.  И, не е случайно, че  през 2003 г., именно с  инж.Тотю Младенов  - Изпълнителен директор на ИА”ГИТ” - двата синдиката подписахме Декларация за сътрудничество.
Според нас подписаната  Декларация за сътрудничество между Синдикатите и ИА „ГИТ” създаде необходимите и отдавна желани  предпоставки за съвместна работа.  Допринесе  за повишаването на ефекта  от  осъществяваната  от  синдикатите  сигнална  функция  и от контрола от страна на ИА”ГИТ.  Стана възможно  сформирането и  на общи екипи за осъществяване на проверки при  по-широка обществена подкрепа и публичност, включително и с ангажиране в част от регионите  на Областните съвети по условия на труд. Активизира се сътрудничеството на браншово ниво. Само за периода от 2003г. досега са осъществени под една или друга форма повече   2900 съвместни проверки с органите на ИА”ГИТ”, а от страна на регионалните структури на КНСБ са подадени стотици сигнала за неспазване на трудовото законодателство.
На базата на тази съвместна работа за осъществяване на контрола по спазване на трудовото законодателство, КНСБ издаде  т. нар.”ЧЕРНА КНИГА”, а по-късно и „СИВА КНИГА” на индустриалните отношения, с данни за констатирани нарушения на трудовите и човешки права на работното място в конкретни фирми, както и „БЯЛА КНИГА”за фирмите с добри практики, очертаващи все по-широкия кръг на легитимния национален бизнес.
През тези години бяха постигнати общи оценки, формирани общи позиции от КНСБ и КТ”Подкрепа”, отнасящи се до  пътищата и подходите за легализиране на неформалната икономика.
КНСБ нееднократно е предлагала на Правителството да предприеме пакет от мерки, насочени към легализиране на неформалната икономика:
1.Да бъдат обсъдени изменения и допълнения в трудовото и осигурително законодателство.
2.Да бъде направени изменения в Наказателния кодекс за инкриминиране на деянията, насочени срещу трудовите права на гражданите.  
3. Да бъдат разработени, обсъдени и приети:
 -     Закон за Инспекцията по труда, чрез който тя да бъде изведена в позиция на Държавна агенция с изключителни правомощия в областта на полагането на всякакъв вид труд;
 -    Закон за уреждане на конституционното право на стачка за всички работници и служители, вкл. и държавните за служители във всички предприятия и отрасли, включително  на национално и браншово равнище;
-     Закон за специализирания трудов съд.
-  Да бъде ратифицираната Конвенцията на МОТ №177 за надомните работници  (Конвенцията беше ратифицирана от България тази година , но все още не е обнародвана).
 -   Да бъдат приети и съответните изменения и допълнения в Кодекса на труда, касаещи т.нар. дистанционна работа.
 -      Да бъде ратифицирана Конвенция на МОТ № 154 от 1981 год. за съдействие на колективните преговори.
В последните години се утвърди  практиката за  предоставяне на синдикатите  на информация за регистрираните в ИА”ГИТ” и Д”ОИТ” отраслови/браншови и фирмени КТД.  В тази  насока ни предстои да разширим полето  за  сътрудничество:
           Първо, при изграждането на постоянно действаща национална информационна система за събиране на необходимите данни, мониторинг и анализ на процесите на колективно трудово договаряне на всички нива, съгласно изискванията на Кодекса на труда.
Ще споделя обаче своето безпокойство от факта, че изработването на  необходимия поднормативен документ, който да урежда изграждането и поддържането на тази информационна система, вече се забавя! Затова очакваме  съдействието  на Министъра на труда и социалната политика и  експертните предложения на НИПА.
Второ, сътрудничестно при  осъществяване от органите за контрол на трудовото законодателство на тяхната „превантивна функция”.
Ние изразяваме недвусмислена позиция, че свободното  колективно трудово договаряне е обществено приемлив и желан  механизъм за уреждане на индустриални отношения, предпочитан пред ситуациите на колективен трудов спор и стачка.  Затова очакваме и от ИА”ГИТ “ и нейните структури съдействие при промяна на сегашни нагласи  на негативизъм към синдикалното сдружаване и колективното трудово договаряне.
           Ние отдавна предлагаме промяна на нормативната база с цел осъществяване на пряк контрол от страна на ИА”ГИТ“ и нейните структури при  нарушения на сключените КТД, но докато  това стане факт, разчитаме на съдействие пред работодателите в рамките на осъществяваната  „превантивна функция”.
            Поради кризата се задълбочават проблемите и нарушават права, свързани с безопасните и здравословни условия на труд.
Днес бизнесът функционира в ситуация на глобална несигурност, много предприятия са намалили темповете си на работа, съкратили до минимум персонала си, преминали са на гъвкави, понякога рискови режими на труд и почивка. В тези условия се появяват нови  психосоциални рискове, водещи до повишаване на умствената натовареност и до психологически проблеми - стрес и човешки грешки  както при работниците, така и при мениджмънта. В същото време добре познатите физически рискове  все още имат широко разпространение.
Реалността показва, че все още над  27 % от работните места не отговарят на условията на труд по един или повече фактори и  крият  заплаха за здравето и живота  на хората.
Днес в ситуация на реални масови уволнения, очаквани  високи нива на безработица  и все още недостатъчни ресурси за пасивни  и активни мерки на пазара на труд,  са необходими реални гаранции за справедливо разходване на тези ресурси, за спазване на законността във всичките и аспекти. Това е поле за общи действия между синдикатите и органите за контрол при  реализиране на програми за заетост, финансирани от Бюджета, при реализиране на  големи инфраструктурни проекти, за спазване на договорните задължения и  на трудовото и осигурително законодателство.
Уважаеми  госпожи и господа,
Вярвам, че всички участници в днешната работна среща осъзнават смазващата сила на проблемите пред които сме изправени и с които не можем да се справим, ако няма реален и равнопоставен социален диалог и отговорно партньорство.
В този смисъл днес ние, двата национално представителни синдиката на България, предлагаме на ИА”ГИТ” да подпишем Споразумение за сътрудничество, гарантирано с подписа и на Министъра на труда и социалната политика, което да очертае персективата и конкретизира работния  характер на съвместните ни действия на всички нива – национално, секторно и по територии.
Вярвам в успеха на това сътрудничество и очаквам  Вашата подкрепа в днешната дискусия!