Какво ни чака от Бюджет 2010

С Т А Н О В И Щ Е
НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ
СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ

ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 г.
/на консолидирана основа/

 

КНСБ констатира, че макар и завишени социалните разходи в Бюджет`2010 няма да гарантират в необходимата степен законовите права на осигурените лица и на социално слабите и уязвими групи. Конфедерацията апелира в европейската година за борба с бедността независимо от финансовите трудности заради кризата, дори с цената на малък и контролиран бюджетен дефицит, Правителството да преразгледа и завиши бюджета за социални разходи.
•    КНСБ не приема Проекта за Закон за бюджета на НЗОК за 2010 г. и проекта за бюджет на Министерство на здравеопазването за 2010 г., определя ги като пагубни за системата на здравеопазване и настоява в най-лошия вариант да бъдат осигурени бюджетни средства поне колкото са на ревизирания бюджет за 2009 г.

 

С Т А Н О В И Щ Е
НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ
СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ

ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 г.
/на консолидирана основа/

 

ПО БЮДЖЕТНАТА РАМКА

    Проектобюджетът е изготвен в условията на световна финансова и икономическа криза, с тази особеност, че докато в много държави кризата постепенно отшумява, то в България нейното проявление се задълбочава.
    През 2009 г. се очаква българската икономика да се свие с 6.3 %, а през 2010 г. с още 2 на сто. Това предполага в проектобюджета да се заложи значително по-нисък размер на БВП, спрямо програмата за 2009 г. По същата причина, значително по-ниски спрямо програмата за 2009 г. са и разчетените бюджетни приходи. Очаква се промяна през 2011 и 2012 г., поради прогнозата за възстановяване и ръст на икономиката, като ръста на БВП през 2011 и 2012 г. да е съответно 3.8 % и 4.8 %.
    Общо, през бюджета през 2010 г. ще се разпределят 41.6 % от БВП, но след приспадане на постъпленията от ЕС, процентът е 38.4 %. Тенденцията е, същият да спадне до 36.2 %  през 2012 г.
    В близките три години се залага на политика на поддържане на балансирани бюджети /нулеви бюджетни дефицити/.
    Прогнозната инфлация за следващата година е 2.2 %. Същата, през следващите години няма да надхвърли 3.5 %.
    Прогнозният дефицит по текущата сметка продължава да намалява – от очакваните 11 % от БВП за тази година, на 8 % от БВП за следващата, като достигне 7.2 % през 2012 г.
    Преките чуждестранни инвестиции ще са ниски и относително постоянни, като варират през следващите години между 3.3 и 3.4 млрд. евро.
    КНСБ припомня някои свои принципни позиции, изложени още при анализа на средносрочната фискална рамка, а именно:
•    Заложеното ниско и намаляващо преразпределение на БВП през бюджета, в условията на рецесия и последващо бавно възстановяване е рисково и ще изправи пред сериозни проблеми основните бюджетни системи;
•    Поддържането на балансирани бюджети при намаляващо вътрешно потребление и свиваща се инвестиционна активност има процикличен характер и няма да стимулира икономическото възстановяване и растежа;
•    Погрешно, като основен двигател за излизане от рецесията се залага само на износа, като се подценява вътрешното потребление и не се предвиждат мерки за стимулирането му.
     На фона на очакваните двойно по-ниски в сравнение с други години размери на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), оптимизъм буди очакваното радикално снижение на дефицита по текущата сметка, който в годините достигаше до 25 % от БВП. Така, дори и по-ниските ПЧИ ще компенсират голяма част от дефицита по текущата сметка. Значителното свиване на дефицита по текущата сметка съществено допринася за устойчивостта на валутния и финансов резерв.
    Прогнозната ниска инфлация за 2010 г. и следващите я години също внасят оптимизъм. Като цяло, в близките години почти се заличава дългогодишния ни проблем, и то много сериозен, с два макроикономически показателя – дефицита по текущата сметка и инфлацията, надхвърляща на моменти 15 % на годишна база. Ниската инфлация дава основание за по-бързо влизане в еврозоната. Въпреки че това се очаква да стане в рамките на около 5 годишен период, припомняме, че предварително трябва да подготвим доходите на населението за тази стъпка.
    Основните рискове при изпълнението на Бюджет` 2010 са:
•    Забавяне на вътрешното търсене и икономическия растеж и неизпълнение на приходите;
•    Трудности при финансирането на бюджета;
•    Потенциална нужда от капиталова подкрепа на търговските банки;
•    Допълнителен натиск върху пенсионната система поради застаряване на населението и неадекватни управленски действия.


І. ПО ПРИХОДНАТА ЧАСТ


Задълбочаващата се икономическа криза в страната ще се отрази силно негативно върху приходната част на Бюджет` 2009, като очакваното неизпълнение на планираните приходи е с около 20-22 % и ще е повече от заложените буфери в размер на около 3,9 млрд.лв. След реализираните допълнителни ограничения в разходната част с 1,15 млрд.лв. се очертава бюджетен дефицит за 2009 г. в размер на около 1 млрд.лв., т.е. около 1,5 - 2%  от БВП, независимо от усилията да се постигне балансиран бюджет.
Общите приходи в бюджета за следващата година се очаква да са в размер на 26,4 млрд. лв. (41,6 % от БВП), от тях данъчните приходи са в размер на 20,9 млрд.лв., неданъчните приходи са в размер на 3,4 млрд.лв., а помощите (основно от европейския бюджет) са разчетени на 2 млрд.лв.
Планираните приходи за 2010 г. са съществено по-ниски от програмата за 2009 г. Общото им намаление е 19 на сто, в т.ч:
•    от косвени данъци с 17 на сто, като спадът в приходите от ДДС и мита е 29 на сто, а приходите от акцизи ще се повишат с 6 %;
•    спадът при приходите от преки данъци ще е 20 %;
•    спадът на неданъчните приходи ще е 11 %.
Продължава тенденцията за макар и незначително намаление на преките данъци за сметка на увеличение на косвените.
•    Приходите от корпоративен данък за 2010 г. се очаква да са 1664 млн.лв., с 11,5 % по-малко от очакваното изпълнение за 2009 г. (1880 млн.лв.).
•    Приходите от данък върху доходите на физическите лица за настоящата година ще достигнат 2010 млн.лв., а докато през следващата се предвижда да са 1987 млн.лв.
•    Приходите от ДДС ще достигнат 6800 млн.лв. през 2010 г., докато приходите от акцизи ще се увеличат общо с 305 млн.лв. спрямо 2009 г. (в т.ч. 225 млн.лв. от увеличения акциз на цигарите).
•    Местните приходи в общинските бюджети през следващата година ще достигнат 1702 млн.лв., с около 25% по-малко от очакваното изпълнение за 2009г.
Продължава тенденцията за прикриване под формата на такси на квази-данъчни вземания с нарастващи размери – през следващата година се очаква приходите от държавни, общински и съдебни такси да достигнат колосалния размер от 1,5 млрд.лв.  
Поради факта, че основната част от бюджетните приходи имат данъчен характер, отново припомняме позицията на КНСБ  по данъчните закони.
    Повечето от предлаганите промени целят хармонизиране на данъчното законодателство поради членството на страната ни в ЕС. Същевременно обаче, според нас, липсват важни промени, а някои от предлаганите промени считаме за нецелесъобразни.

1. Оценяваме положително отказът от увеличение на акцизите на горивата и алкохола в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Не можем, обаче, да се съгласим с предвиденото в период на криза, увеличение с 42 на сто на акциза върху ел. енергията за стопански нужди.
Съзнаваме, че трябва да се продължава  политиката за ограничаване на тютюнопушенето, но не можем да приемем такова драстично увеличение на акциза. От една страна, то изпреварва договорения график, а от друга – поставя под въпрос бъдещето на „Булгартабак Холдинг” АД, неговата приватизация и съдбата на хиляди работни места. Нарастването на акциза трябва да е плавно, съгласно графика.

2. По проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
•    Оценяваме предлаганото изискване за притежание на недвижим имот повече от три години, за да се счита неговата продажба за необлагаема, за твърде крайна мярка. Съзнаваме, че се цели намаляването на спекулативните продажби. Не може, обаче, да не отчитаме, че в период на тежка криза и висока безработица, все повече са домакинствата, които не могат да обслужват своите кредити и част от тях са принудени да продадат своето жилище, за да ги погасят. Ако се въвежда някакъв срок за притежаване на жилището, той трябва да бъде значително по-кратък;
•    В абсолютно противоречие с политиката на подпомагане на младите семейства е направеното предложение за премахване на данъчното облекчение при ползване на ипотечен кредит. Нещо повече, ако това предложение се приеме, то младите семейства няма да могат да ползват данъчното облекчение дори и за 2009 г.
•    Продължаваме да настояваме за въвеждане на необлагаем минимум, каквато е широката практика в страни, прилагащи т.нар. „плосък данък”. Според нас, необлагаемият минимум трябва да е равен на минималната работна заплата за страната.
•    Смятаме за необходимо стимулирането на допълнителното доброволно осигуряване и животозастраховането. В този смисъл, предлагаме да се въведат допълнителни облекчения, като от данъчна основа при облагане с подоходния данък да се приспадат:
-    до 10 на сто за допълнително доброволно осигуряване за  пенсии;
-    до 5 на сто за допълнително доброволно осигуряване за безработица и квалификация;
-    до 5 на сто за доброволно здравно осигуряване;
-    до 10 на сто за лични вноски по договори за застраховка „Живот”.

    3. Предлагаме в проекта на Закона за изменение допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане:
•    Да се върне стария механизъм на облагане на социалните разходи в пари, като данъкът се изплаща от работодателя.
•    Предлагаме да се завиши сумата на необлагаемите разходи за доброволно допълнително социално и здравно осигуряване и застраховка „Живот” от 60 на 80 лева.
•    Предлагаме да се завиши необлагаемата сума на ваучерите за храна от 60 на 80 лв. или да се разшири броят на лицата, обхванати от ваучерната система, в т.ч и да се приложи спрямо работещите в бюджетната сфера.

4. Считаме за нецелесъобразно предложението за поредно повишаване на горната граница на данъка върху недвижимите имоти в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.  Към момента, диапазонът между горната и долната граници на данъка е достатъчно широк (до 4 пъти), за да се търси неговото разширяване в период на криза.

5. В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност не се предвижда нищо за ускорено възстановяване на ДДС. Припомняме, че тази мярка е заложена в антикризисната програма на правителството и цели реално подпомагане на българската икономика. При сега действащото законодателство възстановяването на данъка може да се проточи до 8 месеца. Предлагаме:
•    Регистрираното лице само да избира дали данъкът да се приспада за няколко периода, или да започне процедурата по неговото възстановяване;
•    Данъкът да се възстановява в срок до 30 дни от подаването на справката-декларация;
•    Невъзстановеният в законовия срок данък, да се възстановява заедно със законната лихва.    
Предвижданите промени в данъчните закони не водят до радикални промени, но въпреки това в настоящия кризисен период не е обосновано известното увеличаване на данъчната тежест спрямо фирмите и населението, което в голяма степен обезсилва предприетите антикризисни мерки на държавата.


    ІІ. ПО РАЗХОДНАТА ЧАСТ

Едновременно представените проекти на тригодишна бюджетна прогноза и на комплект документи на държавен бюджет за 2010 г. предоставят възможност да се проследят и оценят по-пълно предлаганите политики и конкретните решения. Проектите потвърждават, като слабо се отклоняват в отделни детайли, утвърдената от правителството през м.август Средносрочна фискална рамка 2010-2013 г. и оповестените параметри. Резултат от прочита и анализа е убеждението, че предстоят три тежки години на възстановяване на икономиката от кризата без забележим принос за  повишаване на жизнения стандарт и социалната сигурност на работещите и цялото население.
    Обичайно за българската нормативна практика и в предложените документи отсъства откровена констатация за социалните последици от предприеманите политики. С оглед на обективната икономическа и финансова ситуация  би било оправдано вносителите да изведат като свой основен приоритет за 2010 г. усилията да се предотврати намаляване или влошаване на достигнати права,  минимални стандарти и размери по подобие на случващото се в други държави от ЦИЕ. Вместо това многократно се внушават очаквания за  позитивна посока на развитие  още в средата на 2010 г. и след това, и на този фон изглеждат неоправдани и необосновани рестрикциите,  които пряко или косвено ще засегнат доходите и издръжката на живота на  повечето българи.   
Заявява се претенция за приоритети в разходната част на Бюджет` 2010, както следва: социален сектор, образование, здравеопазване, екология и пътна инфраструктура. Предвидените средства за социални разходи в Бюджет` 2010 са в размер на 37,3 % от общите разходи (15,3 % от БВП). За образование и здравеопазване се предвиждат съответно по около 2,6 млрд.лв. (по около 4,2 % от БВП). Капиталовите разходи са в размер на 6,1 % от БВП (в т.ч. 3,1 % от БВП от средства от ЕС), като инвестиционните разходи за екология и пътна инфраструктура с съответно в размер на 1,6 % и 3,1 % от БВП.
Заложени са няколко буфера в разходните политики:
•    ограничаване до 90 % на всички нелихвени разходи, текущо през годината;
•    оперативен резерв за НЗОК в размер на 250 млн. лв. и на НОИ в размер на 60 млн.лв.;
•    допълнителен „дълбок” резерв на НЗОК в размер на 671 млн.лв. като част от фискалния резерв на страната.

1. Политика на пазара на труда

1.1. Ситуацията и развитието на пазара на труда в продължение на една година вече се определят от икономическата криза. От юни 2008 г. до септември 2009 г. равнището на безработица нарасна с 2.06 процентни пункта - от 5.97% на 8.03%. Над 100 хил. лица са загубили работата си. Безработните през септември 2009 г. вече са 297.5 хил. За същия период обезкуражените нерегистрирани безработни нараснаха с 18.6 хил., достигайки 173.0 хил. лица. Това означава, че реалното равнище на безработицата към средата на 2009 г. вече е над 12%.
Отчитайки спада във външното търсене и вътрешната инвестиционна активност, свиването на експортно ориентираните отрасли  и тези, свързани със строителството, Бюджет 2010 предвижда покачване на равнището на безработица - съответно до края на 2009 г.  на 9.5%, а през 2010 г. до 11.4%. Това означава, че се очаква увеличение в абсолютна стойност на контингента от безработни с около 120 хил. лица. Считаме, че този контингент ще бъде значително по-голям, първо - поради заявените предстоящи съкращения в администрацията и в реалния сектор, в който с известен лаг действат негативните фактори на кризата, и второ - поради завръщането на трудови емигранти от чужбина.
Същевременно се предвижда намаление на заетостта - с 4.9 процентни пункта през 2009 г. и 2.5 през 2010 г. Дори да приемем хипотезата за равнище на безработица, заложена в Бюджет 2010, за вярна, трябва да отчетем и нарастващия контингент на нерегистрираните обезкуражени безработни лица. При това отчитане реалното равнище на безработица ще бъде по-високо с около 4 процентни пункта, а контингентът на реално безработните, върху които трябва да се упражняват активни политики, ще бъде около 600 хил. лица.

1.2. Предизвикателства и активна политика на пазара на труда.
Кризата в икономиката, изтласквайки неконкурентните производства, извършва дълбоки структурни промени в пазара на труда и качеството на работната сила. Работната сила минава с голям интензитет през различните фази на икономическа активност, повишава се професионалната и териториалната й мобилност. От тук нараства и рязко необходимостта от провеждането на активни политики.
България, в качеството си на членка на ЕС, би трябвало да следва политиките и мерките за възстановяване на икономиката и развитие на европейския трудов пазар. Европейската комисия отправи препоръки към страните за структурни реформи във връзка с европейския антикризисен план. В своето комюнике "Споделени отговорности за заетост" , тя посочи следните приоритети: поддържане на заетост; разкриване на работни места и насърчаване на мобилността - териториална, професионална и социална; професионално развитие, адекватно на потребностите на пазара на труда; облекчаване на достъпа до заетост.
В условията на криза трябва да се инвестира преди всичко в качеството на работната сила, за да се избегне опасността тя да загуби квалификацията и трудовите си навици, да се демотивира.
Българският пазар на труда е изправен пред редица проблеми при сегашните условия:
•    предстоят масови съкращения в реалния сектор и администрацията;
•    нараства броят на неактивните лица;
•    голям и нарастващ контингент на нерегистрираните безработни или така наречените „обезкуражени лица”;
•    продължава процесът на завръщане на трудови емигранти от чужбина;
•    по експертни данни хората с увреждания в България са над 500 хиляди и на онези от тях, които са трудоспособни в определена степен, не е осигурена достойна заетост;
•    териториалната мобилност на работната сила е изключително ниска в страната, макар че принципно тя е мощно средство за преодоляване на деформациите на местните пазари на труда.
Всички тези проблеми налагат увеличаване на разнообразието и обхвата на активните политики на пазара на труда, а следователно и на разхода на финансов ресурс. При тази ситуация Бюджет 2010 предвижда 2,5 пъти намаление на средствата за активни политики в НПДЗ спрямо вече намаления бюджет за 2009 г.,  а именно от 165.6 млн. на 65.0 млн.лв.
В изпълнение на нормативното изискване, при разпределянето на средствата за реализиране на активната политика да се гарантират разходите по сключени договори от предходни периоди, общият бюджет следва да задели за целта минимум 25 млн. лв.
Остатъкът от средства в размер на 40 млн. лв. остава като разполагаем финансов ресурс за изпълнение на активната политика по заетостта през 2010г. При положение, че този финансов ресурс бъде изразходван изключително за нова заетост, с него може да се обезпечи заетостта на около 23 000 средногодишен брой лица (този брой лица е с 10 000 по-малко от регистриращите се нови безработни само в рамките на един месец – за сравнение регистрираните през месец септември нови безработни в ДБТ е 35 000 лица). Сравнението с очаквания  средногодишен брой работили лица  през 2009г. (около 61 000), показва че с разчетения финансов ресурс в програми и мерки ще бъдат включени по-малко близо 38 000 лица. Това обстоятелство ще има изключително негативен социален ефект, тъй като голяма част от безработните лица са от рискови групи на пазара на труда и за тях субсидираната заетост  е единствения шанс в условия на икономическа криза да получат работа. Изолацията им от обществения живот може да доведе до увеличаване на престъпността, създаване на маргинални групи, загубване на трудови навици за дълъг период от време, увеличаване нивото на бедността.
Драстичното намаление на бюджета за реализация на активната политика по заетостта ще рефлектира върху изпълнението на НП “От социални помощи към осигуряване на заетост”. В условията на икономическа криза тази програма придобива голямо социално значение и е важен инструмент за осигуряване на субсидирана заетост  на една от най-рисковите групи на пазара на труда – лицата, които получават ежемесечно социални помощи. Невъзможността да се включат тези лица в заетост и да заработват трудови възнаграждения ще повиши риска за изпадането им в бедност и ще натовари допълнително системата за социално подпомагане. Конкретно разчетите показват следното: Относителният дял на програмата в общия бюджет за активна политика през 2009г. е 35 %, с което се осигурява средномесечна заетост на 22 000 лица. При запазване на същия относителен дял на програмата и през 2010г., т.е. около 14 млн.лв., при въвеждане на гъвкава заетост и намалено работно време, могат да се включат средномесечно максимум 7 000 лица.
Друга програма с голям социален ефект е НП “Асистенти на хора с увреждания”. Към настоящия момент в нея са включени 9 255 лични асистенти и социални асистенти, които осигуряват грижа в семейна среда на 10 635 нуждаещи се тежко болни и самотни хора. При запазване на същия относителен дял на програмата през 2010г., около 7 млн.лв. може да се осигури заетост на около 2 000 лица. По данни на АСП, нуждаещите се лица да ползват услугата личен асистент в семейна среда, предоставяна от близки и роднини е около 14 500, като по втора фаза на проект “Социална услуга за качествен живот” по ОП “РЧР” се предвижда да се обхванат около 4 000 нуждаещи се. При задоволяване на реалните потребности от тази услуга ще са необходими над 26 млн.лв., което представлява 65% от планирания бюджет  за изпълнение на активната политика по заетостта през 2010г.
Останалите програми, включени в НПДЗ – регионални програми за заетост и обучение, програми за хора с трайни увреждания, програми за хора в предпенсионна възраст, за младежи до 29 години също изискват финансов ресурс, за да се подпомогнат безработни лица от посочените уязвими групи, с който практически АЗ няма да разполага.
В условията на икономическа криза, намаленият бюджет за активна политика ще се отрази негативно и върху разкриването на работни места в реалната икономика за неравнопоставени групи на пазара на труда – хора с увреждания, младежи до 29 години, безработни над 50 години, продължително безработни и т.н. Така няма да има възможност на тези безработни да се предложи включване в пазара на труда, както и на практика да се използва активната политика за подпомагане на работодателите да разкриват работни места на първичния пазар.
Средствата от Европейския социален фонд не могат да компенсират намалението на средства в определения бюджет за активна политика през 2010г. и поради факта, че съгласно правилата на фонда не е допустимо осигуряване на субсидирана заетост при условията на ЗНЗ, а основно включване на лицата в курсове за квалификация (която мярка е с дългосрочен ефект). През 2010 г. се очаква по ОП “Развитие на човешките ресурси”, по операции по които ГД “УЗ” е конкретен бенефициент след провеждане на мотивация и обучение да осигури заетост на безработни лица както следва:
•    операция “Отново на работа” – заетост на 3 500 детегледачки;
•    операция “Развитие” – заетост на 16 000 безработни;
•    операция “Шанс за реализация на младежите в България” – заетост на 5 000 младежи, или общо по ОП ”РЧР” се създава възможност за включване в заетост до 24 500 безработни лица, но при условие че има достатъчно интерес от страна на работодателите.
Включването в заетост, обаче може да стане едва в края на 2010 г., след успешно приключване на курса за квалификация.
През 2010 г. се очакват още съкращения в икономиката и предстоящи  съкращения в държавната администрация, при драстично намаления ресурс за активни мерки на пазара на труда и за издръжка, като се има предвид, че до края на годината очакваме ниво на безработица до 9.8%. Съответно стойността на равнището на безработица през януари ще започне от по –висока база (с около 1 пункт повече от декември), то  през 2010 г. равнището ще се повиши с минимум 4 процентни пункта в рамките на годината. По този начин значително ще се надхвърли прогнозата за средногодишно ниво на безработицата от 11.4%.
При определения бюджет за активни мерки на пазара на труда за 2010г. страната ни ще се върне на нивото на безработица от 2003 г., когато над 550 000 лица бяха регистрирани в бюрата по труда, което фактически означава повече от двойно увеличение на безработицата спрямо 2009 г. и достигане на равнища от 15-16 %. Ако към регистрираните безработни добавим и растящия брой обезкуражени лица, то съвсем реален е риска към края на следващата година да има над 750 000 безработни лица. Такъв негативен сценарии сериозно ще увеличи дефицита на Фонд „Безработица” и допълнително ще натовари системата за социално подпомагане, за което не са предвидени бюджетни средства.
Практиката в останалите страни от Европейския съюз е точно обратна и целево се насочват средства към активни мерки, включително нови такива с определен период на действие:
•    увеличаване числеността на агенциите за заетост (Германия – с 6000 човека, Испания – с 1500, Австрия – 200, Великобритания – 16 000);
•    увеличаване съответно на издръжката;
•    увеличаване на бюджетите за активни мерки чрез субсидирана заетостта с цел недопускане на социална изолация на част от обществото.
За компенсиране на драматично орязаните пари от републиканския бюджет се разчита само на допълнителната подкрепа с финансови средства от европейските фондове – Програма ФАР и ОП „Развитие на човешките ресурси”. Общо по двете програми за тези цели ще бъдат насочени 267.4 млн.лв. Действително би следвало да се усвояват средствата от тези фондове за активни мерки, но схемите на тяхното използване се съпътстват от определени ограничения. Това обстоятелство не позволява те да покрият голямото разнообразие от проблеми и потребности на пазара на труда. Принципно тяхното предназначение е успоредно да допълват или надграждат национално финансираните мерки, а в случая с Бюджет 2010 им се отрежда водеща функция.
НПДЗ има много по-обхватна, разнообразна и отговаряща на потребностите на пазара на труда система от активни политики и конкретни мерки. Тази система е изграждана в продължение на почти едно десетилетие и апробирана в реални ситуации. Ето защо, остро възразяваме срещу    намалението на средствата за активни политики в Бюджет`2010 и го считаме за недопустимо и нецелесъобразно с оглед на социално-икономическите реалности и поставените приоритети. То не отговаря както на националните интереси, така и на препоръките на Европейската комисия.

1.3. Ефекти върху заетостта на някои правителствени мерки.
Съществено безпокойство буди и намерението да се извърши механично съкращение с 15% на персонала, зает в сферите на образование, здравеопазване и публична администрация. Твърде съмнителна от гл.т. на нейната реализация е тезата за "изпреварващ темп на създаването на нови работни места в реалната икономика с цел смекчаване на последиците от оптимизацията в публичния сектор". По-скоро ефектът би бил негативен и то главно в две посоки: първо – задълбочаване на структурните проблеми на пазара на труда, вливайки нова вълна висококвалифицирана, но строго специализирана работна сила, без изгледи за бързо/автоматично пренасочване към реалния сектор; второ – опасност от снижаване качеството на обслужване в сфери, в които и сега се усеща недостиг на кадри със специфична квалификация.
В тази връзка следва да споменем, че всяко по-нататъшно съкращаване на персонала в системата на МТСП и Агенцията по заетостта би се отразило крайно негативно на ефективността на провежданите мерки и програми с оглед постоянно нарастващия контингент от безработни на пазара на труда и съпътстващите ангажименти по тяхното консултиране, ориентиране и предоставяне на посреднически услуги.
Необосновано високи са очакванията на правителството за "най-силен ефект върху заетостта и доходите" на мярката, предвиждаща намаление на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с 2 процентни пункта. Такъв ефект досега никога не е бил измерван, а и емпирично това е невъзможно да се докаже, тъй като върху заетостта много по-съществено влияние оказват други фактори, свързани с икономическата конюнктура.

2. Политика по доходите

2.1. Още целта на подоходната политика провокира несъгласие, тъй като на нея се залага „да преодолее изоставането в производителността на труда в икономиката, спрямо досегашния ръст на заплатите”.
Добре е да припомним, че фактите за 2008 г. при база ` 2000 не сочат фрапиращи разлики, а за индустрията индексът на БДС на един нает  135,1 е дори по висок от индекса на реалната СРЗ 124,7. В добивната и в преработващата промишленост изоставането на реалната заплата е съответно с над 23 процентни пункта и с близо 27 процентни пункта. Известни са основните фактори – задържане на производителността на труда като следствие от рязкото повишаване на заетостта и отчетливият ръст на номиналната и реална заплата едва през 2007 и 2008 г.
Все пак заплатата на българския наемен работник или служител е малко над 1/5 от средното за ЕС-27 при производителност на труда над 1/3 от средната за Европа (измерени по паритет на покупателна способност).
Относително нарастване естествено и аритметично ще се постигне  през 2010 г. при съхраняване и/или увеличаване на БДС в съчетание с непроменени  и леко намалени заради осигуровките разходи за труд и при очакваното свиване на заетостта с нови 2,5 %. По важното е, че с непремерено обърнатата зависимост производителност на труда/заплата се прави опит за аргументиране и оправдание на застопорените на достигнато равнище заплати и защитени плащания. Намираме формулировката за определено сбъркана и вредна особено с оглед трайното й възприемане и ползване от отделните стопански субекти в реалния сектор още през 2010 г. и в бъдеще.
КНСБ изразява неподкрепа на представената подоходна политика и заради декларацията (традиционна за всички правителства в България), че номиналните разходи за труд няма да са с проинфлационен характер. Тезата едва ли има равностойно място сред  другите обективно посочени източници на инфлация  и възможните  изненади по линия на международните цени на  енергийни и неенергийни стоки.

2.2. Установеното  със закона право и задължение на правителството да определя минималната заплата за страната е реализирано, като размерът  се запазва колкото е понастоящем - 240 лв.  
За пореден път КНСБ декларира несъгласие и с числото, и с подхода като тук няма да се  възпроизвеждат всички аргументи. Длъжни сме, обаче, да сравняваме нетната минимална заплата за страната с актуалната линия на бедност. През 2008 г. нетната минимална заплата превишаваше линията за бедност с 6 лв., през 2009 г. нетната минимална заплата (187,92 лв.) е с 6 лв. под линията на бедност (194 лв.), през 2010 г. нетната минимална заплата (189,86 лв.) е вече с 21 лв. по-ниска от  изчислената за същата година линия – 211 лв. Дори само по тази причина е неприемливо да се замразява минималният национален стандарт за заплащане на труда.
КНСБ остро възразява и срещу опитите да се заобиколи действащата Методика за определяне и актуализация на линията на бедност  (утвърдена с ПМС 345/18.12.2006г.) и с неизвестни аргументи Министерството на финансите да  изисква нейното неприлагане именно за 2010 г.
Важно е и съображението, че непроменената минимална заплата губи качеството си на легитимен инструмент за принуда спрямо сивата икономика и за противодействие на недекларирането на част от възнагражденията за труд. Загубите от укрити трудови доходи в данъчните приходи и в осигурителните фондове биха се намалили съществено с амбициозни намерения за последователен ръст на минималната заплата. Иначе по този параметър България трайно е окупирала последното място в европейската класация.
КНСБ не открива причини и аргументи за замразяване на минималната заплата за страната – доказан инструмент за принуда на сивия сектор да поддържа видимите трудови възнаграждения в някакво съотношение с нея и с принос за общата обективно необходима динамика на заплатите. Известно е, че България трайно заема последно място в европейската класация както по отношение на МРЗ, така и по равнище на средни работни заплати в секторен разрез.
Полезно е да се припомни, че съществува крехък обществен консенсус относно необходимостта да се следва механизъм за определяне на минималната заплата,който не трябва да се ликвидира и да ни отдалечава отново и за дълго от подобни европейски  подходи и практика. Не трябва да се забравя, че България още през 1933 г. е ратифицирала Конвенция №26 относно установяването на методи за определяне на минималните заплати на Международната организация на труда, като общоприета философия по въпроса.

2.3. В бюджета е обявено очакване за умерен ръст на средната заплата и през 2010 г. Вероятно се залага на естествения резултат от намалена заетост, която автоматично ще доведе до измамен ръст на средните величини. Въпреки очевидната обвързаност на заетост и доходи правителството не предприема нужните действия със стабилизиращ ефект за стопанския сектор. Заделените оскъдни финансови ресурси за заетостта в национален мащаб неминуемо ще се отразят негативно и на равнището на доходите от труд.
Данните на НСИ за спад на промишленото производство убеждават, че стотици стопански субекти в засегнатите от кризата дейности са  принудени да редуцират работно време и възнаграждения и като крайна мярка да прибягват до съкращения. Синдикатът изразява убеденост, че  е необходима целогодишна държавна финансова подкрепа, по аналогия с компенсациите за непълно работно време през 2009 г., в унисон с усилията на по-голяма част от българския бизнес да съхрани кадровия си потенциал и трудовите възнаграждения.
За КНСБ подчертаването на тенденцията за нарастване на средната заплата е по скоро застраховка срещу атаката, че икономиката на страната  навлиза в няколкогодишен период на  рестрикции  в областта на доходите от труд и на все по-намаляващо потребление. Синдикалната позиция е за запазване като минимум на договорените и/или достигнати равнища на заплащане, като нарастването през 2010 г. се свързва с нормализиране на трудовия ритъм при максимум запазени работни места. Не споделяме оптимизма, лъхащ от изведения акцент за изпреварващ темп на създаване на  нови работни места. Считаме за  по важно да се съхранят съществуващите работни места с обучени и квалифицирани работници и служители. Именно в тази посока трябва да се насочат икономиите от намалената осигуровка за сметка на работодателя, макар че общата сума позволява поддържане на не повече от 22 хил. работни места със средна цена на труда в стопанската дейност.

2.4. Политиката за доходите от труд в бюджетно финансираните сектори през 2010 г. не може да получи синдикална подкрепа, тъй като за втора поредна година се подкопава жизнения стандарт на хиляди редови служители и работници. Става дума за преобладаващите наети по трудово правоотношение лица с достигната средна брутна заплата 616 лв. или нетен размер 482 лв., приблизително равен на  актуалната издръжка на живота на един член от домакинство (по наблюдението на ИССИ на КНСБ).
Замразяването на бюджетните заплати е негативен пример за останалите стопански субекти, като действие на най-големия работодател в България. Не споделяме поставянето под един знаменател на висшите държавни чиновници и на наемните работници в системата на администрацията, образованието, науката, здравеопазването, културата и др.
Обявеното запазване на средствата за работна заплата за 2009 г. не се потвърждава в документите за отделните системи през 2010 г. - масово са намалени средствата за заплати (с между 2 и 14 на сто) с единични изключения за две-три министерства и няколко комисии. С чл.17 от  проекта на ЗДБ се въвежда ново ограничение, като определените тавани ще се изразходват  на 90 на сто, а за останалите средства е възможно единствено „частично предоставяне по видове разходи и по отделни бюджети”. Слаба компенсация е възпроизведената в §61 на ПЗР правна възможност икономиите от разходи за заплати да се използват текущо или с натрупване за награди и бонуси за постигнати резултати, както и при текущо намалена численост да се увеличават индивидуалните заплати.
Многократно се лансира подходът, изразяващ се в пренасяне на съотношението средства за заплати/физически обем на БВП през 2010 г. за следващата календарна година, така че  икономическият растеж да намери адекватно отражение върху заплащането в бюджетните сектори.  Видно от тригодишната бюджетна прогноза може да се очакват положителни промени едва през 2012 г., което едва ли вдъхва оптимизъм и спокойствие  у хилядите специалисти в институции, организации и дейности.

2.5. С риск за пореден път да сложи пръст в раната, КНСБ не споделя еуфорията около плюсовете от намалената осигурителна вноска за фонд „Пенсии”. За повечето наемни работници или служители това решение се  измерва със символична сума, тъй като съразмерно нараства индивидуалната данъчна основа за данъка върху доходите. По повод на Средносрочната фискална рамка вече бяха оповестени месечни „печалби” от близо 2 лв. за получаващите минимална работна заплата и 4,6 лв. за лицата със средна брутна заплата, например 570 лв.
   
    3. Социална политика

 Докладът към проекозакона за държавния бюджет за 2010 г. обявява за първи приоритет в разходните политики „социалния сектор”. Декларира се също така и стремеж към ефективно осигуряване на социална защита и подкрепа за уязвимите социални групи. Този приоритет не личи при анализа на финансовия ресурс за отделните направления на социалната политика.
Общо за функция Социално осигуряване, подпомагане и грижи през 2010 г. с проекта се планират 9 716,1 млн.лв. или общо 37,3 на сто от общите разходи. По сравнение с плана за настоящата година данните показват нарастване с 4,7 пункта в относително и от почти 515 млн.лв. в реално изражение.
В резултат на това увеличение обаче не се постига нито стабилизиране, нито  повишаване на качеството на социалната защита в двете големи социални системи – ДОО и социалното подпомагане.

 3.1. В ДОО е заложен общ размер на разходите от  8 515, 3 млн.лв., а собствените приходи от вноски са 3 547,1 млн.лв. или едва 40 на сто. Дефицитът възлиза на 25 на сто (2 106 млн.лв.), при 11 на сто (846 млн.) в 2009 г. и намалението на абсолютната сума на приходите от вноски по сравнение с очакваното изпълнение е от над 6,5 на сто, като основната причина е в поредното намаление на осигурителните вноски. Нарастването на разходите в ДОО е основно при пенсиите – почти 800 млн.лв. повече по сравнение с настоящата година, но то не гарантира увеличение на пенсиите, нито по линия на осъвременяването им от 1 юли 2010 г., нито чрез отпадане на тавана на пенсиите от началото на годината. Преобладаващата част от тези 800 млн.лв. е предназначена да гарантира целогодишното изплащане на пенсиите по размерите им от 2009 г. (около 470 млн.лв.), а останалата сума е предназначена за реализация на известните две нови политики на подпомагане на пенсионерите над 75 г. и вдовците и вдовиците. По тях КНСБ вече неколкократно предупреди очаквано противопоставяне между отделни групи пенсионери поради половинчатост и недостатъчна обективност на критерия за подбор на съответните категории пенсионери, а и поради осъществяване на подпомагането във вид на добавка към пенсията чрез пенсионната, а не чрез системата за социално подпомагане.

3.2. Нелогично за КНСБ в условията на криза и спад на заетостта е пълното отсъствие на  загриженост  за състоянието и капацитета на защитата  към безработните лица. Разчетите на необходимите средства и броя на  потенциалните бенефициенти не се вписват нито в очакванията по СФР, нито в анализите и изводите, които преобладават по този въпрос. В общия контекст на замразяване на разходите в 2010 г. се запазват и безсмислено ниските параметри на минималното и максималното обезщетение при безработица. Осигурителната вноска за безработица се задържа на  равнище от 1 %, макар, че и правилата на фондовата организация и обективните разчети изискват тя да бъде поне два и половина пъти по-висока, за да може да се гарантират законовите права на хората.

3.3. Необвързани с ресурси са разходите практически на всички фондове на ДОО (без малкия фонд ТПЗПФ). Не почиват на обективни разчети техните осигурителните вноски  и особено вноските за фонд „пенсии”, които години наред се намаляват с недоказани и неаргументирани от анализи и разчети твърдения за позитивни ефекти за икономиката, заетостта и конкурентноспособността.  
В следствие на продължаващото намаление на осигурителните вноски (през 2009 г. с 4% и за 2010 г. с 2 %) системата на държавното обществено осигуряване през 2010 г. ще зависи преобладаващо (над 60 %) от възможностите за финансиране от републиканския бюджет, който в условията на задълбочаваща се икономическа криза е поставен на изпитание. Качеството и ефективността на осигурителната защита на гражданите ще зависят в голяма степен не от техния осигурителен принос, а от волята на политиците и от възможностите на фиска.

3.4. За социални помощи и обезщетения, извън тези по ДОО, в проекта на Закон за бюджета за 2010 г. са заложени 705 277 хил.лв., при разчетени в програмния бюджет на МТСП за същите цели средства в размер на 1 089 751 хил.лв., т.е. с 385 474 хил.лв. по-малко. С този ресурс не могат да се гарантират правата на българските граждани по Закона за социално подпомагане, Закона за семейните помощи за деца, Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето и активните мерки на пазара на труда.
За помощите по Закона за социално подпомагане са планирани символичните 36 млн.лв., които за устойчивата група от около 400 000 бенефициенти на социални помощи няма да покрият дори полугодието на годината, освен ако условията за достъп до социална помощ не се ожесточат драстично, но при ГМД на равнище от 65 лв. това би било акт на безумство.
Според отчетните данни за деветмесечието на 2009 г. за месечни, целеви и еднократни помощи по този закон са изразходвани 34.7 млн.лв. Това означава, че през последното тримесечие на следващата година няма да има средства за изпълнение на програмата.
По програмата за предоставяне на целеви помощи за отопление в Доклада са планирани 87.4 млн. лв. Това е с 14.8 млн.лв., или с 14.5% по-малко от действително изразходваните средства през 2008 г. – 102.2 млн. лв. С тези средства ще трябва да се покрият  над 50 млн.лв. отложен разход от 2009 г., разходите до края на настоящия отоплителен сезон и тези за сезона 2010-2011 г. – една непосилна според КНСБ задача.
Намаляването на ресурсите по програмите за подпомагане е в пълно противоречие с визията и препоръките на Европейската комисия и Световната банка относно мерките, които държавите следва да  предприемат за борба със световната икономическа и финансова криза.
От страна на Европейската комисия бяха предприети редица действия в името на конкретни мерки за борба с кризата  и изготвяне на обща рамка за мониторинг върху социалното въздействие на икономическата криза. Мониторингът се осъществява чрез социален анализ на няколко групи индикатори, като на първо място  това са индикаторите за социални разходи. Като основен индикатор за социални разходи е определен “Коефициент на изменение на броя на бенефициентите на социално подпомагане”, тъй като въздействието на кризата се отразява най-много на бедните. Същевременно в доклад на Световна банка от м.май 2009 г. - “България: Отражение на глобалната финансова криза върху бедността”, се предлагат някои политически инструменти, които биха могли да подкрепят уязвимите домакинства в усилията им да противодействат на икономическия спад. Според посочения доклад разширяването на съществуващите инструменти на социално-защитната мрежа, като на първо място се визира програмата за гарантирания минимален доход и за целевите енергийни помощи е важно условие за овладяване последиците от кризата. Препоръчва се тези програми да се укрепят и обезпечат с допълнително финансиране, за да се гарантира подкрепа за лицата в най-голям риск, като така се гарантира действен инструмент за подкрепа на съществуващите бедни и на онези, които ще обеднеят в резултат от кризата.
В заключението на доклада е специално подчертано, че двете програми могат да бъдат много ефективни инструменти за енергичен отговор на правителството за смекчаване на въздействието на сегашната глобална финансова криза върху бедните.
През 2010 г. е напълно обективно да се очаква ръст на бенефициентите на системата за социално подпомагане. Вън от кризисните проявления и последици такъв ефект ще има и във връзка с отпадане на ограничението за 12-месечен срок за получаване на социални помощи. Това се налага с оглед решението по колективен иск, внесен в Съвета на Европа, съгласно което България следва да се съобрази с чл.13 от Европейската социална харта, съгласно който всеки гражданин, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. По този начин значителен брой лица, които бяха отпаднали от системата на социалното подпомагане, отново ще получат право на социални помощи. Всичко това, неизбежно води до нарастване на необходимите разходи за гарантиране правата по Закона за социалното подпомагане, при което планираните 87 млн.лв. остават безнадеждно далеч от потребностите.


3.5. Наполовина са намалени и средствата в специализирания фонд за лечение на български граждани, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява участие в здравно осигурителния процес. Докладът мълчи за аргументите за подобно решение, но КНСБ не го намира за логично, особено на фона, че нарастващата безработица и бедност ще постави доста повече хора от обикновено в подобна ситуация.

3.6. Не могат да бъдат гарантирани в необходимия обхват и качество правата по Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за семейните помощи за деца и Закона за закрила на детето, както поради общото намаление на средствата със социално предназначение, така и поради обективното увеличаване на правоимащите, поради намаление на доходите на лицата и семействата в резултат от кризисните проявления. По всяка вероятност ще се приложи заложеното в СФР „оптимизиране на сроковете за социално подпомагане”, а не е невъзможно и да се намалят по нормативен път установените права в тази сфера.
В случай, че предвидените средства за 2010 г. по програма „Интеграция на хората с увреждания” останат в размер на 141 960 000 лв., това означава че са под въпрос правата на около 160 000 лица с увреждания.
Неизплащането на месечните интеграционни добавки (имайки предвид малкия им размер) ще провокира нова вълна на протести и гражданско недоволство от страна на хората с увреждания и на техните организации.
Поради недофинансирането на правата по Закона за семейните помощи за деца остават необезпечени над 225 хиляди броя помощи за деца до навършване на 20 г., 25 хиляди еднократни помощи при раждане на дете, над 8 хиляди средномесечни случая на помощи за отглеждане на дете до 1 година, почти 12 хиляди еднократни помощи за деца ученици и пр.
КНСБ констатира, че макар и завишени социалните разходи в Бюджет`2010 няма да гарантират в необходимата степен законовите права на осигурените лица и на социално слабите и уязвими групи. Конфедерацията апелира в европейската година за борба с бедността независимо от финансовите трудности заради кризата, дори с цената на малък и контролиран бюджетен дефицит, Правителството да преразгледа и завиши бюджета за социални разходи.

4.    Здравеопазване

    4.1. Приетият Проект за Закон за бюджета на НЗОК за 2010 г. от Общото събрание предвижда приходи и трансфери на обща сума 2 546 211 хил.лв. при очаквано изпълнение за 2009 г. – 2 261 817 хил.лв., т.е. с 275 404 хил.лв. ръст.
    Предвижда се бюджета на НЗОК за 2010 г. по разходите и трансферите на обща сума 1 871 490 хил.лв. при очаквано изпълнение за 2009 г. – 2 068 182 хил.лв., т.е. 196 692 хил.лв. по-малко.
    Запазват се на ниво за 2009 г. здравноосигурителните плащания за първична извънболнична медицинска помощ, специализирана извънболнична медицинска помощ, дентална помощ, медико-диагностична дейност.
Увеличават се с 20 млн.лв. здравноосигурителните плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Намаляват се здравноосигурителните плащания за болнична помощ с 362 500 хил.лв., т.е. с 34 % по-малко средства.
    Предвижда се наличността на НЗОК в БНБ да се увеличи с 647,7 млн.лв. и да достигне 1 101 млн.лв., с което ще се гарантира финансовата стабилност на институцията и ще се осигури финансов ресурс за осъществяване на подготвените законодателни промени в областта на здравното осигуряване.
    За втора поредна година се предлага приходите от здравноосигурителни вноски и трансфери за здравноосигуряване да не се използват за заплащане на здравни услуги, а да се увеличава резерва на НЗОК в БНБ.
    Припомняме, че цените на здравните услуги от 2006 г. са увеличени с 10 % от 01.10.2008 г.
    Конфедерацията на независимите синдикати в България не приема Проекта за Закон за бюджета на НЗОК за 2010 г. и го определя като пагубен за системата на здравеопазване.

4.2. С проект на бюджет на Министерство на здравеопазването за 2010 г. са разчетени разходи в размер на 450 036,6 хил.лв. при 528 207,7 хил.лв. съгласно ревизирания бюджет 2009 г., т.е. намаление средно с 14,8 %.
    Най-голямо намаление е предвидено за капиталови разходи с 62,05 % от 34 280,5 хил.лв. на 13 007,8 хил.лв. за 2010 г. Субсидиите за болнична помощ намаляват от 118 166,1 хил.лв. на 93 166,1 хил.лв. за 2010 г., т.е. с 21,16 %.
    Предлаганият проекто-бюджет поставя пред сериозни финансови затруднения ЦСМП, РИОКОЗ, ДМСГД, психиатричните болници, центровете за трансфузионна хематология и националните центрове.
    Значително намаление на бюджета ще доведе до проблеми с осигуряване на скъпоструващи лекарствени продукти извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – медикаменти за онкоболни, ХИВ и други.
    Доколко здравеопазването е приоритет на управляващите ясно говори факта, че за 2010 г. се очаква БВП да намалее с 2%, а средствата за здравеопазване с 14,8%.
    Конфедерацията на независимите синдикати в България категорично не приема проекта за бюджет на Министерство на здравеопазването и настоява в най-лошия вариант да бъдат осигурени бюджетни средства поне колкото са на ревизирания бюджет за 2009 г.

5.    Образование

В изложението на доклада към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. образованието е включено като приоритетна дейност.
Като положително може да се отчете:
•    Предвиденото финансиране на целодневна организация на учебния ден и столово хранене в средищните училища, на извънкласни и извънучилищни дейности и др., но не е ясно каква е точната сума за всяка една от тези дейности;
•    Включването на средствата на Националната програма „Диференцирано заплащане” (първи и втори стълб) в единните разходни стандарти за 2010 г. Директорите ще разполагат с тези средства още в началото на бюджетната година;
•    Добавката към стандарта за подобряване на материално-техническата база в училищата. Директорите ще разполагат с тези средства още в началото на бюджетната година;
•    Финансовото обезпечаване на разработения национален план за повишаване квалификацията на учителите за 2010 г.;
•    Увеличението на стандарта за специалните училища.
Планираните консолидирани разходи за образованието в Бюджет 2010 г. са в размер 2 667 756,0 хил.лв., което отнесено към БВП е 4,2 на сто. Номинално намаляването на средствата за образование спрямо 2009 г. е 333,644 млн.лв. или 11,11 %. Но равнището на относителния дял на средствата за образование спрямо БВП показва ръст (4,057 % през 2009 г. срещу 4,2% - 2010 г.).
Стойностните показатели на общините за делегираната държавна дейност средно образование за 2010 г. (без капиталови разходи) са 1 189 192,4 хил.лв. Спадът на делегираните средства за средното образование по бюджетите на общините спрямо 2009 г. е в размер на 52,168 млн.лв. или 4,2 %. Записаните приоритети в доклада към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. няма да могат да бъдат реализирани с този спад на средствата по разходните стандарти.
Като се вземе под внимание гореописаното не приемаме текстът на чл. 17 на Закона за държавния бюджет за 2010 г. да се отнася за системата на средното образование, поради това, че ще затрудни прилагане на системата на делегираните бюджети, изключително негативно ще се отрази на характеристиката на формулите.
За реализирането на основните политики и програми на правителството за средното образование, КНСБ счита за необходимо:
•    Средно претегленият стандарт на дете / ученик в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена да се определи с ръст минимум 10% спрямо предлагания в проекта за 2010 г.
•    Стандартът за извънкласните и извънучилищните дейности да се
увеличи.
•    Чл. 17 на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
да не се отнася за дейностите по образование финансирани по единни разходни
стандарти.
•    В Централния бюджет да се прогнозират целево средства за ваучери за
храна на персонала в системата на средното образование в размер, на не по-малък
от 50 лева на месец за едно лице.

6. Субсидии в реалния сектор

6.1. Ж.п транспорт
Макар и леко орязани (от 165 на 160 млн.лв.), на „БДЖ” ЕАД ще бъдат предоставяни необходимите бюджетни средства за доплащане с оглед извършване на обществена услуга за превоз на пътници при преференциални условия съгласно дългосрочен договор между БДЖ и министъра на транспорта.
Буди тревога изключително голямата разлика между искането на ръководството на „НКЖИ” ЕАД /ж.п. инфраструктура/ и това, което се предвижда в бюджета за трансфер към инфраструктурата с оглед намаляването на инфраструктурните такси. От исканите 152 млн.лв. се очаква да се отпуснат 82 млн.лв. Това би могло да доведе до наказателна процедура от ЕК, заради поддържането твърде високо ниво на инфраструктурните такси.
    
6.2. Селско стопанство
Силно са намалени преките национални плащания към животновъди и зърнопроизводители – от 378 млн.лв. за тази година, на 100 млн.лв. за следващата година.
    Не става ясно колко нотификации са направени за разрешение на държавни помощи, съгл. чл.87 и чл.88 от договора с ЕС, регламент 800. Заделени са 40 млн.лв., но не е ясно за какво и за кого.
    Издръжката на МЗХ е намалена с 32.65 %, а капиталовите разходи с 74%.


    ОСНОВНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

•    Мотото на доклада към проекта на държавен бюджет за 2010 г. „Да посрещнем предизвикателствата на кризата и да осигурим подкрепа на хората в трудни времена” извежда впечатляващ акцент, но разкритите политики и мерки по заплатите, пенсиите, обезщетенията и помощите категорично не осигуряват такъв резултат.
•    Поддържането на балансирани бюджети при намаляващо вътрешно потребление и свиваща се инвестиционна активност има процикличен характер и няма да стимулира икономическото възстановяване и растежа;
•    Предвижданите промени в данъчните закони не водят до радикални промени, но въпреки това в настоящия кризисен период не е обосновано известното увеличаване на данъчната тежест спрямо фирмите и населението, което в голяма степен обезсилва предприетите антикризисни мерки на държавата. Настояваме за въвеждане на необлагаем минимум, каквато е широката практика в страни, прилагащи т.нар. „плосък данък”. Според нас, необлагаемият минимум трябва да е равен на минималната работна заплата за страната. Смятаме за необходимо стимулирането на допълнителното доброволно осигуряване и животозастраховането.
•    Резултатът от представената подоходна и осигурителна политика ще е ново и системно намаляване на потреблението на домакинствата, което ще намали и забави ефекта от останалите разумни антикризисни мерки, заложени в  документите на проекта за държавен бюджет през 2010 г.
•    При определения бюджет за активни мерки на пазара на труда за 2010 г. страната ни ще се върне на нивото на безработица от 2003 г., когато над 550 000 лица бяха регистрирани в бюрата по труда, което фактически означава повече от двойно увеличение на безработицата спрямо 2009 г. и достигане на равнища от 15-16 %. Ако към регистрираните безработни добавим и растящия брой обезкуражени лица, то съвсем реален е риска към края на следващата година да има над 750 000 безработни лица. Такъв негативен сценарии сериозно ще увеличи дефицита на Фонд „Безработица” и допълнително ще натовари системата за социално подпомагане, за което не са предвидени бюджетни средства.
•    Общо за функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи” през 2010 г. с проекта се планират 9 716,1 млн.лв. или общо 37,3 на сто от общите разходи. По сравнение с плана за настоящата година данните показват нарастване с 4,7 пункта в относително и от почти 515 млн.лв. в реално изражение. В резултат на това увеличение обаче не се постига нито стабилизиране, нито  повишаване на качеството на социалната защита в двете големи социални системи – ДОО и социалното подпомагане.
•    КНСБ констатира, че макар и завишени социалните разходи в Бюджет`2010 няма да гарантират в необходимата степен законовите права на осигурените лица и на социално слабите и уязвими групи. Конфедерацията апелира в европейската година за борба с бедността независимо от финансовите трудности заради кризата, дори с цената на малък и контролиран бюджетен дефицит, Правителството да преразгледа и завиши бюджета за социални разходи.
•    КНСБ не приема Проекта за Закон за бюджета на НЗОК за 2010 г. и проекта за бюджет на Министерство на здравеопазването за 2010 г., определя ги като пагубни за системата на здравеопазване и настоява в най-лошия вариант да бъдат осигурени бюджетни средства поне колкото са на ревизирания бюджет за 2009 г.



София, 26.10.2009 г.