•    запазване устойчивостта на финансовата система;
•    стабилизиране на икономиката и условията за бизнес;
•    максимално запазване на работните места;
•    стимулиране на вътрешното търсене с акцент върху потреблението на български стоки;
•    защита на най-нискодоходните и социално слаби групи от населението.

по мерките за преодоляване на последствията от световната финансова и икономическа криза в България 

Поредната „успешна за България” година си отива, но тя оставя смесени и противоречиви чувства в нас.
• За нас тя е втората година от равноправното ни членство в ЕС, поредната година с висок икономически растеж,  и в същото време – годината, в която от Европейската комисия категорично ни казаха, че по този начин повече не може да се продължава, че корупцията прояжда основите на демократичното ни общество.
• Няма и не може да има снизхождение към България, за каквото адвокатстват родни политици, когато корупционните политически практики са известни не само на ЕС, но и диктуват вътрешния ни ред, засягайки болезнено цялото ни общество.
• Това е и годината, в която с работодателите не постигнахме национално споразумение за препоръчителния индекс на нарастване на работните заплати и въпреки това доходите се увеличиха под натиска, както на колективните трудови договори, така и на обективната ситуация на пазара на труда.
• 2008-ма беше и година на „отрезвяването”, в която се разбра,  че „финансовите пазари” не само не са „светая светих”, но и липсата на надеждна държавна регулация доведе до краха на една безумна неолиберална политико-икономическа конструкция.
• Това ни коства много – светът навлиза в една от най-тежките си кризи, но тази криза не може да отмине и малка България, въпреки многократно отбелязваните финансови предимства и буфери на родната икономика.
• Ние вече губим и ще продължаваме да губим работни места и доходи, за създаването на които бе платено от държавата и бизнеса, а в крайна сметка и от всички нас.