Позиция на ръководството на КНСБ - Четвъртък, 3-16-2006

Ръководството на КНСБ оценява като неразумни и емоционално мотивирани заявените в публичното пространство намерения от страна на Асоциацията на организациите на българските работодатели /АОБР/ за отказ от подписване на колективни трудови договори и поставянето под съмнение на бъдещото участие на работодателите в социалния диалог.
Припомняме, че именно по...

Ръководството на КНСБ оценява като неразумни и емоционално мотивирани заявените в публичното пространство намерения от страна на Асоциацията на организациите на българските работодатели /АОБР/ за отказ от подписване на колективни трудови договори и поставянето под съмнение на бъдещото участие на работодателите в социалния диалог.
Припомняме, че именно по вина на някои работодателски организации години наред в България няма Национално споразумение за обхвата и процедурната рамка на колективните преговори на браншово ниво, което поставя под съмнение моралното им право за подобно отношение. През последните години работодателите получиха с подкрепата на синдикатите редица данъчни и осигурителни облекчения и стимули за милиарди левове.
В решителния момент за европейската интеграция на страната ни, на фона на драматична бедност, цени, които вече догонват европейските равнища и рекордна инфлация за последния месец, български и международни анализатори категорично определят като най-голям проблем днес омерзително ниското равнище на доходите. Крещяща е нуждата от договаряне на нова модерна политика по доходите, а не от войни “на парче” с тези, които се опитват да откъснат от и без друго мизерния къшей хляб на работника.
КНСБ неведнъж е изразявала своите критики към несъвършенствата на тристранното сътрудничество – макар и институционално сравнително добре уредено, то продължава често да се провежда формално и да върти на празни обороти. И до ден днешен не успяваме да използваме утвърдените в практиката на европейските страни инструменти за партньорство на национално ниво между правителството, синдикатите и работодателите, като например – социални пактове за растеж и заетост. И въпреки тези констатации, продължаваме с отговорност да работим, да преговаряме с цел постигане на икономически рационални и социално приемливи решения за развитие на страната и повишаване на жизнения стандарт на населението.
Практиката показва, че при конструктивно отношение, воля и отговорност от страна и на работодателите, и на синдикатите, се стигна до съгласие при последните промени в Кодекса на труда от 2001 г. и до общо обръщение преди изборите към политическите сили с икономически и социални искания.
Модернизацията на икономическите и социални отношения в страните от ЕС води до промени в съдържанието на диалога – повишава се ролята на социалните партньори при споделяне на отговорността на различните равнища, особено по отношение на пазара на труда, социалното подпомагане, премахването на дискриминацията в труда, заплащането и др.
Осем месеца преди пълноправното членство на страната ни в ЕС пред всички нас стои сложният въпрос за интегриране в системата на европейския социален диалог и всички форми на партньорство на европейско равнище. А процесът на колективното договаряне е основен механизъм за регулиране на индустриалните отношения.
За КНСБ – най-голямата синдикална организация в страната, с влияние в развитието на обществените нагласи и процеси, колективното трудово договаряне, макар и трудно, извоюва важно място в системата на индустриалните отношения, в защитата на законовите трудови и социални интереси на по-слабата страна във веригата “работодател-работник” - наемния труд. 70 са сключените отраслови и браншови КТД и споразумения и колективни трудови договори в национални компании и агенции и около 5000 КТД на равнище предприятие.
Ако няма колективни преговори и не се сключват колективни договори, ако няма отговорен социален диалог – тристранен и бипартитен, на нас, синдикатите, остава само една възможност за защита на социалните и трудови права на хората на наемния труд – протестите и стачките! С поведението си работодателите днес ни тласкат именно в тази посока. Отговорността за това ще е изцяло тяхна и в никакъв случай това не е в полза нито на икономиката и растежа, нито на страната ни