Позиция на КС на КНСБ за преосмисляне и преразглеждане на наложените санкции на Русия във връзка с негативните ефекти на ембаргото върху икономиката на България

В резултат на кризата в руско-украинските отношения редица правителства въведоха икономически санкции срещу Русия. Те бяха одобрени от Съединените американски щати, Европейския съюз, други държави и международни организации. Русия отговори с контрасанкции чрез забрана на вноса на селскостопански стоки от ЕС. Това доведе до икономически щети в редица страни от Съюза, като общите загуби се оценяват на около 100 милиарда евро. Ясно е, че наложените санкции са неблагоприятни както за Русия, така и за страните членки на ЕС, в т.ч и за България.

1.Санкциите на ЕС срещу Русия и реципрочните мерки, предприети от руската страна, доведоха до реално негативно въздействие върху българската икономика, което би могло да има последващи вторични ефекти във времето. Последиците се изразяват в намаление с 14.4% на стокообмена между двете държави спрямо предходните 2 години (данни на Министерство на икономиката). През 2013 г. стокообменът с Русия заема 2-ро място от общия ни стокообмен, възлизащ на 7,1 млрд. долара. Следващите 2 години вносът от Русия към България намалява с 15.2%, а износът спада със 7.4%. Това означава, че страната ни е пропуснала да изнесе продукция за 60 млн. долара през последните 18 месеца като пряка последица от тези санкции. Вносът от Русия за България през 2014 г. е намалял с 894 млн. долара спрямо 2013 г. Най-сериозно е намалението на вноса на суров петрол – с 20.6%, като основната причина за това е спадът на цените на международните пазари.

2.Руското ембарго оказва сериозно влияние върху българския аграрен сектор, както пряко – поради невъзможността за износ на определени български продукти за Русия, така и косвено – поради пренасочване на нереализираната на руския пазар европейска продукция към вътрешния пазар на ЕС. Това води до натиск за понижение на цените на съответните продукти на европейския пазар, а оттам и в България. От въвеждането на руското ембарго до юли 2015 г., по информация на различни източници, преките загуби за българското земеделие възлизат на 15 млн. евро. Общите загуби (преки и косвени) са в размер на 94 млн.евро, от които:

- за млечния сектор – 51 млн.евро;

- за сектора на плодовете и зеленчуците – 25 млн.евро;

- за сектора на месото и преработката му – 18 млн.евро.

3.Фармацевтичният сектор също е сред тези, които са повлияни от ограниченията на търговията с Русия. Трудностите идват оттам, че България не е член на PICS конвенцията, която засяга инспекциите при производство на медикаменти. Към нея са се присъединили повечето страни от ЕС и такива извън съюза (именно като Украйна и Русия). Руската страна използва този аргумент и не допуска български медикаменти на пазара си, ако не е направена инспекция на производствените мощности на нашите компании на място или не е извършен отделен анализ на всяка партида за износ. Това естествено струва скъпо - прави нашите продукти неконкурентоспособни, а и нараства времето за достъп до пазара. На практика страната ни е неравнопоставена и този проблем може да се задълбочи, ако санкциите срещу Русия останат или бъдат увеличени. Ефектът може да бъде забелязан, като се проследи тенденцията при износа на български лекарства за Русия. Медикаментите са най-продаваната наша стока там от този сектор и за периода август 2014 г. - февруари 2015 г. стойността им е 182 млн. лв. - с близо 10% по-малко спрямо година по-рано.

4.Руснаците са съществен фактор на българския туристически пазар. Руските граждани заемат 3-то място в класацията по брой чуждестранни туристи, посетили България през последните няколко години. До средата на 2013 г. се наблюдаваше увеличение на туристопотока от Русия с 31.3% спрямо същия период на предходната година. В този смисъл туризмът ни през следващата година може да се окаже доста уязвим от евентуално задълбочаване на конфликта между Брюксел и Москва. Най-пресен е примерът от преди няколко дни за санкциите срещу Турция и забраната на руски туристи да пътуват в южната ни съседка.

5.Според различни изследвания за оценка на въздействието от евентуални бъдещи санкции от страна на Русия към ЕС, последиците за България биха могли да нараснат изключително много - става въпрос за санкции върху енергийните доставки, но също и по отношение на някои метали, особено цветните. При най-лошия сценарий загубите биха могли да достигнат до около 4,5 млрд. долара (оценка на МВФ).

6. Друг важен елемент в така създалите се отношения е фактът, че руската страна има сключен договор с българската фирма „Терем“ за ремонт на два руски кораба на обща стойност от 58,1 млн. лв. Контрактът е сключен преди санкциите, което към днешна дата поставя под съмнение изпълнението на условията по него. Проблемът би могъл да дойде от наша страна и задълженията ни към ЕС, т.е. има голяма вероятност страната ни да започне преговори за преподписване на нови договори с различни условия. Засега руската страна не се е отказала от сделката, но има сериозна опасност това да се превърне в проблем, подобен на този с ремонта на изтребителите.

7.Тези негативни констатации категорично доказват, че както българските земеделски производители, така и значителна част от останалите икономически сектори, са претърпели или предстои да претърпят сериозни загуби от силно ограничения достъп до руския пазар. В стремежа си да преодолеят ефекта от руската забрана, те са принудени да търсят нови, алтернативни пазари, с което да компенсират ефекта от тази контрамярка, но това не е лесна задача. Подобен тип диверсификация изисква дългосрочна стратегия, т.е. не би могло да се очаква бърза и адекватна реакция в тази динамична среда.

8.Не бива да се подценява и възможността от едно по-осезаемо влияние върху търговския баланс на страната. Макар и да не са сред водещите, руските инвеститори заемат сравнително висок дял в структурата на ПЧИ, влизащи в България. Има опасност и от свиване на износа - един индикатор, който е водещ от началото на тази година по отношение на икономическия растеж, на фона на намаляващото вътрешно търсене – крайно потребление и вътрешно-инвестиционна активност. Т.е. много вероятно е в крайна сметка ембаргото да доведе до по-силен мултипликативен ефект от предварително очаквания. 

Видно е, че от санкциите на ЕС спрямо Русия и контрасанкциите от руска страна България претърпява значителни загуби. Застрашени са работни места и доходи на работници и служители. Икономическата изолация и търговското ембарго не са вярното решение, защото в днешния глобален свят няма печеливши, а само губещи от подобни действия.

Като се основава на гореизброените негативни тенденции и като отчита, че ембаргото на практика не изпълни заложените политически цели за преодоляване на военния конфликт между Русия и Украйна, където продължават да тлеят огнища на напрежение и да страдат стотици хиляди невинни хора - жертви на крайния национализъм, КС на КНСБ настоява за преосмисляне, преразглеждане и смекчаване на санкциите на Европейския съюз спрямо Руската федерация, което би следвало да доведе до аналогична реакция от ответната страна и постепенно сваляне на напрежението посредством инструментите на международната дипломация.

От българското правителство очакваме да направи пълен анализ на преките и косвени ефекти на ембаргото спрямо Русия и реципрочните руски икономически санкции върху икономиката на България, както и прогнозна оценка за очакваните загуби през следващата година. Считаме, че новите реалности в отношенията между Русия и Турция трябва да бъдат използвани за реализирането на стратегически важни за страната ни енергийни проекти и извличането на конкретни икономически ползи. Сближаването на позициите в рамките на Г7 в този момент  биха били реална предпоставка за съвместни действия на великите сили срещу ИДИЛ.                                                                                                                                           

Поради изтичащия в края на януари 2016 г. срок на икономическите санкции срешу Русия, призоваваме Народното събрание спешно да приеме национално отговорна позиция в защита на българските интереси, с оглед на предстоящото решение на Европейския съвет на 17-18 декември в Брюксел  по този повод.